Петър Велики и неговия талисман

read more

Маршал Константин Рокоссовский 1944г (45 минути)

инфо

read more

Aleksandar Valkov

повече тук

read more

read more

хипноза

Хипнозата е едно състояние на мечтаене, на фантазиране. В това състояние човешкият съзнателен ум става безмълвен или пасивен. Това прави достъпен и открит подсъзнателния разум по начин, който позволява на хипнотизатора да въведе в тази могъща подсъзнателна сфера различни внушения.
Нека да хвърлим един до известна степен "технически" поглед върху начина, по който мозъкът функционира. Мозъкът оперира чрез честотни цикли, които от своя страна са измерими. Тези честоти отговарят на определен вид дейности. Започвайки с най – ниската честота и продължавайки по възходящ ред, те са следните:

Делта. Честотата на мозъчната дейност варира от 0 до 4 цикъла в секунда. Това е абсолютната безсъзнателност. За делта не се знае много.
Тета. При тета честотата се движи между 4 и 7 цикъла в секунда. Тета е част от областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата – въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време. Изглежда, че в тета са записани всички наши емоционални преживявания. Тета е онази специфична област, която отваря вратата на пред съзнанието, за да може то да се отправи "отвъд хипнозата" – в света на психичните феномени.
Алфа. Честотния диапазон на мозъчната дейност при алфа е от 7 до 14 цикъла в секунда. Алфа е областта, която обикновено се смята за сферата на подсъзнанието. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Освен това, тук се извършва и всяко мечтаене. Медитацията също е функция на този диапазон, понякога слизайки и в тета. Що се отнася до хипнозата, алфа е една изключително важна област.
Бета. Това е сферата на съзнателния разум, чиито честотен диапазон е от 14 цикъла нагоре. Бета е областта, в която мислим и осъществяваме повечето от извършваните от нас в будно състояние дейности. Изглежда, че по – голямата част от нас оперират с около 20 цикъла в секунда по време на будно състояние. При около 60 цикъла в секунда човек би изпаднал в силна истерия. А при над 60 цикъла в секунда – не зная какво би могло да се случи... Предполагам, че не би било нещо приятно.
Когато вечер заспивате, мозъкът ви автоматично превключва от по – високия честотен цикъл бета към по- ниския алфа, а после, за кратки последователни периоди, към тета и делта. По- голямата част от съня ви протича в алфа.
Всичко, което хипнозата прави, е да се възползва от този естествен феномен. Хипнозата всъщност е една техника за принуждаване на мозъка да намали циклите си до алфа диапазона без да изпадне в сън. В алфа подсъзнанието е открито за влияния чрез внушение.

Съзнателният разум не приема добре внушенията. Той е най – подходящ за мислене, разсъждаване и привеждане в действие на онези неща, които вече знае. Докато подсъзнанието е като един подчиняващ се роб. То не мисли и не разсъждава. То просто реагира на нещата, които му се казват. В това се корени стойността и силата на хипнозата. Чрез хипнозата вие сте в състояние да заложите мощни внушения директно в подсъзнанието си. То ги приема и ги кара да се превърнат в реалност. Отчасти подсъзнанието прави това като съобщава на съзнателния разум, че съществува нова информация, която трябва да бъде следвана. Съзнателният разум обича да действа в съответствие с онова, което вече е налице, така че той започва да работи по тази нова информация. Отчасти ние наистина не разбираме защо хипнозата действа и как точно подсъзнанието предизвиква съответните резултати. Това, което знаем е, че тя наистина действа, и действа доста добре.

Внушения:

Използваните в хипнозата внушения са най-различни. Засега е достатъчно да подчертаем факта, че всички внушения трябва да бъдат позитивни, конструктивни и полезни. Това е необходимо поради обстоятелството, че подсъзнанието не е запознато с разликата между едно полезно и едно вредно внушение. Основната му дейност се изразява във възприемането на подадените му от вас послания и в действането според тях.
Познавах един мъж, който буквално стотици пъти на ден употребяваше една нецензурирана четирибуквена дума за извършване на физиологически нужди. В края на краищата той убеди подсъзнанието си, че трябва да посети тоалетната и разви хронична диария.
Така че, бъдете крайно внимателни относно думите, които употребявате във вашите внушения. Думите са нещо наистина могъщо, а подсъзнанието ви ги възприема буквално.

Митове:

Съществуват множество погрешни схващания за хипнозата. Голяма част от това неразбиране се дължи на второстепенни филми, представящи хора, които биват превръщани в зомбиподобни същества от някакъв всесилен мистик, който им казва: "Погледни в очите ми!” И ако това е ефектно и оправдано спрямо един трилър, то от друга страна това е стопроцентова измислица, която няма никаква връзка с истината. Ще се спра на някои от най – често разпространяваните митове.

Хипнотизаторът има магически възможности. Това е изцяло невярно. Хипнотизаторът е едно напълно обикновено човешко същество, което е усвоило способността да прилага внушение с цел постигането на желани резултати.
Човек може да бъде хипнотизиран и принуден да върши неща против своята воля. Абсолютно невярно! Преди всички, никой не може да бъде хипнотизиран, ако сам не желае това. Пациентът трябва изцяло да сътрудничи, за да може да бъде осъществена хипноза. На второ място – никой, който е под хипноза, не може да бъде накаран да върши неща, които не би направил и по собствена воля в състояние извън психоза. По време на хипнозата пациентът може да избере дали да приеме, или да отхвърли дадено внушение. Ако му бъде подадено някакво потискащо го внушение, той по свой избор най – вероятно ще излезе от хипнотичното състояние и ще си тръгне.
Единствено слабо интелигентните хора могат да бъдат хипнотизирани. Отново невярно. Вярно е обратното. Колкото една личност е по – интелигентна, толкова е по – лесно тя да бъде хипнотизирана. Разбира се при определени случаи на умствени заболявания хипнозата е невъзможна. Но почти всеки, който иска да бъде хипнотизиран, може да бъде хипнотизиран. Само около 1 % от хората не могат да бъдат поставени под хипноза: отчасти поради психически заболявания, отчасти заради причини, които не можем да разберем.
Хипнотизираният е в транс или в безсъзнание. Това в никакъв случай не е така. Пациентът, който е под хипноза, е изцяло буден и съзнаващ. Той напълно е фокусирал вниманието си в посочената от хипнотизатора област и е податлив на странично разсейване.
Човек може да не успее да излезе от състоянието на хипноза. Това е напълно невярно. Дори ако операторът падне мъртъв след като е хипнотизирал пациента, то последният може напълно лесно да излезе от това състояние. На пациента може да се случат две неща: или да изпадне в краткотраен сън и после да се събуди, или да отвори очи, защото гласът на оператора е липсвал за известно време.
Добрите резултати задължително се постигат чрез дълбока хипноза. Невярно. Всяка степен на хипноза – от повърхността до много дълбока, може да донесе положителни резултати.
Хипнотично състояние.

Когато е под хипноза, човек напълно съзнава къде се намира и какво става. Той или тя чуват всичко, което ги заобикаля. Личността е в едно състояние на дълбока отпуснатост, като при мечтаене, и често или има усещане за вцепененост на тялото, или пък е крайно чувствителна относно наличието на тялото си.

Самохипноза.

Напълно възможно е да хипнотизирате себе си. Аз го правя почти всеки ден, като си подавам конструктивни внушения. За вас ще бъде много по – лесно да се хипнотизирате, ако преди това сте били хипнотизирани от някой друг и са ви били дадени внушенията и инструкциите за постигането на това състояние. Много малко хора могат успешно да се самохипнотизират без преди това да са били хипнотизирани от някой друг.

Проверка за Хипнотично състояние.

Някои хипнотерапевти прилагат различни тестове по време на въвеждащата процедура, за да проверят дали тя действа. Например те могат да кажат на пациента да вдигне ръката си непосредствено след като са му внушили: "Ръката ти е като дърво... вцепенена... неподвижна.” Ако той не я повдигне, значи въвеждането е постигнало някаква степен на хипноза.
Аз никога не извършвам подобно проверяване. Моята теория е, че проверката поражда съмнение в ума на пациента. "Той не е ли напълно уверен в това, което прави?”, "Може би аз не съм подходящ за хипноза?”, "Ще подейства ли това или не?" и т. н.
А ако погледнем на това от един по – прагматичен аспект – какво ще правите, проверката ви покаже, че не успявате, и пациентът вдигне ръката си? Единственото нещо, което можете да направите, е да продължите с въвеждането – нещо, което така или иначе сте възнамерявали да сторите.
Моят подход е този на увереността – въвеждането е ефектно – и то наистина става такова.

"Хипноза - мощна програма за самоусъвършенстване"
от Уилям Хюит

Хипноза и внушение.

Хипнозата всъщност представлява въвеждане на човек в състояние на изменено, стеснено съзнание. Тя е подобна на съня, но не е съвсем сън, защото хипнотизирания продължава да възприема информацията, постъпваща отвън. Но възприятието му е изкривено. Информацията постъпва в мозъка, заобикаляйки филтрите на естествената критичност. Изследваният напълно се подчинява на идеите и командите на хипнотизатора. Нерядко твърдят, че хипнозата е открита в XVIII век от виенския доктор Месмер, станал знаменитост на своето време благодарение не само на създадената от него теория за "животинския магнетизъм", с помощта на който имал намерение да излекува всички, без изключение болести, но е известен и с първите публични сеанси на масова хипноза.

Това не е така. Хипнозата, в тово число и като метод за лечение, е била известна преди хиляди ходини. Лечебни процедури, твърде напомнящи хипнотичен сън, се упоменават още в древноегипетските папируси. Същите методи отдавна ползват магьосници и шамани от всички континенти - от северната тундра до нос Хорн, Австралия и Южна Африка.

Интересно, че и до ден днешен самото явление хипноза продолжава да поразява въображението не само на дилетантите, но и на профессионалистите- неврофизиолози, макар в медицината хипнозата да се използва доста широко. Специалистите знаят, например, че мигрената, безпричинното неукротимо повръщане, безсънието, липсата на апетит, невротичните параличи, заекването лекарите- психотерапевти лекуват с помощта на хипнотично внушение по-бързо и по-ефективно отколкото с лекарства.

Существуват различни методи за довеждане до хипнотично състояние. Френският лекар Шарко е използвал метода на силното въздействие - внезапен грохот зад гърба на пациента, избухване на пламък пред очите му, или неочакван тласък. Други използват еднообразно, монотонно повторящо се въздействие – придвижване пред очите на хипнотизирания на блестящ предмет, поглаждане на слепоочията или челото, монотонен шум. Инструмента на трети е словесното внушение: "Вие сте спокойни и разхлабени. Вашите клепачи се наливат с олово, вашите крака губят чувствителност, вие заспивате..." Четвърти използват комбинация от изредените методи или даже усиливат тяхното действие със сънотворни препарати.

На сцената хипнотизаторите използват същите трикове, като медиците, макар и с друга цел. Зрителите им е забавно да гледат, как доброволеца, качил се на сцената и оставил се в ръцете на хипнотизатора, под неговото внушение си въобразява, че е на Черно море в разгара на курортния сезон, и се държи по съответния начин. Или пък изведнъж започва да се чувства като великия Бетховен и вдъхновено, виртуозно и безкрайно талантливо изпълнява на рояла "котешкия валс" - уви, никакъв хипнотизатор не може да ви научи да свирите на сън "Апасионатата".

Отсроченото внушение, програмиране – е една от формите за хипнотично внушение. Във време, предварително зададено от хипнотизатора, обекта изпада в същото състояние на понижена кретичност. Обаче, не е правилно да се мисли, че с помощта на хипнозата може да се зомбира първия срещнат, да се програмира да извърши каквото и да е, включително убийство или друго престъпление. Първо, човек практически не може да бъде хипнотизиран въпреки неговата воля и желание. Второ, даже и да има желание, далеч не всеки се поддава на хипноза. Най-подходящ обект за хипноза (както и за внушение) са истероидните типове личности. Именно от тях, между другото, се получават най-фанатичните привърженици на различни секти, за което ги и ценят основателите на секти, от печално известната руска аферистка Мария Дева Христос до японския монстър Асахари. Накрая, трето, даже в състояние на хипноза практически е невъзможно да се застави човек да извърши нещо, което противоречи на вкоренените му морални устои. Постулатът "не убивай", е заложен в съзнанието на всеки нормален човек, просто е непреодолим и не може да се наруши отвън. Впрочем, да подчертаем тук, че става въпрос за "нормален човек".

Внушението (сугестия) е възможно и без хипноза (истероидите като обект, естествено, и тука здраво държат първо място). На сугестия всеки от нас се подлага ежедневно много пъти – под формата на родителски наставления, изисквания на ръководството в слъжбата, агресивни атаки на медиите и даже приятелски съвети, макар и степента на влиянието им да е различна. Да и самите ние сме също източник на внушения за околните. Човек е обществено същество, внушението е естествен елемент на общуването, който с равна вероятност може да се използва за добро и зло.

"ФЕНОМЕНЪТ ЮРИЙ ГОРНИЙ"
списание КОСМОС

Разговорна хипноза

Противно на схващанията, хипнозата не представлява полузомбирани хора, които ходят с изпънати напред ръце и се мислят за пилета или нещо подобно. Хипноза е всяко състояние, в което съзнанието е отворено за внушения. Спомнете си последния път в който гледахте интересен филм или четохте увлекателна книга. Ако около вас се е водил разговор, навярно отделни подробности са останали в съзнанието ви без да си спомняте точно как са се озовали там. Факт е обаче, че те са там вътре и ви тормозят. Това е, защото докато едни центрове на мозъка ви са били заети с обработване на информацията, останалите са минали в „режим на готовност” – изключили са се, оставайки отворени за информация. Осъзнавате или не, с филма или книгата сами сте се вкарали в състояние на хипноза; предизвикан транс, в който съзнанието ви приема информация без да я анализира и подлага на критичен анализ.

В тази статия ще разгледаме основите на т.нар. разговорна хипноза. Това е начин да предизвикате подобен транс в слушателя си без той да подозира какво вършите. Тук се изисква само разбиране на принципите и добри умения за водене на разговор. Никакви въртящи се спирали или размахване на часовници пред носа на събеседника ви. Разговорната хипноза има безброй приложения, започвайки от това да накарате потенциален клиент да купи вашия продукт, до внушаването на сладураната, която сте срещнали в автобуса, да ви даде номера си.

Основните елементи на разговорната хипноза са привличане, объркване и внушение.

В първата фаза карате събеседника ви да се отъждестви с вас. Това се постига чрез изричане на факти, които са неоспорима истина. Например "В момента вие седите и четете думите на монитора си. Питате се какво ли ще стане по-нататък. Чувствате се малко скептични относно цялата работа, но все пак продължавате да четете, защото сте заинтригувани..." Забелязвате ли че последната част не е задължително вярна? Но внезапно започвате да се чувствате заинтригувани и ви се иска да продължите да четете. Това е защото съзнанието ви привиква да се съгласява с направените изявления.

Във втората фаза карате човека да се почувства объркан чрез вмъкване на несвързана информация, която съзнанието му се мъчи да я свърже с получената до момента. Ако искам да продължа горните изречения, то бих казал: "...Представете си само колко хора има по земята. Всички са различни, всеки има собствени желания и стремежи. И всички тези милиони, милиарди човешки същества живеят едно до друго, общуват всекидневно, раждат се, борят се и умират..." Първо, тази информация е напълно несвързана с това, което искам да внуша. Второ, тя затормозява съзнанието, налагайки му да си представя многобройни различни обекти (хората), а не му позволява да се съсредоточи върху една-единствена тема. След като събеседникът ви ви приеме като "приятел", съзнанието му продължава да следи думите ви, които го объркват и го карат да се разпилее в множество едновременни разсъждения.

В третата фаза правите внушението, което желаете. "...но въпреки различията, всички обичат доброто хапване. А какво по-добро от един сандвич в Мак Доналдс?" Воала! Сега отидете да си вземете един Биг Мак и се върнете да дочетете статията :)

Разбира се, това е много опростен вариант на нещата, а и едва ли ще бъдете хипнотизирани и ще се спуснете към МакДоналдс, защото от началото още съм ви предупредил какво да очаквате. Хубавото е, че можете да използвате този подход във всекидневния живот, когато не можете да убедите някого само със силата на ложиката. Този подход се използва широко от адвокати, продавачи, политици и други подобни. Това е причината да говорят толкова много, съгласявайки се с очевидното ("Правителството е корумпирано"), минавайки през видимо несвързани теми ("Чака ни нова епидемия от птичи грип") и най-накрая изтърсвайки нещо съвсем различно ("Изберете ме и пътищата ще бъдат оправени"). В случая пътищата нямат нищо общо нито с корупцията, нито с птичия грип, но първата подсъзнателна команда ("изберете ме") прониква в отвореното съзнание преди да се задейства защитата от глупости.

Ако анализирате един типичен хипнотичен сеанс от филмите, ще видите същите стъпки. "Вие седите в стола си, дишате бавно, чувствате се все по-отпуснат..." Отново, дори човекът да не се чувства отпуснат, ще се почувства, защото съзнанието му е привикнало да приема твърденията за верни. "...представете си, че ходите по плажа, небето е осеяно с малки бели облачета и вълни с бели гребени препускат към брега..." Разсейване, непозволяващо на съзнането да се фокусира върху едно-единствено нещо. "... чувствате се все по-отпуснат, дишането ви се забавя, вие сте пиле!" Това е внушението.

Ключът към овладяването е в непрекъснатата практика. При някои хора внушението е толкова силно, че идеята не може да бъде отхвърлена дори след години.

Статията е взета от:
http://bglog.net/

Бинаурални вълни

Известно е, че на главния мозък на човека са присъщи няколко вида активност, съответстващи на биологическото и психологическо състояние на организма. Твърди се, че чрез въздействие с така наречените бинаурални вълни, под формата на звуци, вибрации, светлина или комбинация от всички, може да се въздейства на мозъка на принципа на синхронизацията и да се предизвикват съответните емоционални и психични състояния, без друго физическо или химично въздействие(основно на психотропни в-ва). Разбира се при условие на пълно внимание и съдействие от страна обекта на въздействие. Този ефект е бил открит през 1839 г. от Хайнрих Вилхелм Доув, въпреки че той е бил известен и използван, в най-различни религиозни и жречески ритуали, още в дълбока древност, от всички култури на земята. Сведения и легенди за това има много в историята и литературата. Типични са примерите за влиянието на музиката в легендите за Орфей, биографията и историите за Ависена, арабски лекар който е лекувал с помощта на музика, също така голяма част от шаманските обреди изпълнявани с различни музикални инструменти, блестящи дрънкулки и др.

Активностите на мозъка със съответните им честоти, във възходящ ред, са както следва:

Активността делта ритъм- високо амплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, с честота 0 - 4 херца се проявява при дълбок сън без сънища, загуба на съзнание или усещане за тяло, извън телесни преживявания и др. необясними психични феномени.
При тета ритъма вълните са с честота 4-7 херца и амплитуда 70 - 150 мкВ. Възниква при бавен сън, REM сън (ясен или осъзнат сън) и дълбока медитация, зона на психичните феномени - ясновидство, чудодейни изцеления и др.
Алфа ритъмът съответства на честоти от 8 до 13 херца, средната амплитуда е 30 - 70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи, състояние преди събуждане или сън, сънливост, релаксация, предверие на психичните феномени.
Бета ритъмъте с диапазон от 14 до 30 херца и с амплитуда 5 - 30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване, тревожност, мислене и концентрация, възбуда, познание.
Гама ритъмът е с диапазон от 30 до 50 херца. Амплитудата на вълните е под 10 мкВ. Този ритъм се наблюдава при максимална съсредоточеност, тревога или изблик на гняв, висша умствена дейност, включително и на възприятието, решаване на проблеми, съзнаване, прозрение и страх
Части от статията са взети от:
pozvanete.bg
Д-Р БОНЧО БОНЕВ: ХИПНОЗАТА Е ТЕРАПИЯ, А НЕ МИСТИКА

***

Понятието хипноза дълго време се е свързвало със съня. Но в същото време първите изследователи са забелязали, че става дума за съвършено различни състояния. Още тогава, когато все още са правели експерименти с птици, и сега, когато на такава процедура се подлагат много хора, основно условие е своеобразната безизходна ситуация, в която живото същество губи възможността да приема решения или да ги реализира като движения. Реакцията на подобна ситуация е краткотрайно възбуждане, което довежда мозъка и организма в предпазен режим на особено състояние на съзнанието. Това е така нареченият хипнотичен транс. Това е трети режим на работата на мозъка наред със съня и с бодърстването, който режим не прилича нито на съня, нито на бодърстването. При този режим настъпва медитация и автогенно потапяне (потъване). Във връзка с възбуждането на определени зони от главния мозък, преди всичко на неговата активираща система, хипнотичното състояние претърпява няколко фази. В първата фаза при хипнотизирания настъпва чувството на приятна тежест по цялото тяло, желанието за движение изчезва, появява се равно и дълбоко дишане. Във втората човек изцяло изпада в състояние на транс - той вече няма сили да отвори очи, появява се трудна подвижност на мускулите и кожната чувствителност притъпява. В третата фаза тези явления стават още по-изразени, появява се възможност за реализиране на внушените и спонтанни усещания и образи. Но човек се връща свободно в реалността като след здрав сън, независимо от дълбочината на хиптоничния транс.

***

"Стоенето" в транс е благотворно, защото позволява да се възползваме от ресурсите на "подсъзнателното". В зората на хипнотерапията специалистите се опитвали по различен начин да "вкарат" хората в транс. По-късно и почти досега специалистите решили, че е най-добре клетките в кората на главния мозък да се потискат с ритмично монотонно дразнене на слуховите, зрителните и кожните нерви. Това потиска съзнанието и приспива разума. А Бехтерев е този, който открил, че най-голяма роля за влизане на човек в хипнотично състояние играе словесното внушение. Словесно на хипнотизирания могат да му се внушат частично представи, свързани със заспиване, или в повелителна форма да се поиска той да заспи. Физическите дразнители - поглаждане, тих шепот, ритмично леко почукване - могат да ускорят заспиването, а понякога и да предизвикат хипнотичен сън без всякакво словесно внушение. Сега се използват "по-меки" методи - на човека се внушава, че се намира в състояние на приятна релаксация, което помага да се намали стресът, да се разреши сложна ситуация, да се помогне при болест и да се повишат творческите способности.

***

В процеса на развитие на хипнотично състояние, лявото полукълбо на главния мозък, което отговаря за логическото мислене, преминава на механизма на функциониране на дясното полукълбо. Това се нарича образноасоциативно функциониране. Същото важи и за дясното полукълбо. Дори е по-правилно да се каже не за преминаване, а за възвръщане на тези принципи на работа, които са характерни за мозъка на детето с неговия гъвкав, неординарен и възприемчив разум. Затова в хипнозата е възможно “пътешествие във времето”. Повишава се адаптивността, засилва се способността към усвояване на информация, характерна за детската възраст, също и възприемането на емоции, състояния и насоченост.

***

read more

острилка

Според About.com изобретателят на механичната острилка е френският математик Бернар Ласимон с патент от 1828 година. Електрическите острилки се появяват в Ню Йорк около 1940-те.
В днешно време се продават и двата вида (механични и електрически) и са в различни цветове, форми и гомемини. Повечето от тях съдържат контейнер за събиране на отпадъците от подострянето, който може да се сваля и почиства.

read more

Перперикон

Перперикон - Watch more Videos at Vodpod.

read more

календар

Още от дълбока древност целият живот на хората е свързан с времето и е зависим от периодичната смяна на деня и нощта, и на годишните времена. На различни места началото на периодичното отчитане на времето е свързано с някакво събитие, най-важно за дадения народ. За някои острови в Индийския океан началото на годината се определяло по мусонните ветрове, които през лятото духат от океана към сушата, а през зимата - обратно. За древните египтяни новата година започвала с разливането на реката Нил. А някои народи се съобразявали с други, чисто земни събития, например за жителите на островите Самоа годината започвала, когато годният за ядене морски червей масово изплувал на повърхността на морето.


Хората, които отправяли поглед към небето, не можели да не изпитват благоговение и възторг пред дивната красота и хармония на Божието творение. В древна Месопотамия, родината на човешката цивилизация, в Халдея, Шумер, Асирия, Вавилон, Китай, Индия, а също и в Египет, е имало много звездобройци и астролози. Те се наричали "мъдреци" (Мат. 2:1), понеже притежавали големи за времето си научни знания, макар техният стремеж към външни знания, поради непознаването на истинския Бог, поради тъмнината на езичеството и многобожието, нерядко да вземал съвсем погрешна и отрицателна насока. Те съставили най-различни календари за отчитане на времето. В настоящия труд не смятаме да се занимаваме с тях, защото те са описани в много и най-различни книги. Тук ще насочим вниманието си само към тези календари, които впоследствие са били използувани от светите Отци за съставянето на църковния календар. Ще поясним някои принципни особености на времеизмерването, които съставителите на църковния календар са заимствували от тях, и по подобие на тези принципи са ги приложили за църковния календар.

На древните наблюдатели на небосвода направили впечатление фазите на луната и слънцето и тяхното периодично повторение. И трябва да отбележим, че лунните фази били най-нагледни за отчитане на времето, докато човечеството не се научило да извършва сложни астрономически наблюдения. Тук трябва да вмъкнем малко отегчителни пояснения, но те ще бъдат нужни по-късно за изясняване на същността на църковния календар.

Да се определи интервала от време между две пълнолуния е несравнимо по-лесно, отколкото, например, са се разбере след колко дни слънцето се връща отново в точката на дадено равноденствие или слънцестоене. Под ясното небе на Египет, Арабия и Вавилон нищо не е препятствувало такъв род наблюдения. Постепенно било забелязано, че от пролет до пролет, т.е. от едно разливане на Нил до следващото, а също и между две последователни пролетни равноденствия, се заключват повече от 12, но по-малко от 13 луни или месеци. Тогава пригодили способа за изчисляване на дните в месеца (Той се състоял в следното: понеже истинската дължина на лунния месец (прибл. 29,53 денонощия) не е цяло число и практически не е удобна, месеците се считали последователно с 29 и с 30 дни, при което точността на отчитане на времето почти отговаряла на реалността) към изчисляване на месеците в годината и започнали да считат първите две години по 12 месеца, третата - с 13, четвъртата и петата отново по 12, и т.н. (По тринадесет месеца трябвало да се отчитат в 3-та, 6-та, 8-ма, 11-та, 14-та, 17-та и 19-та година). След като изминат 19 години, всичко се връщало в предишния порядък, така че първият месец пак започвал при настъпването на равноденствието през пролетта. По такъв начин вмъкването на 13-тия месец, и самият 19-годишен период били въведени в 4-ти век преди началото на християнското летоброене, след откриването им, направено от гръцкия астроном Метон. Поради естеството на такова отчитане на времето, каквото и да било явление, свързано с определено време на годината, като например разливането на Нил или пролетното равноденствие, се случвало в различните години на различни дати от някой месец. Ако например пролетното равноденствие се падало през някоя година в първия ден на еврейския лунен месец "авив" (Или "нисан" - първият месец по еврейския лунен календар, съответствуващ у нас на март-април, то в следващите години се падало в други дни на "авив", но никога не излизало от пределите на този месец, а след изтичане на 19 години отново се връщало на 1-во число. Тук намираме принципа на цикличност, по-късно въведен за изчисляването на нашата Пасха. Този принцип за отчитане на чисто природни явления, като разливането на Нил или пролетното равноденствие, е бил използуван, като вече му се придавал единствено църковен смисъл, за най-важното църковно събитие - Великден. Така се е получила известна приемственост в натрупания опит на поколенията, който е дал верен критерий за събитията, и последният правилно можел да прерасне в християнски, без да нарушава установената природна цикличност.

Египтяните, сред които разцъфтявала в древност науката, заедно с такива способи за изчисление на времето, от незапомнени времена са употребили и друг способ - те са знаели времето между две последователни разливания на Нил, между двете връщания на слънцето към пролетното равноденствие. Този интервал съдържал в себе си повече от 365 дни, но египетските астрономи - жреци съзнателно отхвърлили дробната част от числото на дните и започнали да го считат за 365, а разликата до точната година са компенсирали по следния гениален начин. След всеки четири години равноденствието изоставало приблизително с един ден. С един ден по-късно изгрявала на небосклона малко преди слънцето и ослепително ярката звезда Сириус, предвещаваща настъпването на пълноводието на реката Нил. Така след 365 четиригодия (=1461 години) този предислънчев изгрев на Сириус изоставал с цяла година. И тъй, денят, в който се появявала на небето в първия ден на годината звездата Сириус и в който започвало разливането на реката Нил, се връщал след 1461 години. Но в този промеждутък, действителни години се заключавали само 1460. Поради това се премахвала от летоброенето една година и оставали също 1460. Започвали летоброенето отново и така изправяли допуснатата грешка (фиг.1). Тази пълна цикличност и връщане в първоначалния ред на събитията наподобява на по-късно въведения принцип на Великия индиктион. Така отправна точка на този календар се явява звездата Сириус (на гръцки Swqhs), поради което той се нарича "сотически". В този календар има точно съответствие между теоретичен принцип и действителната поява на звездата Сириус. Такова явно съвпадение между двете се явява най-важен критерий за точност на даден календар. Поради това този календар е бил използуван в древност със своя безупречен критерий за точност. Такъв критерий беше необходим и за съставяне на християнското летоброене, но той не можеше да има за цикъл този на звездата Сириус, а там критерият трябваше да бъде Слънцето на правдата - Христос. Цикличността, обаче, трябваше да се потвърждава безупречно в природата, за да има периодичност в отчитане на времето. Въз основа на този принцип е съставен Великият индиктион. Григорианските пасхалисти не могат да се похвалят със запазване на такъв вековен принцип за цикличност на времеизмерването. Те загубиха здрав критерий за периодичност на времето и когато им е нужен такъв, прибягват към вече установения. В науката се получава много лесно изчисляването на времето чрез тази цикличност. До актийската ера се използува "Канонът на царете", а след това - християнската цикличност. Тази подробност за вярата и за науката е задължителна, защото така всяко природно или библейско събитие може да се определи точно кога е станало, като се има предвид принципа на цикличност, според съответния календар. А класическата небесна механика е немислима без такъв принцип на цикличност, защото всички знаем, че небесните явления се повтарят периодично. Такъв конкретен пример ще приведем в главата "Науката - в подкрепа на църковния календар". И към този способ се обръща науката и днес, понеже чрез него времето се определя с много голяма точност, за каквато въобще не може да се използува григорианския календар.

(Уникалността на този египетски календар с неговата "блуждаеща година" за хронолога и изчислителя (според А.Н.Зелински) се заключава в това, че той дава за всеки исторически или астрономически период непрекъснатост в отчитането на дните, тъй като в него принципно отсъствува системата на високоса. Най-важният източник за хронологията на Древния свят - "Канонът на царете", съставен от знаменития Клавдий Птоломей (ок. 87-165 г.), изхожда от системата на египетската "блуждаеща година")

Завоювайки Египет, римляните се запознали със споменатите способи за отчитане на време и тези новости очевидно са им направили впечатление. Обаче тези завоеватели на целия тогавашен свят, не се отличавали с мъдрата проницателност на египтяните, и с военна праволинейност наложили, че времената на годината трябва да бъдат навсякъде както в Рим. Юлий Цезар решил да свърже египетската година с положението на слънцето на небето, с европейската пролет, лято и т.н. Така възникнала постоянна година, която приели и египтяните, като започнали да считат годините по актийската ера, т.е. от тази година, в която те се лишили от своята политическа самостоятелност и от която се прекъснало съществуването на тяхното царство. Това събитие, битката при Акциум, е станало на 29 август, и може би това е било повод по-късно отчитането на времето в юлиянската година тогава да е започвало от септември (начало на индикта в църковния календар).

Годината, приета от Юлий Цезар, се равнява на 365 дни и 6 часа. Тя е въведена от знаменития александрийски астроном Созиген, като не се съобразява със сотическия цикъл. За да се приложи това, било решено три години да се считат по 365 дни, а четвъртата да бъде високосна с 366 дни, така както ние правим и до сега. Древните учени са знаели, че и тази дължина (365 дни и 6 часа) на юлиянската година не е напълно точна, но тяхната цел, както ще поясним по-долу, не е била определяне на някаква абстрактна и практически недостижима точност на годината, а точно съпоставяне на фазите на слънцето с тези на луната, която цел те са постигнали, както ще изложим подробно. При такава година пролетното равноденствие се отклонява по-малко, отколкото при сотическата, но и това отчитане било не съвсем точно. И тази грешка, според тогавашните астрономи, се натрупвала малко по малко с течение на вековете. По-нататък ще видим, че тя не е константна величина, а според най-съвременните изследвания - твърде динамична и неопределена. Но тази неопределена неточност на юлиянския, а и на всеки друг календар, е довела до сериозни научни и църковни спорове, които все повече се задълбочават и до днес, понеже и всяко измерване само по себе си е неточно по отношение на своя оригинал.

При съставянето на църковния календар, обаче, той е заимствуван от човешките учения за календара. Това дало повод на някои учени и хора, съмняващи се във вярата, да се обръщат назад и да търсят грешки в календара, и така косвено да намират грешки и във вярата. Тук трябва да поясним, че синтезираната концепция на науката е: "Докажи ми и ще повярвам", а тази на вярата - "Повярвай и ще ти докажа". Или казано по друг начин, предметите на вярата, които веднъж са влезли зад дверите на Църквата, придобиват друг смисъл - църковен. Ако тези предмети след това биват подлагани на съмнение, то излиза, че ние нямаме доверие в Църквата или че ние не й вярваме (противно на 9-ти член от Символа на вярата). И оттук, понятието "вяра" губи смисъл, защото човек да бъде вярващ, означава да приема нещата на доверие, такива каквито са вече приети чрез правилата и каноните на Църквата. Тази грешка са допуснали някои "вярващи" учени, които са искали да ревизират някои от истините на вярата, в това число и календара. Тук трябва да поясним, че от научна гледна точка, исторически, в света са съществували много календари, всеки от тях по-малко или повече неточен по отношение на своята цел и своя първоначален замисъл. Може да посочим календара на Омар Хайям, на инките, асировавилонските календари, китайския и други. Но в случая тази неточност на календарите е по отношение на процесите и явленията в природата, а църковният календар има за критерий събитията в самата Църква, по отношение на които той е точен. Така през XV и XVI век в Западната църква се е породила идеята за отстраняване на астрономическата неточност, която има в църковния календар по отношение на астрономическата година с 11 мин. и 14 сек., за което съвременната наука не е на същото мнение, и през 1582 г. е била въведена корекция с 10 дни, като се твърди, че са натрупани тези дни след времето на Първия вселенски събор. По-късно, през XX век, в някои православни поместни църкви се въведе поправката, междувременно нараснала на 13 дни. В действителност обаче, тази корекция представлява едно пълно изместване на целта и смисъла на църковния календар, както ще поясним, когато говорим за неговата същност.

Понеже календарът отразява събитията, свързани с живота на Спасителя, то на практика се получи, с въвеждането на други дати за църковните празници, като че се говори за друг Христос, а не за Този, Който заповяда на Своите ученици: "Идете научете всички народи ... като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал" (Мат. 28:19-20). Това тяхно нововъведение доведе до пълно объркване на евангелската последователност на събитията, отразена в църковния живот, както и на спазването на постите, църковния Устав, богослужебния ред и самото богослужение, което ще изложим подробно в следващите глави на книгата. То доведе до смут, колебание и дори кръвопролития, както ще видим по-нататък. У нас, естествено, възниква въпросът, дали това вмешателство е с цел идеално изправяне на св. Църква или е подобие на троянски кон, който да я разбие и унищожи? Кое от тези две положения е верният отговор, ще оставим читателя накрая да реши сам.

read more