Валери Петров - нови стихотворения

Валери Петров - поезия

read more

O M D ::: Souvenir (Moby Remix)

read more

Тайните съкровища от медния свитък

През 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий (монофизити). Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за един милион долара...
Така било направено най-голямото археологическо откритие на ХХ век – намерени били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море. В продължение на няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни документа. Документите, открити в Кумран, са написани предимно на кожа, има и няколко на пергамент, но един свитък напълно се различава от останалите. През 1952 г. в дъното на условно наречената пещера номер 3 е открит свитък, изработен изцяло от мед - (свитъкът е съставен от две отделни медни парчета, части). Медният свитък (3Q15 или 3QTreasure) не се вписва в нито една от категориите на другите свитъци. Той не съдържа библейски текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на приключения и изгубени съкровища от целия свят. Дори и най-преувеличените истории за легендарните съкровища на Вълчан войвода бледнеят пред съдържанието на този свитък.

Оказва се, че медният свитък 3Q15 е карта, опис на най-голямото укрито съкровище в света. Той съдържа списък на 63 места, където са скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е трудно да се определи точното тегло на съкровището, но вероятно става въпрос за тонове благородни метали, в паричен еквивалент равни на минимум три милиарда долара, а в исторически – неоценими. Откъде обаче се е взело това съкровище? Дали то не е митичното наследство на цар Соломон?
Според Стивън Пфан (Stephan Pfann), един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, това е опис на укритите предмети от Йерусалимския храм преди окончателното му разрушение:
"Това е невероятно историческо свидетелство. Да имаш списък със съкровищата на храма от І век е истинско чудо. Ние нямаме нищо по-красноречиво от този свитък, което да ни каже, какво в действителност е имало там..."
Според него медният свитък е дело на зилотите. Това предположение идеално се вписва в историческата обстановка от началото на І в. сл.Хр. в Светите земи.
Зилотизмът (на еврейски kanai, в значение "ревност по Бога") се превръща в политическо движение и довежда до Голямото въстание срещу Рим (66-70 г. сл. Хр). Йосиф Флавий в своята книга "Юдейските древности" говори, че юдейските секти са били три - фарисеи, садукеи и есеи. Зилотите, известни с непримиримостта си спрямо Рим, се превръщат в четвърта такава. Те се появяват на политическата сцена почти непосредствено, след като Рим обявява Юдея за Римска провинция, защитават до последно Храма и богатството му от посегателството на римляните. Преди съпротивата им да бъде окончателно сломена и зилотите да бъдат поголовно избити, те успяват да укрият голяма част от това богатство.
Медният свитък – карта е съставен непосредствено преди разрушаването на храма, според Стивън Пфан. В него лесно могат да се открият някои от местата с укрито съкровище: Йерихон, долината Ахор (северно или южно от Йерихон), планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз (вероятно мястото на втория Йерусалимски храм) и др.
Има обаче и кодирани места, които е трудно да бъдат локализирани като "Каналът на Соломон", в който има укрити голямо количество сребърни монети, "Милхам"- където са скрити облеклата на първосвещеника, вероятно с камъните "Урим и Тумим" и всички останали безценни атрибути, описани в Библията, (виж по-подробно Изход 28:2-43). В място, наречено Матия, са укрити над 600 златни и сребърни сакрални съда от Храма...
Инструкциите от медения ръкопис удивително приличат на сюжетни линии от филмите за Индиана Джоунс или Лара Крофт. Говори се за пещери, гробове, аквадукти, водохранилища, тунели и др., които трябва да послужат като ориентир, следват указания за броя на стъпките, които трябва да бъдат направени в определена посока, за да бъде намерена укритата част от съкровището. Местата са така описани, че човек трябва да е бил непременно съвременник на епохата, в която са скрити предметите, за да може днес да ги намери. В описанието присъстват никому неизвестни днес детайли. Това са локални имена на местности, здания, улици, забележителности, които са били известни в древността на определена група от хора, но днес те не ни дават никаква идея, в каква посока трябва да се търси.
Самият език, на който е написан медният свитък, е голяма загадка. Някои пасажи в него са написани на такъв вид еврейски език (наподобяващ езика на Мишна), който сам по себе си е бил в употреба 800 години по-рано, отколкото е възрастта на свитъка. Нещата стават още по-объркани от присъствието на гръцки букви в текста на свитъка, разположени без никакъв логически порядък.
Последните няколко реда от свитъка добавят допълнителни емоции към объркването. В тях се говори за едно още по-голямо съкровище "в сух кладенец при Кохлит"..., но за съжаление обяснение за това как и къде да се намери кладенецът, както и указания за откриването на останалите съкровища се съдържат в копие на медния свитък. Това означава, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който се явява допълнение и ключ за намирането на предметите, описани в първия. Джоел Розенберг вярва, че вторият свитък все още може да бъде намерен. Според него той би довел и до откриването на "Ковчега на Завета", изчезнал безследно през 621 г. пр.Хр, когато Навуходонасор превзема Йерусалим. Интересно е, че "Ковчегът на Завета" липсва от списъка на вещите, които вавилонският цар изнася от Йерусалим. Розенберг се позовава на древни еврейски текстове, които указват на факта, че храмовите съкровища от първия Йерусалимски храм и "Ковчегът на Завета" били укрити от свещениците преди нахлуването на вавилонците. Указания за мястото, където са били укрити, били оставени върху медна таблица, проблемът е, че никой няма и идея, къде може да се намира тази втора таблица.
Стивън Пфан обаче счита, че голяма част от съкровището е било намерено и изнесено още от римляните, които принудили със сила да им бъде открита тайната на медения свитък. Като доказателство за тази своя теза, Пфан посочва наличието на писмо, в което император Тит посочва, че Колизеумът в Рим е построен с плячката от Юдея.
"Ако все още съществува някаква част от съкровището, то това ще да са малки части, останали неоткрити от римляните...".
Като имаме предвид обаче примерът от последната крепост на зилотизма Масада и героичната гибел на защитниците й, трудно бихме могли да се съгласим с хипотезата на Стивън Пфан, че със силата на меча римляните са принудили юдеите да им разкрият местата, където са укрити съкровищата. Да, навярно някаква част, достатъчна за построяването на величественото здание на Колизеума, е попаднала в римски ръце, но голямото съкровище вероятно още очаква своя Индиана Джоунс.


автор: Венцислав Каравълчев

read more

стъпвал ли е човек на Луната - съмнения

read more

мантри

Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели.
Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.
Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.
За да се достигне състоянието на медитация е необходмо много време, тъй като умът е като див кон, съпротивляващ се на всички опити за опитомяване. Необходими са дисциплина, ред и специфични техники, както и упоритост. Най-напред умът прибягва към трикове, извъртания и се бунтува, а напредъкът е бавен и труден. Затова човек трябва да познава неговите машинации. Като част от напредъка на самоизследването и овладяването на подсъзнателно ниво той може предварително да се подготви.
Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием.
А НИМ АХ ОХ — мантра на психическото развитие.
ОМ ЛАМ — призив на енергията на земна стихия.
ОМ ВИТХАМ — свързване на низшите и висши форми на мислене.
АЛАУМ РАУМ ОМ — тази мантра помага за разрушаване на агресивните структури в енергийното поле на човека.
Мантри за призоваване енергията на огъня:
ОМ ШРИ АГНИ НАМАГ
ОМ РАМ
ШРИ РАМ ДЖАЯ РАМ ДЖАЯ ДЖАЯ РАМ
Мантри, водещи до съединение с истината:
ОМ TAT CAT
ОМ ВИДЖАМ
ОМ ШРИ ГУРУ НАМАСТE ОМ – дава възможност на практикуващия да влезе в контакт с Великите Учители.
ОМ ШРИ КАЛИ НАМАХ — мантрата, предизвикваща разрушаване на всякакво зло.
ОМ ШРИ НАМАХ ШВАЙЯ — мантра за изчистване на организма.
Често използвани в магията са мантри, прлагани за предпазване на мага от зловредни външни въздействия.
Например:
ИАД ХА АХУ ВАИРИО — мантра, която изчиства магическия кръг, в който се намира мага.
Мантри за единение със стихийте:
За да се съедините със силата на някоя стихия, трябва да произнесете 12 пъти мантрата на съответната стихия, заедно с мантра ОМ.
ОМ ЛАМ — мантра за стихията земя.
ОМ ВАМ — за стихията вода.
ОМ ПАМ — за стихията въздух.
ОМ РАМ — за стихията огън.
Постигнал единение с дадена стихия, магът я представлява, при условие, че е усвоил 'звученето' на мантрата й.
ХАРЕ ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ – мантрата за призоваване на сулата на Буда.
ОМ ШРИ ГУРУ НАМАСТЕ ОМ – това е мантра - призив към силата на Гуру. С нея трябва да се отнасяте много внимателно. Тя притежава много сила. За да работите с нея е нужно вие самите да имате голям енергиен потенциал и определени знания. Само тогава ще съумеете да се справите с получената от мантрата сила.
Някои мантри има двояко значение. Например, мантрата, призоваваща разрушението на всяко зло ОМ ШРИ КАЛИ НАМАХ може да се използва и за очистване на организма от щлаки и токсини. Необходимо е 33 пъти да изкажете мантру отпред назад към чаша вода, след което да я изпиете. Настъпва много интензивно очистване на организма, затова се налага тази мантра да се използва от здрави хора, с достатъчно вътрешна сила. Дори и при тях са е възможно да има силно повръщане, леко бъбречно възпаление или втрисане.
1. ОМ Шри Маха Ганапатайе Намах
Молитва към великия бог Ганеша
Ом е изначалния, най-силен звук-мантра. Той е част от почти всяка мантра и служи да възбуди чисти силни вибрации. Шри е титла - израз на уважение. Маха означава "велик". Ганапата е другото име на Ганеша, представян като бог с глава на слон, което изразява сила и твърдост. Той премахва пречките и дарява успех.
2. ОМ Намах Шивая
Молитва към бог Шива
Шива е богът-покровител на аскети и отшелници. Той е част от свещената троица в индуизма. Другите двама - Брахма и Вишну - символизират съответно съзиданието и запазването. Шива, известен като Космичния Танцьор, господства над разрушителните енергии, които унищожават вселената в края на всяка епоха. Това е процес, при който старото дава път на новото. В по-личен аспект енергията на Шива разрушава нисшата природа на човека, като дава път на положителния растеж.
3. ОМ Намо Нараяная
Молитва към бог Вишну
Нараяна е име на Вишну, пазителят на света. След Сътворението именно енергията на Вишну слага ред във вселената. Вишну редовно се превъплъщава в човек и се преражда на земята, за да помогне на хората. Онези, които са тясно свързани със световните дела и поддържат хармонията на живота, биват привличани от този аспект на Бога.
4. ОМ Намо Бхагавате Васудевая
Молитва към бога Васудева
"Бхагаван" означава "господар". Тук става дума за Вишну. Васудева е "онзи, който обитава във всички неща и в когото всички неща обитават", и е име на Кришна, едно от най-обичаните божества. Кришна е смятан за световен учител, понеже е източникът на "Бгагавад Гита" - един от най-известните източни религиозни текстове. Той привлича хората със своята игривост и весел нрав.
5. Хари ОМ
Хари е другото име на Вишну. Това е онзи аспект, който прощава минали действия на хората, търсещи убежище в него, като разрушава отрицателните им дела. Така Хари е избавител и водач към лично спасение, както и Пазител на света.
6. ОМ Шри Рамая Намах
Молитва към бог Рама
Рама - превъплъщение на Вишну - се родил на земята, за да поддържа справедливостта и да възнаграждава добродетелта. Неговият живот е тема на "Рамаяна". Рама живял в съвършенство и отговорност. Той и съпругата му Сита са идеал за отношения между съпрузи, за домакини и хора със семейни задължения.
7. ОМ Шри Дургая Намах
Молитва към майка Дурга
Върховната Божественост е без качества или атрибути, и като такава съдържа всички качества и атрибути. Мъжките принципи са важни, но е необходимо те да се уравновесяват от женските, защото мъжкото и женското начало са двете страни на монетата. Дурга представлява майчинския аспект на Бога. Тя е силата шакти, чрез която се изявява Божественото, защото Дурга значи сила. Тя е защитник и благодетел. Според индийската митология ЧАЙТАНЯ - чистото съзнание на Брахма, Вишну и Шива, се обединило, за да създаде майка Дурга. Обикновено я изобразяват с осем ръце, с които носи цветя и оръжия за защита, а също благославя.
8. ОМ Шри Маха Лакшмяи Намах
Молитва към великата майка Лакшми
Лакшми е щедрата дарителка. Съпруга на Вишну, тя помага да се запазят трите свята, като дарява богатство и изобилие от материални и духовни блага. Изобразяват я като красавица върху лотосов цвят, с разтворени ръце, даряваща.
9. ОМ Аим Сарасватяи Намах
Молитва към майка Сарасвати
АИМ е биджата на Сарасвати, която в този аспект покровителства учението, изкуствата и музиката. Тя е съпруга на Брахма и е свързана със създаването на нови неща и с раждането на нови идеи. Дарява мъдрост и знание. Тя покровителства хората на изкуството.
10. ОМ Шри Маха Каликаи Намах
Молитва към майка Кали
Кали е онзи аспект на Божественото, който отговаря за жестокото разрушение и за изкореняването на отрицателните качества в този свят. Тя е преобразуващата енергия на Божественото, която разтваря индивида в космичен съюз. Маха Кали е един от най-страшните негови образи. Поради интензивността на пречистващата й природа малцина биват посвещавани в тази мантра.
11. ОМ Шри Ханумате Намах
Молитва към блажения Хануман
Хануман е съвършенството на отдадеността. Той е най-големият и най-безкористен поклонник на Рама. В традицията на индуизма Хануман се смята за полубог, тъй като е син на бога на вятъра. Той е много силен и смел.
12. Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе
Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе
Господарю Рама! Господарю Кришна!
Харе е възвишената форма на обръщение към Бога. Рама и Кришна са две от най-познатите и най-обичани превъплъщения на Вишну. Те са се родили на земята, за да поведат човечеството към вечно спасение. Тов е МАХА МАНТРА - най-сигурният и най-лесен начин за осъществяване на Бога в наше време.
13. ОМ Шри Рама Джая Рама Джая Джая Рама
Да живее Рама
"Джая" означава "победа" или "да живее"
14. Шри Рама Рама Рамети, Раме Раме Манораме
Сахасранама Таттулям, Рама Нама Варанане
Това са свещени имена на Рама, равни на най-висшето име на Бога.
Тази мантра помага при клюки и клевети, и компенсира времето, загубено в празни разговори.
15. ОМ Трямбакам Яджамахе Суганим Пущиварданам Урварукамива
Бандханан Мритьор Мукшия Мамритат
Прекланяме се пред триокия бог (Шива), излъчващ сладкиухания, който храни човешките същества. Нека той ме освободи от прераждания, както краставицата се отделя от стъблото.
Това е МАХА МРИТЮНДЖИЯ мантра. Тя лекува болести, предотвратява нещастия и дарява освобождение. Трябва да бъде повтаряна ежедневно.
16. ОМ Намо Стуте Махайогин Прапаннаманусадхи Мам Ятха Твачаранам
Бхоге Ретих Сяданапайини
Слава на теб, велики йоги! Паднал в нозете ти, те моля да ме насочиш тъй, че да намеря неизчерпаема радост в лотосовите ти нозе.
Това е мантрата за себотдаване. Тя трябва да бъде повтаряна с чисто сърце, свободно от лични желания.
.c.Гаятри мантра
ОМ Бхур Бхувах Свах, Тат Савитур Вареням Бхарго Девася
Дхеемахи, Дхиьо Йо Нах Прачодаят
Медитираме върху славата на Ишвара - онзи, Който е създал вселената, Който е достоен за преклонение, Който е въплъщение на Знанието и Светлината, Който премахва всеки грях и невежество. Нека той просветли разума ни.
ОМ символ на Пара Брахман
Бхур Бху-лока (физическото ниво)
Бхувах Антарикша-лока (астралното ниво)
Свах Сварга-лока (небесното ниво)
Тат Онова; Трансцеденталният Парабрахман
Савитур Ишвара или Създателят
Вареням достоен за обожание и преклонение
Бхарго унищожаващ греховете и невежеството;Велико сияние
Девася сияен, блестящ
Дхеемахи ние медитираме
Дхиьо Буди; разум; разбирания
Йо което, който
Нах нашият
Прачодаят просветлявам; ръководя; подтиквам
.c.Гаятри на различни божества
Гаятри е стих с определен размер и стъпка. Въпреки че гаятри, описана по-горе, е една от най-свещените мантри на Ведите и се нарича "майка на Ведите", тази стихотворна форма се използва за възхвала и обръщение и към други божества.
1. ОМ Екадантая Видмахе Вакратундая Дхеемахи,
Танно Данти Прачодаят
Това е гаятри на Ганеша.
2. ОМ Нараяная Видмахе Васудевая Дхеемахи,
Танно Вишнух Прачодаят
Това е гаятри на Вишну.
3. ОМ Татпуршая Видмахе Сахасракшая Махадевая Дхеемахи,
Танно Рудрах Прачодаят
Това е гаятри на Шива.
4. ОМ Дасаратхайе Видмахе Ситаваллабхая Дхеемахи,
Танно Рамах Прачодаят
Това е гаятри на Рама.
5. ОМ Девакинанданая Видмахе Васудевая Дхеемахи,
Таннах Кришнах Прачодаят
Това е гаятри на Кришна.
6. Ом Катяяняи Видмахе Канякумаряй Дхеемахи,
Танно Дурга Прачодаят
Това е гаятри на Дурга.
7. ОМ Махадевяй Ча Видмахе Вишнупатняй Ча Дхеемахи,
Танно Лакшмих Прачодаят
Това е гаятри на Лакшми.
8. ОМ Вагдевяй Ча Видмахе Камараджая Дхеемахи,
Танно Деви Прачодаят.
Това е гаятри на Сарасвати.
9. ОМ Сарвасаммохиняи Видмахе Висваджананяй Дхеемахи,
Таннах Шактих Прачодаят.
Това е гаятри на Шакти, Космичната сила.
10. ОМ Гурудевая Видмахе Парабрахмане Дхеемахи,
Танно гурух Прачодаят
Това е гаятри на гуру.
11. ОМ Бхаскарая Видмахе Махадютикарая Дхеемахи,
Танна Адитях Прачодаят.
Това е гаятри на Сурия, Слънцето.
.c.Ниргуна мантри
Сагуна мантрите са със форма, а НИРГУНА мантрите - без форма. При тях няма призоваване на божества или персонализирани аспекти на Бога. Човек по-скоро използва абстрактни мантри и ведийски формули, за да утвърди идентичността си с цялото Сътворение. Хората са с различни характери и не всеки духовен ученик има афинитет към лично божество. Мнозина възприемат вселената като взаимосвързани разнообразни енергийни модели, произтичащи от един източник - Изначалната Причина.
За хора с такъв характер абстрактните мантри създават вибрация, в която медитиращият се отъждествява с целия Космос. С повторение на една от тези мантри той загубва своята самоличност и се слива с Природата. Той се признава за идентичен с хомогенния субстрат, с енергията или силата на битието, които са в основата на всичко съществуващо.
Всички мантри се съдържат в ОМ - абстрактната, най-висша мантра на космоса. ОМ е изявеният символ на вибрацията Шабдабрахман, или Бог; но не трябва да бъде отъждествяван с Божественото. Вселената е произлязла от ОМ, съдържа се в ОМ и се разтваря в него. В АУМ (както се изписва понякога) се съдържа троичната опитност на човека: А е физическото ниво, У - менталното или астрално ниво, М - състоянието на дълбок сън и всичко отвъд обхвата на разума. Трансцеденталният звук ОМ се чува само от йоги, но не с обикновения слух.
Буквите от азбуката са еманации на ОМ, която е основата на всички звуци и букви. А е първият звук, който гласните струни могат да издадат; М - последния. По средата е У. Трите звука, съставящи ОМ, съдържат всички звуци. Извън този обхват няма нито език, нито музика, нито поезия. От ОМ произлизат не само всички езици и мисли, но и енергийните вибрации на самата вселена.
Поради тази универсалност ОМ може да се използва като мантра от всички, които нямат гуру. Но именно поради това и поради липса на специфична форма за начинаещия е много трудно да я разбере. Умът трябва да бъде много силен, за да се концентрира върху безформени и абстрактни мантри като ОМ.
Джапа медитацията върху ОМ има огромно влияние върху ума. Вибрациите, които ОМ поражда, са изключително силни. Като запуши ушите си с ръце и си я повтаря, човек може да изпита вибрациите й на рудиментарно физическо ниво. Никой друг звук, изречен по същия начин, не може да има тази сила на вибрациите в главата.
Правилно произнесен, звукът излиза от пъпа, с дълбока и хармонична вибрация, и постепенно достига до горната част на ноздрите. Ларингсът и небцето са като резонатори; езикът и небцето не се докосват. Когато се произнася У, звукът се завърта от основата на езика до края на устата. М е последният звук, и се произнася със затворена уста. Изговарян просто, както се пише, ОМ има определен ефект върху нервната система и влияе благоприятно на психиката. Изречен правилно, ОМ възбужда и трансформира всеки атом във физическото тяло, като поражда нови вибрации и събужда дремещите физически и умствени сили.
Както различните божества са различни аспекти на Върховното, така различните мантри-семе, биджа-мантрите, произлизат пряко от 50-те начални звука и са много силни. Обикновено биджа-мантрата се състои от една буква, макар че има и други, състоящи се от повече букви, като напр. ХРЕЕМ. Всяка има голямо вътрешно мистично значение, въпреки че на пръв поглед това е незабележимо. Всеки елемент от вселената има съответна биджа. Звуците за етер, въздух, огън, вода и земя са ХАМ, ЯМ, РАМ, ВАМ и ЛАМ. Всяко божество също има съответен звук-семе. Поради присъщата им сила биджа-мантрите обикновено не се дават за посвещение. Джапа върху тях може да бъде практикувана само от онези, които са в чисто състояние, а използването им е предшествано от сложни ритуали.
.c.Абстрактни мантри
1. Сохам
Аз съм онзи, който съм
Медитиращият е самото съществуване. Той е без форма и качества, без минало, настояще и бъдеще. Никакви ограничения не сковават ученика, който твърдо е фиксирал в ума си "Сохам".
2. Ахам Брахма Асми
Аз съм Брахман
"Ахам Брахма Асми" е велика формула на Веданта. Медитиращият утвърждава себе си като Едно с вечния Брахман. С това той отрича ограничението си в тялото и ума и утвърждава единство с Абсолюта.
3. Тат Твам Аси
Ти си Това
"Това" е вечният Брахман, а "ти" - медитиращият. "Тат Твам Аси", едно от най-великите утвърждения на Веданта, отъждествява индивида с Брахман, абсолютния субстрат на Сътворението.
ОМ
ОМ не се превежда. Състои се от три букви: А, У и М. Те символизират трите времена, трите състояния на съзнанието и цялото съществуване. А е будното състояние, У - състоянието на сънуване, М - състоянието на дълбок сън. ОМ съдържа нада и бинду. Нада е удълженият гласен звук, а бинду - бръмчащият звук, произнасян сс затворени устни, с който завършва мантрата.
.c.Биджа-мантри, мистични звуци-семе
1. ХАУМ
В тази мантра ХА е Шива, а АУ - Садашива. Нада и бинду означават онова, което разсейва тъгата. Тази мантра е за призоваване на бог Шива.
2. ДУМ
Тук ДА е Дурга, а У символизира защита. Нада е майката на вселената, а бинду - действието (богослужение или молитва). Това е мантрата на Дурга.
3. КРЕЕМ
Тази мантра е за призоваване на Калика. КА е Кали, РА - Брахман, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.
4. ХРЕЕМ
Това е мантрата на Махамая или Бхуванешвари. ХА означава Шива, РА - пракрити, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.
5. ШРЕЕМ
Това е мантрата на Маха Лакшми. ША е Маха Лакшми, РА - богатство, ЕЕ - доволство. Нада е изявеният Брахман, а бинду разсейва тъгата.
6. АИМ
Това е биджа-мантрата на Сарасвати. АИ е Сарасвати, а бинду разсейва тъгата.
7. КЛЕЕМ
Това е Камабиджата. КА е Камадева, богът на желанието, също бог Кришна. ЛА е Индра, владетелят на небесата, а също бог на сетивата. ЕЕ означава доволство, задоволеност. Нада и бинду са онова, което носи щастие и мъка.
8. ХУМ
В тази мантра ХА е Шива, У - Бхайрава. Нада е върховното, а бинду разсейва тъгата. Това е троичната биджа на Варма.
9. ГАМ
Това е биджата на Ганеша. ГА е Ганеша, а бинду разсейва тъгата.
10. ГЛАУМ
Това също е мантра на Ганеша. ГА е Ганеша, ЛА - онова, което преобладава, АУ - блясък, а бинду разсейва тъгата.
11. КШРАУМ
Това е биджата на Нарасимха, страховит получовек-полулъв, превъплъщение на Вишну. КША е Нарасимха, РА - Брахма, АУ означава "със зъбите нагоре", а бинду разсейва тъгата.
Науката за мантрите е много сложна. Има мантри дори за такива специфични цели, като лекуване от ухапване на змия и от хронически болести, но те са по-нисши. В съвременния свят силата на грубата физическа вибрация започва едва сега да се използва във физиотерапията, а от нейните потенциални възможности се ползват и в други области. Древните индийски мъдреци са я познавали още преди хиляди години.Те са използвали звука в неговите груби и фини състояния, за да проникнат в нивата на човешкото съзнание и да докоснат бжествената вибрация, която е изживяването на Бога. С начало и край в ОМ мантрата завършва пълния си цикъл.
-----------------------------------
　
　
1. АТХА ЙОГАНУШАСАНАМ
СЕГА ЩЕ ОБЯСНИМ ЙОГА
Думата "йога" означава "съюз". Тя се отнася за процеса на обединяване на индивида с Универсалната Душа. Това води до състояние на ума, при което той е невъзмутим и спокоен във всякакви положения.
2. ЙОГАС-ЧИТА-ВРИТИ-НИРОДХА
ЙОГА ОБУЗДАВА ДЕЙНОСТТА НА УМА.
Умът е нито видим, нито осезаем. Той не съществува във физическото тяло, като мозъка, а в астралното. Той не може да се измери по големина, защото съдържа всички чувства, идеи и впечатления от това и от предишните съществувания, както и интуитивно знание за това, което ще бъде. Именно умът, а не нещо друго, трябва да бъде направляван и контролиран, за да се постигне истинския покой на Единството.
Санскритското "чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. С други думи, това е основата на ума. Във философията на Веданта чита се нарича АНТАХКАРАНА - вътрешен инструмент. Антахкарана съдържа четири основни елемента: МАНАС - умът, се занимава с мислене, съмняване и желаене; БУДХИ е интелектът - той разграничава и взема решения; АХАМКАРА - егото - е онази част на ума, която се самовъзвеличава и се смята за отделна от Източника. Освен това съществува и подсъзнанието, което е склад за миналите преживявания и паметта - това също се нарича чита.
Видно е, че "чита" има няколко значения. Докато във философията на Веданта тя се отнася най-вече за подсъзнателното, Патанджали я използва в по-широк смисъл: като основен субстрат, същност на умствения апарат. Чита в кое да е време може да се изяви в една от пет форми: 1. КШИПТА - разсейване; 2. МУДХА - затъмняване, затъпяване; 3. ВИКШИПТА - събиране, центриране; 4.ЕКАГРАТА - еднонасоченост, концентрация; 5. НИРУДХА - абсолютно преустановяване на дейността.
Формата КШИПТА - разсейване, е активност, и се изживява главно като удоволствие или болка. Умът действа в оправдание на своите желания и не се интересува от последиците. Иска кренвирш и трябва да го получи. Ако бъде предупреден за отровите в кренвирша, реакцията на ума е да му сложи повече горчица и да го изяде независимо от предупреждението. В състоянието МУДХА умът е насочен да вижда и да причинява страдание и да отрича щастието. Формата ВИКШИПТА съществува тогава, когато умът се стреми към своя център. Нормално неговите лъчи са разсеяни във всички посоки. Тук вече има съзнателно усилие те да бъдат събрани и фокусирани. Когато умът е в състояние ЕКАГРАТА, той е еднонасочен, което в крайна сметка води до върховното състояние НИРУДХА - тогава дейността се преустановява и се изживява САМАДХИ - върховното блаженство.
И така, чита е основата на ума. Тя е като езеро, в което непрекъснато се издигат и утихват вълни - мислите. Мисловните вълни се наричат врити. Врити е "умствен водовъртеж", умствена модификация; тя е разликата между действие и отсъствие на действие в ума. В ума на обикновения човек всяка минута се раждат хиляди врити. За съзнателния ум е невъзможно да следи тези мигновени и сложни промени, през които преминава всяка секунда. Затова не е изненада, че човек трябва много години да наблюдава своя ум, докато разбере действията му.
Азът е наблюдател на всичко, което се възприема, но нито действа, нито реагира, понеже всички действия и реакции стават в ума, и се изявяват като врити. Мисълта, най-голямата сила във вселената, дава начало на всяко действие. Активността на физически план е само отражение на вътрешната дейност на ума. Онова, което се смята за реалност, физическата среда, в която човек живее, е само проекция на ума. Истината е, че когато човек обуздае множеството умствени модификации - врити, той вече е неуязвим за действията на света и Азът изпъква в пълния си блясък.
3. ТАДА ДРАСТУХ СВАРУПЕ ВАСТХАНАМ
ТОГАВА (КОГАТО МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ СА УСПОКОЕНИ), ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ ПОЧИВА В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА
Това състояние на чисто съзнание се постига тогава, когато умът вече не търпи модификации от дейността на мисловните вълни. Когато вълните на езерото се успокоят, човек ясно може да види дъното. По същия начин, когато вритите на ума стихнат, става ясна съществената страна на човека. Щом спре вълнението на ума, светът вече не съществува за медитиращия, защото той е обединен с Аза.
4. ВРИТИ-САРУПЯМ ИТАРАТРА
КОГАТО УМЪТ НЕ Е КОНЦЕНТРИРАН, ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ СЕ ИДЕНТИФИЦИРА С НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ
При пораждането на мисловните вълни веднага се появява тенденцията за идентифициране с тях. Една мисловна вълна поражда други. Ако нечий съсед има басейн с два инча по-голям, веднага се поражда врити "Трябва да имам по-голям басейн". Ако не бъде спряна още при образуването си, тази мисъл се повтаря, следвана от други подобни, като всяка подсилва отношението като цяло. Ако от алчност този човек купи басейна и къщата на съседа си, той ще плаща повече данъци, а освен това ще трябва да поддържа две къщи и два басейна. Това води до необходимостта да се наемат работници, а за тях - надзиратели. Ако втората къща бъде дадена под наем, наемателят може да й нанесе повреди - на къщата или на басейна. За да се отърве от цялото главоболие, собственикът отива на почивка. Басейнът се заменя с басейн в Хаваите, а леглото и телевизорът - с легло и телевизор в хотелската стая. Той стои във фоайето на хотела, вместо във всекидневната си, и се тревожи дали съседът извежда кучето всеки ден и как вървят нещата в службата.
Каква е всъщност разликата между фоайето на хотела и собствената всекидневна? Няма разлика, защото човек, като се отъждествява с проблемите си където и да се намира, е жертва на предразсъдъците си. Една врити поражда безброй други, все в търсене на щастие. Но това е глупост, защото самото пораждане на мисли разрушава покоя, желан от ума. Едва когато тези мисли бъдат успокоени в концентрация, отъждествяването с вълнението или желанието изчезва.
5. ВРИТАЯХ ПАНЧАТАЯХ КЛИЩАЩЛИЩАХ
ИМА ПЕТ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ - НЯКОИ СА БОЛЕЗНЕНИ, НЯКОИ - НЕ
За ученика учението може да бъде и приятно, и неприятно. Той се стреми към знание, като в същото време иска да се измъкне. Умът си играе на дърпане на въже. Неприятните мисли с отстраняват щом чрез концентрация вътрешният конфликт стихне. Медитацията се основава на концентриран ум. Ако това може да бъде поддържано непрекъснато, човек ще бъде винаги щастлив.
6. ПРАМАНА-ВИПАРЯЯ-ВИКАЛПА-НИДРА-СМРИТАЯХ
ПЕТТЕ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ СА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ, НЕПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ, СЛОВЕСНА ЗАБЛУДА, СЪН И ПАМЕТ
Правилното знание води до безболезнени преживявания. Това е единствената полезна ментална модификация.
7. ПРАТЯКШАНУМАНАГАМАХ ПРАМАНАНИ
ПРЯКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И КОМПЕТЕНТНОТО СВИДЕТЕЛСТВО СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ
Правилното знание, т.е. знанието, основаващо се на факта, може да бъде доказано по един от тези три начина, но никое от доказателствата не бива да противоречи на останалите. Първото е прякото възприятие - в него знанието е пряко чрез сетивата. То е приемливо само ако сетивата са чисти и не се заблуждават, и ако едно възприятие от преживяването не противоречи на друго. Второто доказателство - заключението - се основава на разсъждението. Може да няма физическо възприятие за истината, но до нея се достига по логически път и чрез миналия опит. Третото доказателство, компетентното свидетелство, е знание, дадено от човек с безупречен характер. Той самият е имал пряко възприятие; словата му не противоречат на свещените книги; мотивите му са чисти и знанието, което той дава, е от полза за човечеството; опитът му трябва да е такъв, че да не противоречи на мъдреците. Истината е Една. Всички доказателсва за вярното знание стигат до едни и същи заключения.
8. ВИПАРЯЙО МИТХЯ-ДЖНАНАМ АТАД-РУПА-ПРАТИЩХАМ
ПОГРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ Е НЕВЯРНО ВЪЗПРИЯТИЕ НА ИДЕЯ ИЛИ ОБЕКТ, ЧИЯТО ИСТИНСКА ПРИРОДА НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ТОВА ВЪЗПРИЯТИЕ
Вторият тип врити, погрешно разбиране, също може да се основава на възприятие за външен обект, но в този случай умственият образ не съответства на реалността на този обект. Причините може да са неверни възприятия, неправилен анализ на възприятията или изкривяване на възприятията от егото.Това е като мираж в пустинята, но в ежедневието става доста често. Случва се - и то нерядко - за даден човек или ситуация да се съди без връзка между реалността и умственото впечатление.
9. ШАБДА-ДЖНАНАНУПАТИ-ВАСТУ-ТУНЬО ВИКАЛПАХ
СЛОВЕСНАТА ЗАБЛУДА СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С ДУМИ, КОИТО РЕАЛНО НЯМАТ ОСНОВА
Словесната заблуда е умственото впечатление, създадено от реакции спрямо думи, които не се основават на факти. Ако един човек нарече друг "глупак", това е само вербализация, вибрация във въздуха. Но каква гърмяща мисъл създава тя! Една проста невярна дума води до опустошения, създавайки хаос във физическите и емоционалните тела, и разрушава щастието и покоя.
Човек не е глупак, защото го наричат така. Ако нарекат някого "магаре", на него няма му пораснат дълги уши и опашка. Но не е необичайно хората в гнева си да реагират на подобни становища и по-нататък фактически да ги обосновават. Умът придава на думите значения и нюанси, като с това ги изопачава. Такива реакции към безсмислени вибрации са причина за безброй човешки беди.
Прекалената реакция към думите и прибързаните заключения са слабост на ума. ВРИТИТЕ - мисловните вълни - трябва да бъдат въздържани не само при медитация, а винаги. Човек трябва да бъде особено предпазлив спрямо похвалата, защото тя е словесна заблуда, а егото винаги е готово дз се хване за всяка възможност да види себе си по-добро или по-различно от другите. Не всеки чувства по същия начин както онзи, който прави комплимент. Неизбежно махалото ще се върне и рано или късно ще се чуе критика. Но щастието не бива да почива на хвалби или обиди, защото във всички случаи единствената реалност е Азът, който е отвъд качествата и отвъд промяната.
В Ирландия се карат католици и протестанти; в Близкия Изток се бият евреи и араби. Онези, които се смятат за различни от другите, а не за едно с тях, са навсякъде. Неспособни да контролират своите мисловни вълни, те се влияят от думи, които подбуждат действия, а последните неминуемо пораждат противодействия. Но един силен ум не се поддава на такива влияния. Колкото по-слаб е човек, толкова по-малко успява да задържи словесната заблуда. Проверете себе си следващия път, когато сте ядосани или нещастни. Анализирайте и отбележете модификациите на ума. Освобождението от словесната заблуда е съществено за напредъка в медитацията, както и за силата на ума.
Велик индуистки светец веднъж бил обиден пред учениците си от невярващ, който няколко пъти го заплюл. Нито един мускул не трепнал от лицето му, изражението му въобще не се променило, защото той не се отъждествявал с физическата си обвивка. Умът му е бил насочен към Бога. Можете ли да си представите силата на този ум? Свами Шивананда паднал в краката на човека, който се опитал да го убие, и Исус е простил на онези, които са го разпнали. Независимо какво им е било сторено, и тримата са отговорили с една мисъл - чиста любов. Истинският учител няма да реагира с яд, защото за него и обидата, и похвалата са едно и също.
Задържането на мисловните вълни не значи потискането им. Потискането натрупва твърде много емоции. По най-различни причини много хора страдат от обиди, но потискат гнева или болката с усмивка или само стискат устни. На задържаните мисловни вълни трябва да се даде израз. Те трябва да бъдат пречистени и насочени към възвишени дейности - повторение на мантри, упражнения, пеене и медитация върху обратните - положителни - мисли. Заменете гнева с любов и тъгата с радост.
10. АБХВА-ПРАТЯЯЛАМБАНА ВРИТИР НИДРА
ТАЗИ МЕНТАЛНА МОДИФИКАЦИЯ, ПРИ КОЯТО УМЪТ Е ПРАЗЕН, СЕ НАРИЧА СЪН
При състоянието на дълбок сън умът е празен. Тогава човек изпитва пустота, при която умът не се насочва към никакви мисли. Но тази врити не бива да се смесва със свръхсъзнателното състояние, в което има пълна концентрация, осъзнаване и реализиране на Аза.
11. АНУБХУТА-ВИСАЯСАМПРАМОСАХ СМРИТИХ
ПАМЕТТА Е СЪХРАНЯВАНЕ НА ПРЕДИШЕН ОПИТ
Паметта - СМРИТИ - съществува, когато впечатленията, получени от ума, не изчезват непрекъснато, а могат да бъдат извикани в съзнанието. Ако дадено действие или събитие не е било осъзнато, то не може да бъде съхранено. Паметта се поражда от предходните три врити - неправилно разбиране, словесна заблуда и сън. В ума съществуват минали впечатления от преди хиляди години, но те са латентни и се смятат за памет само когато излязат на повърхността на съзнанието.
12. АБХЯСА-ВАЙРАГЯБХЯМ ТАН-НИРОДХАХ
ТЕХНИЯ КОНТРОЛ (НА ЧИТА ВРИТИ) СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ПРАКТИКА И НЕПРИВЪРЗАНОСТ
Различните форми на ментални модификации, които носят болка, могат да бъдат контролирани по два начина. Първият е АБХЯСА - практика или повторение. Промяната в характера става само при създаването на нови навици. Вторият начин е чрез непривързаност - елиминиране на емоционалните реакции спрямо ситуации или лица. Непривързаността не означава, че не бива да има любов или съчувствие, а по-скоро че емоционалните мисловни вълни се пренебрегват. ВРИТИТЕ могат да се породят, но ги наблюдаваме без интерес, а след това ги изоставяме.
13. ТАТРА СТХИТАЮ ЯТНО БХЯСАХ
АБХЯСА Е НЕПРЕКЪСНАТОТО УСИЛИЕ ЗА ЗДРАВО ОВЛАДЯВАНЕ НА МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ
За да освободим ума от различните мисловни форми, е необходимо да практикуваме редовно и дълго време. Има множество начини за практикуване. Тук са дадени осемте крайника на Раджа йога, но има и много други пътища, които водят до същата цел - Върховното Блаженство, включително и другите форми на Йога, обяснени в тази книга.
14. СА ТУ ДИРГХА-КАЛА-НАЙРАНТАРЯ-САКТАРАСЕВИТО ДИРДХА-БХУМИХ
ПРАКТИКАТА ИМА ЗДРАВА ОСНОВА, АКО ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ВРЕМЕ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ И СЕ ИЗВЪРШВА С ИСКРЕНА ОТДАДЕНОСТ
Ако практиката за успокояване на ума има прекъсвания, или ако усилията бъдат прекъснати за много години, резултатите ще са само временни и напредъкът ще се изгуби. Практиката трябва да бъде постоянна и сериозна. Успехът е сигурен само там, където има истинско желание да се постигне Целта.
15. ДРИЩАНУСРАВИКА-ВИСАЯ-ВИТРИШНАСЯ ВАСИКАР САМДЖНА ВАЙРАГЯМ
ВАЙРАГЯ - НЕПРИВЪРЗАНОСТТА - Е ОНОВА СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ПРИ КОЕТО ЖЕЛАНИЯТА ЗА ОБЕКТИ - И ВИДИМИ, И НЕВИДИМИ, СЕ КОНТРОЛИРАТ ЧРЕЗ ОВЛАДЯВАНЕ НА ВОЛЯТА
Непривързаноста е състояние на ума. Това е безразличие към обектите на света. Тя изключва харесването и нехаресването. Когато умът хареса дадено чувство или удоволствие, той се привързва към него. Умът си припомня преживяването и иска да го повтори. Именно това желание създава болка. Състоянието вайрагя не означава непременно преустановяване на живота в обществото; то изисква отделяне от обвързващите чувства на този живот.
Отричането е много полезно за достигането на вайрагя. Като се отказва от обектите на сетивата, умът бързо се успокоява. Но най-добре е да запомним, че непривързаността не е тъждествена с непритежанието. Човек може да не притежава нищо и пак да бъде изпълнен с желания. Ако той обича черешов сладолед, умът му няма да се откаже от него дори ръцете му да са вързани, а устата - запушена.
Основата на вайрагя е вътрешната реализация на външния свят без ценности. След това обектите и желанията автоматично отпадат. Но отричането не означава бягство от обществото, от задълженията и отговорностите, както понякога се смята. То означава изпълнение на задълженията безстрастно, без привързаност.
16. ТАТ ПАРАМ ПУРУША-КХЯТЕР ГУНАВАЙТРИШНЯМ
НАЙ-ВИСШЕТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРИВЪРЗАНОСТ ПРОИЗТИЧА ОТ ОПОЗНАВАНЕТО НА ПУРУША; ПРИ НЕГО СЕ ОТРИЧАТ ДОРИ ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРИРОДАТА
Истинската вайрагя е отъждествяване със самия ПУРУША. Пуруша е Азът, наричан в Джнана йога Брахман. Той е непроявен и без качества. Той е всепроникващото Върховно Битие, което съществува в душата на всеки. Различен е от ПРАКРИТИ, което е причинната материя, Бог, който се проявява като различните аспекти на света. Пракрити има ГУНИ - качества; това са ТАМАС - инерция или летаргия, РАДЖАС - страст и дейност, и САТВА - чистота.
При крайна непривързаност отсъства идентифициране с ограничаващите елементи, които определят личността. Когато се достигне до разбирането, че източникът на всяко знание е Азът,тези три качества също биват отречени. Онзи, който се обявява за светец, е привързан към своите качества чистота и доброта. Ако той се смята за грешник, значи се идентифицира с духовната летаргия, което причинява лоши действия. На духовния път раджас постепенно измества тамас; т.е. добрите действия изместват бездействието. По-нататък човек постига равновесие, като развива чисти - сатвични качества. След това чистотата в крайна сметка бива надхвърлена, когато човек почива в Аза, защото Пуруша е без ограничения и по този начин е дори отвъд трите качества на Пракрити.
17. ВИТАРКА-ВИКАРАНАНДАСМИТАНУГАМАТ САМПРАДЖНАТАХ
САМПРАДЖНАТА САМАДХИ (САМАДХИ СЪС СЪЗНАНИЕ) СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ РАЗСЪЖДЕНИЕ, РАЗЛИЧАВАНЕ, БЛАЖЕНСТВО И ОСЪЗНАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА
САМАДХИ, състоянието на свръхсъзнание, е два типа. Първият, сампраджната, означава "със семе", и е състоянието, при което има пълна концентрация и изживяване на блаженство, но двойствеността все още съществува: осъзнаването на обекта на медитация като отделен от медитиращия остава. Вторият тип, АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ, е "без семе". Той е най-висшето състояние на съзнанието, при него няма двойственост и медитиращият напълно се слива с Пуруша.
Чрез САМПРАДЖНАТА САМАДХИ се постигат всички сили за контролиране на елементите и оттам на природата. Самото знание е сила, и когато човек познава нещо, той има власт над него. Напр. онзи, който медитира върху звездите, може да забрави всичко друго, но докато вритите съществуват, все още има двойственост. В това състояние на концентрация, дори макар да няма сливане, се добива знание за звездите и оттам способността за астрология. За да контролира даден елемент или негова модификация, човек трябва да се концентрира върху него, а с медитацията идва силата.
Съществата, наречени ангели или ДЕВИ, чрез своите добри действия са достигнали място, или ниво, където могат да се радват и да използват силите си. Мнозина смятат, че това е върховната цел, но не е така. Все още има двойственост, усещане на индивидуалността. Независимо колко чисто е егото, докато то съществува, трябва да бъде надхвърлено, за да могат знаещият, знанието и познаваемото да станат Едно. Сампраджната самадхи не е край само по себе си, а състояние, достигано по пътя. Тя е четири вида:
1. САВИТАРКА: Медитация върху елементите на времето и пространството.
2. НИРВИТАРКА: Медитация върху елементите извън времето и пространството.
3. САНАНДА: Медитация върху ума, придружавана от блаженство.
4. САСМИТА: Идентифициране с абсолютното его.
Когато умът е фиксиран върху груб външен елемент или обект и медитира върху него, това е савитарка медитация. Витарка означава въпрос, савитарка - с въпрос. Тъй като няма реалност, цялата материя е под въпрос и е предмет на изследване; тук се прилагат способностите на разума. Този начин на медитация изследва елементите и вселената, така че те да отдадат тайните и силите си на медитиращия.
В изследванията на материята учените прилагат този метод. Те се концентрират върху един елемент и експериментират, за да открият неговата природа. Така те се научиха да разделят атома и да използват енергията му за съзидателни и разрушителни цели; сега съвремнният човек може да натисне едно копче, и водородната бомба да избухне.
Знанието за нещо не само води до контрол върху него, но и върху онези, които нямат знание за това. Човек предпочита една паста за зъби пред друга поради невежество; рекламните агенти познават човешките слабости. Те твърдят, че единият вид придава по-голям сексапил, и по този начин използват слабостите на ума. Всеки манипулира с властта по този начин. Политиците концентрират енергията си върху това да се надхитрят един друг или да надхитрят народа. Те излизат с такива мантри като "Закон и ред", или "Мир с чест", и атакуват обществото с енергията си, за да контролират масовия ум. Дори някои йоги и свами използват такива глупави трикове, като тигрови кожи, тюрбани и бради, за да завладеят въображението и оттам ума. Ако умът може да бъде измамен, той може да бъде контролиран.
Да се спечели власт над даден елемент не е чудо; трябва само да узнаем неговата тайна. Лабораторните експерименти са всъщност научна медитация. Когато ученият открие какво е причинило дадена мистериозна болест, той ще има основа да търси лечението за нея. Той се опитва да открие тайните на природата, за да контролира и манипулира нейната енергия. Мъдрецът точно знае как да се добере до тази енергия. Като се концентрира върху един елемент и изключва всички други, той печели пряко знание. Това е САВИТАРКА медитация. Нейната цел е придобиване на сили, но човек никога не може да отиде отвъд това.
Когато медитацията е върху същите груби елементи, но те са изолирани от времето и физическото пространство, и се разглеждат в първоначалното им състояние, тя се нарича НИРВИТАРКА - без въпроси. Това е начинът, практикуван при Кундалини йога.
　
ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ
Това е мантрата на Падмасамбхава, мантрата на всички буди, учители, реализирани същества и е несравнима по сила за постигане на покой, за лечение, за преобразяване и защита.
Произнасяйте мантрите тихо, с дълбоко внимание и оставете дъха си, мантрата и съзнанието ви да се слеят в едно. Или я произнесете така, че да ви вдъхновят, и се вслушвайте в дълбоката тишина, която понякога следва.
ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ
Мантрата на Буда на състраданието, която пречиства всички отрицателни емоции, водещи до прераждане.
ОМ МАНИ ДЕВА ХРИ
Мантрата на Буда на Безграничната светлина
ОМ ВАДЖРА САТВА ХУМ
"О, Ваджрасатва, чрез силата си донеси очистение, здраве и промяна!"
А А ХА ША СА МА
Шесте срички на тази мантра притежават нужната сила, за да "затворят портите" на шесте сфери на Самсара.

Йога медитация

read more

Маяковски

Вы любите розы, а я на них срал!
Стране нужны паровозы,
Стране нужен металл.

В Маяковский

read more

билки и лечение

материалът е копиран от тук:

• 
  
• Аир (акорус)
• Алое
• Анасон
• Артишок
• Аспарагус (Зайча сянка)
• Бабини зъби (Трабузан)
• Белоцветен дебелец
• Блатен хвощ
• Блатия (върболист)
• Блатняк
• Боб (фасул) бял
• Босилек
• Боянка
• Брей
• Брош
• Бръшлян
• Бухалчест плаун
• Бял бор
• Бял имел
• Бял пелин
• Бял равнец
• Бяла акация
• Бяла бреза
• Бяла върба
• Бяла и черна черница
• Бяла мъртва коприва
• Вишна
• Водна детелина
• Водно пипериче
• Войничица
• Волски език
• Вълнест напръстник
• Вълнисто-назъбена боянка
• Вълча ябълка
• Върбинка
• Главесто зеле
• Глог
• Глухарче
• Голяма тлъстига
• Горицвет
• Гороцвет
• Горска ягода
• Горуха
• Градинска чубрица
• Градински чай
• Градско омайниче
• Гръмотрън
• Джоджен (лютива мента)
• Дилянка (валериана)
• Динка - лечебна
• Драка
• Дребно обичниче
• Дрян
• Дъб
• Дюля
• Дяволска уста
• Евкалипт
• Ефедра
• Жен-шен
• Женска папрат
• Жълт енчец
• Жълт кантарион (звъника)
• Жълт рогатец
• Жълт смил
• Жълта резеда
• Жълта съсънка
• Жълта тинтява
• Жълтеникава резеда
• Жълтуга багрилна
• Жълтурче
• Зарасличе (черен оман)
• Зимзелен
• Златиста папрат
• Златовръх
• Змийско мляко
• Зокум (олеандър)
• Зърнастец
• Иглика
• Иглолистен плаун
• Изсипливче
• Исландски лишей
• Казанлъшка маслодайна роза
• Калина
• Калуна
• Камшик
• Ким
• Кисел трън
• Китайски чай
• Конски кестен
• Копитник
• Коприва
• Копър
• Кориандър
• Котенце (съсънка)
• Крехка върба
• Кукуряк
• Къпина
• Кървавиче
• Лавандула
• Лазаркиня
• Лайка
• Латинка
• Левурда (мечи лук)
• Лен
• Летен дъб
• Лечебен жаблек (конски ребра)
• Лечебен исоп
• Лечебна мъдрица
• Липа (дребнолистна, едролистна, сребролистна)
• Лопен
• Лютива тлъстига
• Магданоз (мерудия)
• Мак полски
• Малина
• Маточина (лимонче)
• Мащерка
• Медуница (меча пита)
• Мечо грозде
• Момина сълза
• Момкова сълза
• Морков
• Мъжка папрат
• Наваличе
• Нар
• Невен
• Обикновен здравец
• Обикновена злина
• Обикновена хвойна
• Обикновено изтравниче
• Обикновено лютиче
• Овчарска торбичка
• Оман бял
• Орех
• Орлова папрат
• Орлови нокти
• Офика
• Пача трева
• Перуника
• Петнист бял трън
• Петнист змиярник (змийски лапад)
• Пипериче
• Пирей
• Пиренейски пореч
• Подбел
• Полски мак
• Полски синап
• Полски хвощ
• Поточарка
• Пресечка
• Пчелник
• Пчелник
• Пълзящо лютиче
• Разклонена боянка
• Разперена боянка
• Ранилист
• Ревен
• Резене (морач)
• Репей
• Решетка
• Риган
• Розмарин
• Росопас
• Росянка
• Ружа лечебна
• Сарептска горчица
• Северно изтравниче
• Седефче
• Селим
• Сена (касия)
• Сибирска хвойна
• Синя жлъчка (цикория)
• Синя метличина
• Сладка папрат
• Сладник (сладък корен)
• Слез
• Слънчоглед
• Смил бял
• Сминдух
• Смокиня
• Смрадлика
• Татул
• Телчарка
• Теснолист жиловлек
• Тинтява
• Трицветна теменуга
• Трънка
• Хмел
• Хрян
• Царевица
• Царевична коса
• Целина (керевиз)
• Челядник
• Червен божур
• Червен кантарион
• Червена боровинка
• Червена детелина
• Червена хвойна
• Червено подъбиче
• Черен бъз
• Черен оман
• Черен синап
• Черна боровинка
• Черна ряпа
• Чесън
• Чимшир
• Шапиче (цариче)
• Шипка
• Широколист жиловлек
• Японска акация
  

read more

ринит

Симтомите придружаващи възпалението на носа (ринит) са кихане, обилно отделяне на секрет, запушен нос, дразнене в гърлото.
Билките, които повлият блогаприятно ринита са:
женшен,
бъзов цвят,
лайка,
очанка,
маточина
и коприва.
Рецепта 1.

1ч.л. коприва
1ч.л. очанка
1ч.л. маточина
приготвя се чай, от който се консумират по 2-3 чаши дневно.


Рецепта 2.

1ч.л. лайка
1ч.л. бъзов цвят

(по желание се добавя мед)
изпива се докато е още топло поне з пъти на ден.


хроничен ринит


1. Какво е лечението на алергичния ринит?
Лечението трябва да започне с мерки за избягване контакта с алергена. При сезонния алергичен ринит това включва следните мероприятия:

да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място
да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация, най-вече сутрин
климатична инсталация в дома и на работното място
Кърлежите на домашния прах са основен причинител на целогодишния алергичен ринит. Развиват се добре при висока влажност, и при температура 18-28 градуса. Фекалните им частици са по-антигенни от самите кърлежи. Загиват при висока температура (при пране над 60 градуса) и замразяване на -20 градуса (във фризер). Мерките, които могат да се вземат срещу тях са следните:

намаляване влажността в дома
махане на килимите
затваряне на дюшеците в непроницаеми калъфи с цип
пране на спалното бельо – над 60 градуса веднъж на 1-2 седмици
грижливо почистване на спалното бельо всяка седмица с прахосмукачка
децата не трябва да спят с плюшените си играчки; те трябва редовно да се почистват с прахосмукачка и да се държат във фризер през нощта
Епидермалните алергени от домашните любимци (котка с най-голямо значение, куче, морско свинче, домашни птици) са косми, пърхот и пера. Мерките срещу тях са следните:

отстраняване на животните от дома - дори при тази сурова мярка са необходими още около 6 седмици за отстраняване на космите от жилищните помещения
котката да няма достъп до спалнята
ако не може да се отстрани по емоционални причини, котката да се къпе поне 1 път седмично
Мерките срещу плесените са:

да се намали влажността в дома
обработка с белина на съдържащите плесен места – плочките в банята, дограмата на прозорците, влажните стени

Медикаментозното лечение е симптоматично, но с него се постига най-добър резултат в острата фаза на алергичен ринит. В лечението на алергичен ринит се прилагат следните фармакологични средства:

антихистамини
алфа-адренергични агонисти
кромони
антихолинергични средства
глюкокортикостероиди – локални и системни
Адекватното лечение на алергичен ринит трябва да се разглежда като важен елемент от лечението и контрола на бронхиалната астма и е част от профилактиката.


Алергечен ринит


Алергичният ринит е често срещано възпалително заболяване на носа. Запушването на носа, отделянето на воднист секрет, сърбежът и кихането са най-чести- те симптоми, но при някои хора те може да бъдат придружени от главоболие, нарушено обоняние, както и симптоми от страна на очите (например сърбеж, зачервяване и сълзене). Симптомите обикновено се предизвикват от “външни алергени”, като тревни полени, които вдишваме или “вътрешни алергени”, като тези от домашните животни или микрокърлежите в домашния прах. Много от пациентите имат нарушение на съня, поради невъзможност за дишане през носа, което заедно с останалите симптоми, прави трудно осъществяването на ежедневните дейности и нормалния социален живот. Ринитът може да бъде свързан или да доведе до появата на други състояния като астма, възпаление на средното ухо или назални полипи. Между 20,000 литра въздух дневно преминават през носа по пътя си. към белите дробове и това, че носът играе изключително важна роля за поддържане на здравето. Възду- хът, който вдишваме може да съдържа потенциално вредни частици, като поленови зрънца или други алергени, прашинки или микроби, като всички те могат да увредят лигавицата на бронхите, в случай че достигнат до белите дробове. Студеният или сух въздух също може да има вредни последствия, особено при хората с астма. Филтрирането, затоплянето и овлажняването на въздуха, който вдишваме, са основни функции на носа. Той е един от най-важните пазители (стражи) на нашето тяло. Той е и нашият естествен въздушен проход като дишането през него, в сравнение с това през устата е изключително важно за предпазването на белите дробове. Всеки път, когато функцията на носа е нарушена, както е например при алергичен ринит, това води до отрицателни последствия върху останалата част от дихателната система, особено при наличието на астма.
Еднакви симптоми може да се провокират от различни алергени, включително полени, микрокърлежи в домашния прах, плесени или алергени от животни (например кучета и котки). В условията на умерен климат полените са най-честата причина за алергичен ринит. Отделните полени се срещат през определени сезони, зависещи от вида на растението и географската ширина, което придава на симптомите сезонен характер, като през останалата част на годината пациентите нямат симптоми. Микрокърлежите в домашния прах са другите чести алергени. Те се развиват най-добре в топла и влажна среда (20-25°С и относителна влажност 70-80%). Тъй като при- състват през цялата година, симптомите са целогодишни, но някои от пациентите се чувстват по-зле през пролетта и есента, когато влажността и температурата са идеални за развитието на микрокърлежите. Частиците от микрокърлежите са доста по-малки от полено- вите зърна. Филтрират се по-слабо от носа и попадат в бронхите, което от своя страна може да причини както развитието на алергичен ринит, така и на астма.
три основни стъпки при диагностиката на ринита:
въпроси за наличието на симптоми, преглед на носа и идентифициране на алергена. Запушеният нос, воднистият секрет, сърбежът и кихането са сред най-честите симптоми, но те не винаги присъстват заедно при един и същи пациент. За да се установи дали има други съпътстващи заболявания като алергичен конюнктивит, астма или кожни алергични проблеми и да се изключат други диагнози, е необходим внимателен преглед на носа, очите, ушите, гърдите и кожата. Наличието на специфичен алерген трябва да бъде потвърдено. При се- зонен алергичен ринит, алергенът обикновено е явен от анамнезата, но при целогодишния алергичен ринит се налага търсенето на причината за тази повишена чувствителност. Това се постига с помощта на кожен тест (skin prick test), при който се из- ползва набор от определени алерге- ни или чрез измерване на алерген-спе- цифичните IgE (алергични антитела) в серума.
най-чести форми на ринита са инфекциозният и алергичният ринит. Инфекциозният ринит се причинява от вируси или бактерии. Вирусната форма е по-честа и се среща предимно при децата (до 8 епизода годишно). Клиничната картина на инфекциозния и алерги- чен ринит може да бъде много сходна, поради което много от хората бъркат епизодите на алергичен ринит с “обикновена простуда”, но съществуват и определени различия: при вирусната инфекция пациентите обикновено имат и възпалено гърло, главоболие, мускулни болки и дори треска (първите два симптома са по-чести при децата). Освен това, след първите няколко дни прозрачният, воднист секрет може да стане гноевиден, което е признак на насложена бактериална инфекция. Носът може да бъде само първата спирка на микробната инвазия, като възпалението на носа може да бъде съпроводено с ларингит, трахеит или бронхит, в резултат на разпрос- транението на инфекцията към долните дихателни пътища. Инфекцията може също да засегне ушите, синусите и очите, предизвиквайки отит, синузит и конюнктивит. Дру- га отличителна черта е фактът, че инфекциозният ринит обикновено продължава само 5-7 дни. Съществуват и множество други причини за появата на ринит: храни,лекарства (особено тези от групата на аспирина и локалните назални деконгестанти), хормонални причи- ни (бременност и хипотиреоидизъм) и др. Освен това, съществуват случаи на така наречения идиопатичен ринит, при които причината не може да бъде ясно установена .
хора със сезонен алергичен ринит имат кашлица, хрипове и затруднено дишане, когато количеството на полените е голямо. Товае така, защото по време на пристъп на алергичен ринит, носът се запушва и пациентите дишат през устата. Ето защо, поленовите зрънца не се улавят от лигавицата на носа и са свободни да достигнат бронхиалното дърво, където отключват един алергичен отговор, проявяващ се с подобни на астмата симптоми. Въпреки това, това не е истинска астма, защото, независимо от признаците на възпаление на лигавицата на бронхите, ремоделиране на бронхите, което е основна характеристика на астмата, обикновено липсва, а симптомите отшумяват в края на поленовия сезон. При пациентите с леки оплаквания, добавянето на бронходилататор към обичай-ното лечение на ринита, обикновеноовладява симптомите, но при тези с чести и по-тежки пристъпи, може да се наложи инхалаторното приложение на кортикостероиди. При около 80% от пациентите с астма е налице и алергичен ринит. При тях, нелекуването на алергичния ринит може да влоши симптомите от страна на долните дихателни пътища. Ето защо, когато астмата и ринитът са налице при един и същ пациент, и на двете заболявания трябва да се назначи лечение, което да доведе до овладяване и на двете състояния.
Алергичният конюнктивит, който често съпътства алергичния ринит, може да има различни форми, като най-често се среща под формата на сезонен алергичен конюнктивит и целогодишен алергичен конюнктивит, свързани съответно със сезонния и целогодишен алергичен ринит. И в двата случая очите са зачервени, сърбят и съл- зят, като понякога това е свързано и с оток на клепачите. И двете състояния успешно се лекуват с перорални антихистамини, а ако е необходимо се добавят антихистамини под формата на очни капки или стабилизиращи мастоцитите лекарства .Пролетният катар или пролетен кератоконюнктивит е по-тежката, заплашваща зрението форма на алергичния конюнктивит. Лечението е трудно и включва комбинирането на системни и локални антихистамини, локални кортикостероиди и антибиотици, и дори хирургична намеса. Алергичният ринит води до възпаление и конгестия в лигавицата на носа стеснявайки отворите, което от своя страна пречи на вентилацията и дренажа на синусите. В резултат на това настъпва застой на секрета на синусите, неговото сгъстяване, което още повече влошава обструкцията и възпалението на лигавицата. В крайна сметка, си- нусите се превръщат в едни изолирани кухини, които стават идеална среда за размножаването на редица бактерии и гъбички, което е причи- на за една остра инфекция. Пациентите изпитват тежест (напрежение) и остра болка в областта на засегнатите синуси, към носоглът- ката се стича гъст, лепкав секрет, което може да доведе до възпаление на гърлото, кашлица, засилваща се през нощта, а в случай на насложена бактериална инфекция и до появата на треска. Подобни процеси настъпват и в областта на средното ухо и са причина за честата поява на възпале- ние на средното ухо при децата с алергичен ринит. Възпалението и конгестията на назалната лигави- ца могат да достигнат лигавицата на средното ухо през Евстахиевата тръба, което да доведе до застой на секрета и бактериална колонизация на средното ухо. Полипите на носа често съпътстват алергичния ринит и астмата. Те не са признак на атопия, а хронично възпаление на дихателните пътища. Те се срещат често при пациенти с ринит, астма и алергия към аспирин, като може да имат отрицателно въздействие, както върху симптомите на ринита, така и върху тези на астмата.
Това се случва, когато чувствителността на носа нарасне спрямо стимули, които обикновено не причиняват проблеми, като промяна в температурата или положението на тялото, прах, дим, бои, замърсен въздух, печатно мастило, прах за пране, горещи пикантни храни, алкохолни напитки и др. Запушването на носа тогава се влошава. Назалната хиперреактивност се причинява от алергичното възпаление. Прилагането на подходящо противовъзпалително лечение с мощни антихистамини или назални кортикостероидни спрейове редуцира алергичното възпаление и намалява хиперреактивността. При по-тежки и продължителни форми на алергичен ринит, алергично възпаление на носа може да е налице дори при липсата на симптоми. Това налага смяна на старата класификация на алергичния ринит на се- зонен и целогодишен ринит, с по-новата, според която той се разделя на интермитентен и персистиращ алергичен ринит като тази класификация е направена въз основа на продължителността и тежестта на симптомите и нарушението на качеството на живот на пациентите. При пациентите с персистиращ алергичен ринит е необходимо едно продължително лечение с антихистамини (официално регистрирани с индикация персистиращ ринит) или кортикостероиди, които имат способността да контролират както острите симптоми, така и алергичното възпаление.
Това изглежда се дължи на промяната в условията ни на живот. Предполагат се редица фактори като промяната в начина на живот, повишеното излагане на алергени, замърсяването на околната среда и различни дразнители на дихателната система (например пушек, газове и др.), промяната в диетата, стре- са и намаляването на инфекциите. Според хигиенната хипотеза в резултат на намаляване излагането на действието на различни инфекции (по-малкия брой на членовете в семейството като цяло), ограничения контакт с животните и по-високияхигиенен стандарт, децата стават склонни към появата на алергия.
Не съществува пълно излекуване на това заболяване, но благодарение на модерните средства за лечение, повечето от пациентите могат да водят напълно нормален живот. Това заболяване е хронично и за да се постигне трайно намаляване на симптомите, трябва да се спазват всички препоръки на лекаря. Избягването на алергените и другите възможни провокиращи фактори е много важен елемент в общия план на лечението. За получаването на успешни резултати в дългосрочен план, е необходимо лечение на съпътстващите или свързани с алергичния ринит състояния, като алергичен конюнктивит, синузит или астма.
Най-честите оплаквания при алергичен ринит - кихането, сърбежът и отделянето на секрет от носа, се стимулират основно от хистамина. Ето защо, тези симптоми се повлияват в голяма степен от антихистаминовото лечение. Запушването на носа (назална обструкция), четвъртият основен симптом на алергичния ринит, се повлиява в по-малка степентъй като този симптом има по-сложен механизъм. Антихистамините са също много ефективни и по отношение на намаляването на сърбежа, отока и сълзенето на очите при пациентите със съпътстващ алергичен конюнктивит, като това потвърждава рационалността при предписването на антихистамините като средство на първи избор при тези пациенти. Една важна характеристика на новото поколение антихистамини е това, че те имат и противовъзпалително действие. Въпреки, че противовъзпалителният ефект на антихистамините не е толкова мощен, колкото този на кортикостероидите, те също могат да овладеят възпалението при пациентите с лека до умерена форма на алергичен ринит, при условие, че пациентите имат редовно, ежедневно лечение. За проявяването на този противо- възпалителен ефект е необходимо повече време, поради което продължителното непрекъснатото лече- ние с антихистамини има повече предимства и е по-ефективно, от- колкото вземането им “при нужда”. В практиката е много важно да се използват антихистамини с установени противовъзпалитени свойства in vivo в терапевтични дози при хора и доказана ефективност и безопасност при продължителенприем (поне 6 месеца) Противовъзпалителният ефект на антихистамините също е медииран от Н1-рецепторите. В резултат на това, между отделните антихистамини е налице една разлика в силата на тази противовъзпалителна активност, като най-мощните са и най-ефективни.
Кортикостероидите са средства, които притежават широк спектър от противовъзпалителни свойства, които се използват за на- маляване на алергичното възпаление. За лечение на алергичния ринит се използват предимно локални назални кортикостероиди, поради факта, че при тази форма страничните им ефекти са най-малко. Кортикостероидите обикновено не се използват като първа линия лечение, а са една резерва предимно за пациентите, чиито симптоми, особено запушването на носа и назалната хиперреактивност към дразнещи агенти, са по-тежки. Противовъзпалителните свойства на кортикостероидите са дължат на тяхната способност да намаляват образуването на редица меди атори на възпалението, но те не инхибират мастоцитната дегранулация. Техният положителен ефект върху хистамин-медиираните симп- томи е вторичната редукция на броя на мастоцитите, настъпваща едва след няколко седмици лечение. Ето защо кортикостроидите не се използват като първа линия лечение на остра алергична атака.
Запушването на носа може да бъде най-обезпокоителният от всички симптоми на алергичния ринит, отговорен за нарушението на съня, нарушеното насищане с кислород на вдишания въздух, което от своя страна води до понижение на вниманието и способността за кон- центрация, затрудненото хранене и нарушено обоняние. Ето защо назалните деконгестанти се използват широко при пациентите, страдащи от алергичен ринит като средства, носещи бързо облекчение. Назалните деконгестанти са вазоконстриктори (свиват кръвоносните съдове), действащи предимно чрез съкращение на гладката мускулатура на назалните артериоли и колекторните венозни съдове, които са главната причина за запушването на носа. Съществуват две форми на приложение – назална (локална) и перорална. Локалните назални вазокон- стриктори водят до значимо и бързо подобрение на назалната обструкция. Въпреки това те не осигуряват дълготрайно облекчение, тъй като действат само върху симптомите, без да имат въздействие върху алергичното възпаление, което е основна причина за запушването на носа. При продължителното им приложение те водят до така наречения “ребаунд” ефект, който се характеризира с вазодилатация (разширяване на съдовете) и засилване на обструкцията (медикаментозен ринит). Поради тази причина назалните деконгестанти се препоръчват само като допълнително лечение при пациенти с тежка назална обструкция. Препоръчва се кратък курс (7-10 дни) на лечение с локални вазоконстриктори в началото на терапията, до постигането на противовъзпалителния ефект на антихистамините или кортикосте- роидите. Пероралните деконгестанти имат по-слаб ефект върху обструкцията, в сравнение с интраназалните форми, не предизвикват „ребаунд” ефект, но имат повече нежелани ефекти като безсъние, нервност, главоболие, сърцебиене и повиша- ване на кръвното налягане. Това ги прави неподходящи за пациентите със сърдечни заболявания, глаукома, психиатрични разстройства, възрастните, бременните жени и децата под 1 година.
Алергенната имунотерапия се състои в прилагането на постепенно повишаващо се количество от даден алергенен екстракт на пациент, при който е установено, че е алергичен и симптомите се развиват именно в резултат на този алерген. Пациентите, подложени на имунотерапия, развиват толерантност към алергена и впоследствие алергичното възпаление в засегнатия орган значително намалява. Тъй като е насочена към първично нарушения имунен отговор, който е в основата за развитието на алергиите, имунотерапията се различава по своята уникална възможност да въздейства върху естествения ход на заболяването. Доказано е, че имунотерапията е много ефективно лечение и при двете форми на алергичен ринит. Тя обикновено е свързана с едно значимо редуциране на симптомите и необходимостта от лекарства. При много от пациентите тя предотвратява появата на чувствителност към нови алергени, както и прогресията на заболяването към астма, и двете много чести при страдащите от алергичен ринит. Имунотерапията поставя спорни проблеми за ефективността и безопасността. Ниските дози алергени са неефективни, докато високите дози алергенни ваксини може да доведат до неприемливо ниво на системни реакции, като тежък бронхоспазъм при пациентите със съпътстваща астма или тежка анафилаксия. В допълнение на това, за постигането на значими, трайни ре-зултати е необходимо едно продължителното лечение, което от своя страна е свързано с неудобството от честите посещения при лекаря и поставянето на инжекции в продължение на най-малко 3 години. Вече е въведено и сублингвално (под езика) приложение на алергени.
Доброто обучение на пациентите по отношение на всички аспекти на тяхното заболяване, е точно толкова важно, колкото и доброто лечение, с оглед получаването на значително и трайно подобрение на заболяването. Избягването на алергените, дори това не винаги да е лесно, може да подобри симптомите и да повиши ефективността на лекарствата. Дразнителите на дихателната система като студен въздух, цигарен дим, силни миризми и химически субстанции също могат да влошат състоянието на пациента и трябва да се избягват ако е възможно. По отношение на лекарствената терапия, редовното ежедневно, про- дължително лечение ще овладее симптомите по-добре от приложе- нието на лекарствата “при нужда”, независимо от това дали пациен- тът се лекува с антихистамини или кортикостероиди. Съществуват три най-чести при- чини за неуспех на лечението. Пър- вата се изразява в това, че пациен- тите спират да приемат техните лекарства, тъй като не усещат веднага подобрение. За появата на противовъзпалителните свойства на антихистамините и кортикос- тероидите е необходимо време. Второ, много от пациентите прес- тават да приемат лекарствата си веднага след като почувстват подобрение, като в повече от случаи- те симптомите се възобновяват в рамките на няколко дни. За намаля- ване на хроничното алергично възпаление е необходимо едно продължи- телно лечение, дори при липсата на симптоми. Трето, при пациентите, използващи локални кортикостероиди, правилната употреба на устрой- ствата е от особена важност за успеха на лечението.

read more

за ересите

Гоненията на християните започват от Ерусалим, а по-късно и от Рим, като са не само неуспешни, но допринасят за разпространение и развитие на християнството . Юдеите и фарисеите са първите противници, които не са се ограничавали само с физически преследвания, а са увреждали Църквата чрез своите фалшиви доктрини. Евангелията на Матей и Марко призовават към духовна будност и пазене на вярата непокварена. Разпознаването на лъжепророци и лъже-учения, отначало е било прерогатив на апостолите. Към средата на 2-ри и началото на 3-ти век, християнството е вече широко разпространено и изисква вътрешно управление. След апостолската ера, най- ранно известната структура на управление е епископалната структура. Епископите са управлявали над епархии или областни духовни центрове, а презвитери и дякони са ръководили местните църкви. Епископите са давали тълкуванието на Святите Писания и преглеждали всяко учение да ли е съгласно "писанията". Те са обявявали за "ереси" грешни и заблудителни учения. Тези епископи са били наричани още "отци". Най-известни от ранните отци са : Климент от Рим, Игнатий от Антиохия, Поликарп от Смирна, Ирениус от Лион. С разрастването на християнството нуждата от литература също расте, което от своя страна изисква стриктна проверка на ученията. Това е отворило врата за полемика и философски течения създали се между древните теолози.
Ранните християни запазват много от юдейските доктрини и писания като приемат превода на Стария Завет - Септуагинта, който е превод на 72 юдейски книжовници на старогръцки език в Александрия през 2 в. пр. Хр. С прибавяне на евангелията и посланията на апостолите се оформят признатите като боговдъхновени - канонични книги, около 3-ти век. Четвъртият век е особено забележителен за християните. Библейският канон е вече установен и въпреки, че официалното му потвърждение става на Трентския Събор(1546), най-ранни белези се виждат още от времето на Ориген(3 век), а по-късно от епископа Атанасий от Александрия(4 век) и след това от Августин, епископ в Хипо(5 век).
В края на 3-ти и началото на 4-ти век, Ариус епископ в Александрия, който е ученик на много признатия Лусиян от Антиохия, добива голяма известност. Учението на Ариус е в областта на Христологията, относно връзката между Отец и Христос. Той е отричал, че тази връзка съществува от вечността и е считал Христос като духовно създание(Първороден) и винаги в подчинение на Отец и с това е отричал Неговата Божественост. Възгледите на Ариус, които са наречени арианизъм са имали широка популярност.
По това време, Император Константин успява да обедини Римската Империя. Той избира за нова столица Византия (наречена още Нови Рим), а по-късно променена на Константинополис. Въпреки, че през 4-ти век са считали Константин за император, който лично приема християнството, днес това се оспорва. Един факт обаче не може да се промени, а именно, че той е узаконил християнството като официална религия на Римската Империя(313г.). Заедно с това неделята е обявен като официален ден за поклонение. От този неравен брак християнството получава фатален удар чрез интегрирането на окултни церемонии и традиции, главно заимствани от поклонниците на езическия бог-слънце, които са били изпълнявани в неделята. Император Константин е притежавал титлата "Понтифекс Максимус", титла на главен жрец в римo-езическата религия. (Колко сходно с папската титла "понтиф" на римо-католическата религия). Константин свиква първия вселенски събор в Никея, където с кредо подписано от 300 епископа, Триединството на Бог е прието като официална позиция на християните и арианизма е обявен за ерес. Днес тези, които все-още държат позициите на арианизма, са Свидетелите на Йехова, Мормоните, Адвентистите и Едино – Петдесятниците (Oneness Pentecostals), наричани още "Само Исус" - (Jesus only). Докато заблудата на Йеховистите и Мормоните, е лесно разпознаема, то отричането Божествеността на Христос е на пръв поглед незабележимо в доктрините на Адвентистите и на деноминацията "Само Исус"(създадена 1913г.).
Основата на главните заблуди, които са оказали влияние върху християнството е от дълбока древност, където Нимрод е зачитан като един издигнал се до "висота" да противостои на Бога. Нимрод e като своя баща Хус /Бит.10:8-12/, който пръв става "силен" на земята, превода е "независим" ( т.е. - покорен на никого). Той е "ловец" или "въоръжен силен мъж в опозиция на Господа." /Бит.10:9/ В бунтът си съгражда Вавилон и става вечен противник на Бога, но в последствие е умъртвен. Неговите последователи, обожатели и най-вече съпругата му Семирамус разпространяват мълва, че се е възнесъл на небето чрез потъване във водите на Ефрат... Когато по-късно жената на Нимрод ражда син, тя твърдяла, че мъжа й Нимрод се е преродил и се е завърнал като спасител на човечеството. Както Нимрод, така Семирамус и сина й са били обожавани от халдеите. Семирамус е била обожавана като божия майка и по-късно наречена небесната царица.
Древните халдейци са боготворяли "пантеон от мъжки и женски пол, богове на слънцето". Поклонението е било към баща, майка и син, но главния аспект е бил "майка и дете". Това е в основата на древните религии на ориента и има голямо влияние върху много други световни религии. В Индия са познати като Иси и Исвара; в Китай и Япония като богинята Шинг - Му с дете; в Египет Изис и Озирис; в Гърция Серес или Ирен и Плутус; в Рим Фортуна - Щастие /Исаия 65:11/ и Юпитер или Венера и Адурнис и т.н. Вавилонците са боготворили Вел, синът Нинус или Тамуз и богинята Реа или Иштар, която израиляните са наричали Ашера, богиня на благословение, изобилие и щастие /3Кн.Царе 15:13; 16:33; 18:19; 2Лет.15:16/, и Астарта. Тя също е била призната за небесната царица. Финикийците са взаимствали от вавилонците Ваал и Астарта. /Съдии10:6; 1Кн.Царе7:3,4; 3Кн.Царе 11:5,6; Ер.7:18; 44:17/
Поклонението на Слънцето съвсем не е примитивно идолопоклонство. /Ер.43:13/ То е сложна ритуална система, която възбужда емоции и пленява съзнанието. Днес Будизма Хиндуизма и Католицизма, променят имената на боговете, но пазят същите изтънчени мистични ритуали. Ежедневният цикъл на Слънцето се възприема като едно обновяване или прераждане. Както Слънцето се оглежда и прониква във водите, така въплътения син се намира в утробата, за да приеме поклонение като спасител. При изгревът, той е почитан като Брахма; на върха като - Сива; и при залеза е Вишну. През нощта Слънцето почива в утробата на морето - символ на смъртта и страданията. Посейдон или Нептун е бог на морето, чието финикийско име е Дагон. /1Кн.Царе 5:1-4/ Той е представен с тяло на риба от кръста на долу и като човек в горната част. Дагон е бог-слънце. Думата даг- означава риба, а частицата он е името на Египетския бог слънце - ОН, който чрез оглеждане във водите (потопяване във водите) се преражда... Главният жрец на Дагон във Вавилон е бил зачитан с най-високата титла. Завладените от Вавилон страни е трябвало да целуват пръстена на бог-слънце, който главния жрец на Дагон е носил. Какво сходство с днешния папа! Вавилонската система на идолопоклонството се запазва в структурата на католицизма. Днес одеждите на католическите свещеници са по модела на жреците на Дагон и рибата е призната за символ на християните(?!) Когато Константин съчетава в брак християнството и идолопоклонството, той оставя широко отворена врата за ересите...
Гностицизмът е признат като първата ерес, която Църквата е трябвало да идентифицира и отстрани. Учението на николаитите е също една древна ерес (корена на думата е асоциирана с древните ваалови поклонници, познати с разпуснатия си живот). /Откр. 2:15/ Апостолите Иоан, Петър и Павел ефективно опровергават тези ереси, от които все още се намират останки в някои съвременни църкви. Гностицизмът учи, че спасението не е чрез вяра, а чрез знание. Те имат общества, които твърдят, че имат "специални знания и откровения." (Това произлиза от неправилното разбиране на Марко 4:34). Те вярват че "истини чрез откровения" може да се намерят в много религии. (С готовност могат да приемат една обединена световна религия, чиято интродукция е икуменизма...) За гностиците душата е "пленник" на тялото, което е материално и "зло", а "освобождението" на душата се постига чрез разчупване и нарушаване на заповедите, които я ограничават – това е антиномианизъм. Всеки може да открие Бог вътре в себе си – пантеизъм. Както и нашия поет се моли: " О, мой боже, прави боже, не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърдцето и в душата". ( "Моята молитва" - Хр. Ботев) Гностицизмът признава две свръхестествени сили (дуализъм), едната творяща "зло", която е сътворила материалния свят, а другата твори "добро", и е сътворила духовния свят. Материята е считана за нечиста, което означава че е "зло" и това довежда до две големи грешки:


1. Отричането на физическото тяло и неговите нужди – аскетизъм.


2. Тялото е "зло", а душата чиста и духа е бодър; "плътта е немощна" с недостатъци, затова може да се живее неморално и противно на закона – антиномианизъм. Очевидно изопачаване на: (Иоан 1:1-14; 6: 63; 8:32; 20:30 Кол. 2:20-23; Рим.7: 22-25; 8: 29-30. и др....)
В древността документи и литература от гностицизма са били много оскъдни, но този факт се променя през 1945г. с архиологичните находки край Нил в близост до града Наг Хаммади. Между откритата гностична литература в Наг Хаммади са: "Евангелието на Тома", "Евангелието на Мария", "Откровението на Яков", "Евангелието на Филип", "Евангелието на Истината", "Откровението на ап. Петър", "Апокалипса на ап. Павел" ( описвайки едно небесно пътешествие на ап. Павел. Как е възможно да бъде това, когато самия ап. Павел в посланието към Коринтяните казва, че е видял и чул неща, които на човек не е позволено да изговори....) Заедно с тези, са намерени и много други книги с метафизични и митологични концепции: "Произход на Света", "Тайната книга на Великия Невидим Дух", "Откровението на Адам", "Протеноя","Мисълта за нашата Велика Сила" и т.н.
В споменатото вече "евангелие" на Тома четем за ритуал, който Христос е изпълнил пред апостолите при последната вечеря: "...Той ни накара да застанем в кръг, държейки се за ръце, а Той стоеше всред нас, като ни казваше да казваме амин, и започна да пее... " (?!) Защо Христос ще ги кара да са в кръг и хванати за ръце, тъй като това е много известна окултна практика в източния мистицизъм. (Употребява се и от спиритистите в техните сеанси). Освен това, никоя от каноничните книги на Светите писания не го потвърждава! Какво лошо има в това? - ще отговорят много църкви, които практикуват същото. А какъв ще бъде отговора им за останалите разкази на това фалшиво евангелие; относно възкресението на Христос, че не е било реално, а "символично"; че Исус е имал близнак, любовница, и т.н. В тези ръкописи Ева е представена като проявила будност и инициатива за пробуждане на Адамовото съзнание и търсене на истината, а змията е изиграла положителна роля!?!
Известно е "евангелието" на Мария Магдалена (по-скоро това е есе), в два оригинални текста: гръцки и коптик (египетски), където ръководната роля на жената е подчертана(феминизъм). В него тя е издигната над апостолите като нейните откровения и знание превъзхождат тези на апостолите. Тя ги окуражава и поучава като има авторитет над тях понеже е била "интимна ученичка" на Исус. В него се говори, че Исус е дошъл, така щото всяка душа да открие своята духовна същност и се върне отново в своето начало в Бога(универсализъм). Според това "есе", благовестието е в преносен смисъл и света не се приближава към ново творение (Ново Небе и Нова Земя), а към събаряне на илюзии, края на хаоса, страдания и подтисничество. Пантеизмът е очевиден!

Метафизичните елементи имат ориенталски произход, намиращ се в Индийски религии, а мистицизма е в сходство с философските възгледи на Плато и по-точно с неоплатонизма на Плотинус(3-ти век). Разцветът на гностицизма е постигнат през 2-ри и 3-ти век и неговите автори Марсион, Василидес, Валентин и Досетае от една страна са придобили известност, а от друга са претърпявали поражения от християнските писатели Юстин Мартир, Телтулиян, Климент от Александрия, Ориген и др.
В началото на 5-ти век в Рим се появява един монах от Англия на име Пелагиус. Той започва да проповядва, че хората не са засегнати от първия грях на Адам. Адам е съгрешил за себе си и е понесъл последствията на греха си. Според Пелагиус човек се ражда безгрешен и няма наследствен грях. Неговата натура е свята, защото е създаден по образ на Бог и няма нужда изобщо да бъде променен или новороден. Справедливият Бог не би допуснал невинното човечество да страда, заради грешките на Адам. Грехът, твърдял Пелагиус, е просто болест или резултат на възприети лоши навици от други хора. Покаянието не е необходимо; човек по-натура е добър. Достатъчно е да се откаже от навиците си, за което разбира се, е необходима единствено добрата воля. По същество това учение не е нищо друго освен една рехабилитирана древна ерес, подържана от Питагор и Зено.
По същото време Августин, който е имал репутацията на добър теолог, публикува молитва, която става известна от следната фраза: "Допусни това, което Ти си повелил, и повели това, което Ти си възнамерил." Тук убежденията на Августин за предузнанието на Бога са изразени ясно. Пелагиус влиза в открита конфронтация с Августин твърдейки, че "Ако Бог е възложил морална отговорност, Той съответно е дал и морална способност на човека." Разбира се от начало е било така, но Пелагиус не е признавал, че следствие на греха то е вече загубено! Центърът на дебата е върху греха на Адам; дали това се отразява на поколението му и дали в резултат на Падението, човек е загубил свободната си воля. Пелагиус твърди, че човек притежава свободна воля; той е в състояние и има способности да достигне нормите на праведност, освещение и усъвършенстване.
Августин успява да разпознае, че това твърдение се корени в (1) отричането на последствията от греха на Адам и (2)отричането на Божията благодат като необходимост за всеки човек. Отговорът на Августин се основава на посланието на ап. Павел към ефeсяните, а именно, че мъртвите не могат сами да се възкресят. Ако сме били мъртви в греховете си /Еф.2:1/, то само Бог е Този, Който може да ни възкреси /Еф.2:5/, така че от Бога е инициативата и от Него е спасителното дело. Августин не отрича, че човек притежава свободна воля, но твърди, че тази воля вече действа и се ръководи от становището на греха! Същността на човека е грешна. Августин публикува книгата си "Градът на Бога" и триетез, в който оборва теологията на Пелагиус, но не напълно, понеже вирусът вече е почнал да действа...
Последователите на Пелагиус корегират някои неща в учението си и така се появява "ново учение", наречено пелагианизъм. (В руски енциклопедии и речници се среща като пелагианство.) В общи линии учението им е следното: Те променят отчасти позициите си; признават падението на човечеството чрез Адам, обаче продължават да твърдят, че независимо от това човек има вътрешна способност да търси Бога и да бъде отзивчив към Божията благодат (значи, грешникът не е духовно мъртъв). Според това учение, човек не се нуждае от свръхестествена намеса или помощ, за да се спаси и следва пътя на святостта. И така, според пелагианистите, човек изработва своето спасение и е способен да достигне до усъвършенстване - освещение чрез своята прилежност и добра воля. По този начин те правят Божията благодат ненужна и излишна. На думи те не се отричат от благодатта разбира се, но на практика те я признават само като първоначално действаща по време на сътворението и дала способност на човека за всичко, което Бог изисква от него, за да не се нуждае сега от вмешателството на Бог. Днес унитаристите и универсалистите са силно повлияни от тези пелагианистки схващания и по естество на вярата те изповядват деизъм. Така, неусетно се издига създанието, което Бог е създал; женитбата, която Той е постановил; закона който е учредил; свободната воля, която Той е повелил и светиите, които е осветил за сметка на принизяването на самия Бог!


Много християни днес, които са от евангелските деноминации, приели и живяли продължително с тези концепции на "своята вяра" трудно се уверяват, че това не е учението на Христос и апостолите Му. Странно и неприемливо е на пръв поглед разобличаването на установени традиции, но търсещите истината ще я намерят. Тези ереси са проникнали с коварство много дълбоко, дори до корените на християнството, понеже като се отрича провала и загубата на духовните способности на Адамовото потомство чрез грехопадението, то в същия момент паралелно и безмълвно се отрича цялостта на изкупителното дело на "последния Адам" - Христос. Той не означава вече повече от един добър и възвишен пример на любов и себеотричане, който всеки може да следва... Христос "Път" ли е, или е "добър пример" за следване в изпълняване на условия необходими за спасението? – Спасението е вече извършено и то е в Него!
Минават около 1,000 години, докато през Октомври 1517 г., на вратата на църквата в крепостта Витенберг (Германия), Мартин Лутер заковава прочутите 95 протести – тезиси, оповестявайки началото на Реформацията. Главните библейски истини, които се издигат от реформаторите са: Суверенитета на Бог - "Спасението е от Господа" Правдата се вменява от Бог въз основа на вяра; Спасението е чрез Божията благодат, а не чрез дела за да не се похвали никой. /Еф.2:8/ По това време, Калвин е на 8 години. Лутер трябва да оборва разяждащото учение на пелагианистите, затова той написва книгата си "Поробената воля".
Чрез Реформацията Бог извежда света не само от духовната тъмнина, но и прогреса на света в областта на науките, изкуството, икономическото и техническо развитие значително се ускоряват. В началото реформаторите Лутер, Калвин и Цвингли (1531), са били на едно мнение относно неспособността на човека да търси Бог. Историята показва Лутер като водещата фигура на реформацията, но дава заслужено място на Калвин като велик теолог. Повечето хора свързват Калвин с доктрината за предопределението, но всъщност Калвин е този, който след хилядолетие на тъмнина "изравя" основните истини на Божието Слово. В колосалният си труд "Институтите", Калвин възкресява и развива великата доктрина за Триединството на Бога, която заема първо място в декларацията на вярата почти на всяка християнска деноминация, с изключение на "Jesus only" - "Само Исус", клон от петдесятната деноминация. Калвин също посочва Суверенитета на Бога, който никога не е видян така величествено; същността и действието на Божията благодат и много други доктрини, които стават основни в християнската вяра. Те дават предпоставка за поява на термина "калвинизъм." Всъщност, "калвинизъм" започва да се употребява след смъртта на Калвин. Но и тогава се намират противници на "Суверенитета на Бога"; противници на "Триединството на Бог"; противници на "Sola skriptura" - Само Словото; "Sola gracia" - Само по благодат; "Sola fide" - Само чрез вяра. Божието Слово е очистено от традиции и суеверия – единствен източник на божествените истини. Противниците са били превърженици на Арминиус, затова и движението се явява под названието арминианизъм.
Яков Арминиус, холандски евреин, се увлича в пелагианизъм. Зародишът на пелагианизма се появява в центъра на доктрините арминианизма, (руски – арминианство), а също така и хуманизма. Резултатът от тези учения е ИЗДИГАНЕ НА ЧОВЕКА И ПРИНИЗЯВАНЕ НА БОГ. Хуманизмът датира от 14 век, но в съвременната си форма започва с Френската революция – още позната като Парижката комуна, чийто идеолог е Волтер. Хуманизмът отрича Бог, уповавайки се на "доброто в човека", а арминианизма приема Бог, но Го принизява. Суверенитетът на Бога е последствено отречен, а човек е поставен като централен; като инициатор на спасенето си; като един, който държи ключа на Божиите обещания и може да "движи ръката на Бог" чрез своята вяра. На практика арминианизма счита човека централен и неговите приоритети са благословението и благоденствието, а Бог е средството, чрез което те се постигат! Ученнието, което посочва необходимостта от взаимните действия на Бог и човека в спасението е синергизъм. Учението, което признава Бог като единствен автор на спасението се нарича - монергизъм. Самият Яков Арминиус, съвременник и почитател на Калвин (16 век) има малко общо с учението, носещо неговото име, защото то се развива след неговата смърт. Все пак той дава основната идея на това учение, като се влияе от древната зараза на учението пелагианизъм.
През тъмното средновековие християнството има отклонение в монастицизъм, допринесъл повече отрицателно, отколкото положително влияние. Иконописите и стенописите на ренесанса внасят елемент на разгуленост и разпуснат живот, но по-голямата вреда от това са "поклонението на образи." /Нарушение на Изх. 20:4-5/ и боготворенето на човека. Боготворят се хора под форма на "светии", които имат влияние пред присъствието на Бога. Говоренето с мъртвите е чрез молитви, възпоменания и други форми. /1Кн.Царе 28:7-11/


Последствията от арминианизма в много съвременни евангелски църкви са умаловажаване и елиминиране на покаянието. Вместо това са приети формули за "изповядване" и "приемане" на Христос, след което "вярващите" са обявени за новородени братя и сестри!



*********************************************************************************************************

*********************************************************************************************************


АНТИНОМИАНИЗЪМ - Противозаконност. В Старият Завет антиномианизма неправилно се основава на обещанията към "избрания народ" като едва ли не "имунизиран" от погибел и съд. В Новият Завет, отклоненията от библейските истини е по- сериозно и е въз основа на неправилни тълкувания на Писанията. Счита се, че Закона е отживян и повече невалиден като е заменен с Новия Завет на Божията любов, прощение и благодат. Живеенето в неподчиненост на закона и неговитe морални изисквания се оправдава със "спасението чрез вяра" и "освобождението чрез познаване на истината". Антиномианизмът е повлиян от гностицизма в това, че материята е зло и тя е илюзия; следователно, ще се унищожи така, че е без значение какво се върши в материалното тяло, но само духа и съзнанието на човека са от значение. Някои неправилно тълкувани стихове: Иоан 8:32; Рим. 7:25, 8:2; Гал. 2:16;

Евр. 8:13. Словото Божие осъжда антиномианизма: Мат. 5:18; Рим. 2:12, 6:15, 7:16.

АРИАНИЗЪМ - Учението на Ариус (3 век) е в областта на Христологията. Тази ерес счита Христос като творение и с това отрича Неговата Божественост. Бог е само Един (не в три лица). Христос посочва пътя и дава добър пример, но не е самия Път. Арианизмът е намерил много привърженици между разпръснатите юдеи между готските племена, тъй-като юдеите също отричат Триединството на Бог.

ДЕИЗЪМ - Религиозна философия, която отрича свръхестествени явления и чудеса; пророчески видения и свидетелства на Божии пророци и апостоли. Деизмът не признава Святите Писания като източник за достигане до познание за Бог, тъй-като са писани от простосмъртни и несъвършени. Те вярват, че Бог е създател на света и природните закони и е оставил този механизъм да работи сам; не се интересува от човека и неговите дейности на Земята. Познанията за Бога се придобиват чрез лична опитност, наблюдения и логични заключения. Провидението на Бог се признава, но предопределението се отрича. Отричат триединството на Бога (Арианизъм). Отричат последствията от първоначалния грях на Адам (Пелагианизъм). Не признават заместителната Христова жертва на кръста (Атонмента). Христовите поучения са добри и Той е дал добър пример на саможертва, но спасението не е чрез Него. Според това учение, човек може да достигне до истината и святостта, защото е създаден с тези качества и способност. Деизъмът е основата на Унитаристите (Unitarian) и Универсалистите
(Universalist), които НЕ ВЯРВАТ във вечно наказание, НО вярват, че след смъртта, душите на всички хора отиват в рая...

МОНЕРГИЗЪМ - Спасението e еднолично действие на Бога. То е по благодат, проявена чрез Божия Син
/Иоан 1:17/;извършена от Бог/Еф.2:8-9/; по Неговата добра воля/Еф1:11/. А сам Бог.../1Сол.5:23/
1. Бог единствен чрез действието на Св. Дух причинява новорождението без намесата на
грешника, който всъщност до този момент е "мъртъв". /Иоан 1:13; Яков1:18; Еф.2:1-5/
2. Рождението от Бог (от горе) е причина за нашата вяра, без която никой не може да види
Божието царство. /Иоан3:3; Тит3:3-5/
3. Бог съживява грешника за духовен живот и обновява ума му чрез Св. Дух - Духът на Истината, за да се обърне от тъмнината към светлината; да следва истината и доброто и да се отдалечава от заблудата и злото. /Д.А. 26:18; Еф. 4:21-25/
4. Бог Отец предопределя и избира за спасение; Христос умира за тези, които Отец Му е дал;
Святия Дух прилага спасението извършено, чрез Атонмента.
/Иоан 6: 37,44; Иоан 17: 1,2,16-19; 2Сол.2:13/
5. Както светлината не ползва онези, които нямат зрение, така и в грешника няма интерес, нито способност да търси Бог или да възприеме духовните неща - не може да вярва, докато Бог не го съживи. / Иоан 3:3,6; 1Кор. 2:14/
6. Христовата жертва на кръста е заместителна и "на Него дойде наказанието донасящо нашия мир." Ако Бог ни даде заслуженото, никой не би получил спасение. /Ис. 53:5; Пс. 53:1-3;
Рим. 3:11/
7. Най-голямото наказание на човека би било Бог да го остави да върши своята си воля, защото тя винаги клони към злото. Когато Бог размекне каменното сърце, то не е повече в състояние да Му противостои. /Езек. 36:26,27/
8. Покаянието е дадено от Бога. /Д.А.5:31/
9. Спасението е от Господа. /2Tим.1:9/
10. Бог помага на тези, които не могат да си помогнат. /Иоан 9:41/
"Нищо аз в ръцете си не донасям Господи. Празен е и трудът мой, та залавям кръста Твой"
Oт песента "О прибежище добро, О Ти вечна канаро..." А.Топледи(1740 - 1778)

СИНЕРГИЗЪМ - Спасението е съвместно действие на Бога и човека, който желае да се спаси.


Синергизмът изповядва следното:
1. Божията благодат и човешката воля трябва да са в хармония, за да се получи новорождението,
което е невъзможно без участието, както на Бога, така и на човека. /Д.А.3:19/
2. Неновороденият човек може да има вяра, която да стане причина за новорождението му.

3. Бог чака със силно желание и вълнение волята на човека да вземе решение.
4. Бог избира за спасение всички хора; Христос умира за всички хора; Св. Дух прилага


Атонмента на тези, които го желаят по свободната си воля.


Бог не би бил справедлив, ако не дава на всеки човек еднакви възможности.
5. Човек има способността да приема духовните истини преди в него да е станала трансформация и

новорождение. Той може да повярва в Бога, преди да бъде новороден.

6. Грешникът е като човек, който се дави и има нужда само от спасителен пояс, за да бъде спасен.


Той е създаден по образа на Бог и има качества и способности да върши добро, но има нужда
да се изцели от раните и болките, които са следствие на живеенето в грях.
7. Благовестието е нежната и умолителна покана на Бог към грешника. Един от най-големите
дарове, които Бог е дал на човека е "свободната воля", затова Бог дори и да размекне едно
сърце, то може да продължи да Му се противи.
8. Заповедта да се покаем доказва, че грешника е в състояние да го направи и има способност да върши доброто.
9. Човек държи ключа на спасението си и той може да направи Христовата жертва ефективна или
неефективна спрямо себе си, по решението на собствената си воля.
10. Бог помага на тези, които сами си помагат...


ПАНТЕИЗЪМ - Обожаване на Всемира - Природата. Пан - означава Всемир. Теизъм е вяра в божество. Поклонение


на творението, а не на Твореца. /Рим. 1:25./ Пантеизмът има 3 главни принципа:

1. Бог е иманентен ( съдържащ се в) и обхващащ всичко, каквото съществува.
2. Бог е абстрактна сила, но не е личност. Пантеистът казва:"Бог е велика сила" (Не.Той е Велик и

Силен!)
3. Бог е природата и природата е бог, която твори и движи всичко. Ако бог е част от света и всичко в


света е част от бог..., то никаква част от света не може да погине, защото е част от бога.

Логиката на пантеизма води до Универсализъм - всички спасени.
Айнщайн е бил пантеист. В поезията на Ботев, "Моята молитва" се вижда пантеизъм. Учението на

П. Дънов е пантеистично. "Вибрации", "латентна сила", "енергия", "хармония с природата" и

"просветление на съзнанието" са влияния на Източния мистицизъм в пантеизма.
Новороденият син на пантеизма се нарича НЮ ЕЙДЖ.

read more