хипноза

Хипнозата е едно състояние на мечтаене, на фантазиране. В това състояние човешкият съзнателен ум става безмълвен или пасивен. Това прави достъпен и открит подсъзнателния разум по начин, който позволява на хипнотизатора да въведе в тази могъща подсъзнателна сфера различни внушения.
Нека да хвърлим един до известна степен "технически" поглед върху начина, по който мозъкът функционира. Мозъкът оперира чрез честотни цикли, които от своя страна са измерими. Тези честоти отговарят на определен вид дейности. Започвайки с най – ниската честота и продължавайки по възходящ ред, те са следните:

Делта. Честотата на мозъчната дейност варира от 0 до 4 цикъла в секунда. Това е абсолютната безсъзнателност. За делта не се знае много.
Тета. При тета честотата се движи между 4 и 7 цикъла в секунда. Тета е част от областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата – въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време. Изглежда, че в тета са записани всички наши емоционални преживявания. Тета е онази специфична област, която отваря вратата на пред съзнанието, за да може то да се отправи "отвъд хипнозата" – в света на психичните феномени.
Алфа. Честотния диапазон на мозъчната дейност при алфа е от 7 до 14 цикъла в секунда. Алфа е областта, която обикновено се смята за сферата на подсъзнанието. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Освен това, тук се извършва и всяко мечтаене. Медитацията също е функция на този диапазон, понякога слизайки и в тета. Що се отнася до хипнозата, алфа е една изключително важна област.
Бета. Това е сферата на съзнателния разум, чиито честотен диапазон е от 14 цикъла нагоре. Бета е областта, в която мислим и осъществяваме повечето от извършваните от нас в будно състояние дейности. Изглежда, че по – голямата част от нас оперират с около 20 цикъла в секунда по време на будно състояние. При около 60 цикъла в секунда човек би изпаднал в силна истерия. А при над 60 цикъла в секунда – не зная какво би могло да се случи... Предполагам, че не би било нещо приятно.
Когато вечер заспивате, мозъкът ви автоматично превключва от по – високия честотен цикъл бета към по- ниския алфа, а после, за кратки последователни периоди, към тета и делта. По- голямата част от съня ви протича в алфа.
Всичко, което хипнозата прави, е да се възползва от този естествен феномен. Хипнозата всъщност е една техника за принуждаване на мозъка да намали циклите си до алфа диапазона без да изпадне в сън. В алфа подсъзнанието е открито за влияния чрез внушение.

Съзнателният разум не приема добре внушенията. Той е най – подходящ за мислене, разсъждаване и привеждане в действие на онези неща, които вече знае. Докато подсъзнанието е като един подчиняващ се роб. То не мисли и не разсъждава. То просто реагира на нещата, които му се казват. В това се корени стойността и силата на хипнозата. Чрез хипнозата вие сте в състояние да заложите мощни внушения директно в подсъзнанието си. То ги приема и ги кара да се превърнат в реалност. Отчасти подсъзнанието прави това като съобщава на съзнателния разум, че съществува нова информация, която трябва да бъде следвана. Съзнателният разум обича да действа в съответствие с онова, което вече е налице, така че той започва да работи по тази нова информация. Отчасти ние наистина не разбираме защо хипнозата действа и как точно подсъзнанието предизвиква съответните резултати. Това, което знаем е, че тя наистина действа, и действа доста добре.

Внушения:

Използваните в хипнозата внушения са най-различни. Засега е достатъчно да подчертаем факта, че всички внушения трябва да бъдат позитивни, конструктивни и полезни. Това е необходимо поради обстоятелството, че подсъзнанието не е запознато с разликата между едно полезно и едно вредно внушение. Основната му дейност се изразява във възприемането на подадените му от вас послания и в действането според тях.
Познавах един мъж, който буквално стотици пъти на ден употребяваше една нецензурирана четирибуквена дума за извършване на физиологически нужди. В края на краищата той убеди подсъзнанието си, че трябва да посети тоалетната и разви хронична диария.
Така че, бъдете крайно внимателни относно думите, които употребявате във вашите внушения. Думите са нещо наистина могъщо, а подсъзнанието ви ги възприема буквално.

Митове:

Съществуват множество погрешни схващания за хипнозата. Голяма част от това неразбиране се дължи на второстепенни филми, представящи хора, които биват превръщани в зомбиподобни същества от някакъв всесилен мистик, който им казва: "Погледни в очите ми!” И ако това е ефектно и оправдано спрямо един трилър, то от друга страна това е стопроцентова измислица, която няма никаква връзка с истината. Ще се спра на някои от най – често разпространяваните митове.

Хипнотизаторът има магически възможности. Това е изцяло невярно. Хипнотизаторът е едно напълно обикновено човешко същество, което е усвоило способността да прилага внушение с цел постигането на желани резултати.
Човек може да бъде хипнотизиран и принуден да върши неща против своята воля. Абсолютно невярно! Преди всички, никой не може да бъде хипнотизиран, ако сам не желае това. Пациентът трябва изцяло да сътрудничи, за да може да бъде осъществена хипноза. На второ място – никой, който е под хипноза, не може да бъде накаран да върши неща, които не би направил и по собствена воля в състояние извън психоза. По време на хипнозата пациентът може да избере дали да приеме, или да отхвърли дадено внушение. Ако му бъде подадено някакво потискащо го внушение, той по свой избор най – вероятно ще излезе от хипнотичното състояние и ще си тръгне.
Единствено слабо интелигентните хора могат да бъдат хипнотизирани. Отново невярно. Вярно е обратното. Колкото една личност е по – интелигентна, толкова е по – лесно тя да бъде хипнотизирана. Разбира се при определени случаи на умствени заболявания хипнозата е невъзможна. Но почти всеки, който иска да бъде хипнотизиран, може да бъде хипнотизиран. Само около 1 % от хората не могат да бъдат поставени под хипноза: отчасти поради психически заболявания, отчасти заради причини, които не можем да разберем.
Хипнотизираният е в транс или в безсъзнание. Това в никакъв случай не е така. Пациентът, който е под хипноза, е изцяло буден и съзнаващ. Той напълно е фокусирал вниманието си в посочената от хипнотизатора област и е податлив на странично разсейване.
Човек може да не успее да излезе от състоянието на хипноза. Това е напълно невярно. Дори ако операторът падне мъртъв след като е хипнотизирал пациента, то последният може напълно лесно да излезе от това състояние. На пациента може да се случат две неща: или да изпадне в краткотраен сън и после да се събуди, или да отвори очи, защото гласът на оператора е липсвал за известно време.
Добрите резултати задължително се постигат чрез дълбока хипноза. Невярно. Всяка степен на хипноза – от повърхността до много дълбока, може да донесе положителни резултати.
Хипнотично състояние.

Когато е под хипноза, човек напълно съзнава къде се намира и какво става. Той или тя чуват всичко, което ги заобикаля. Личността е в едно състояние на дълбока отпуснатост, като при мечтаене, и често или има усещане за вцепененост на тялото, или пък е крайно чувствителна относно наличието на тялото си.

Самохипноза.

Напълно възможно е да хипнотизирате себе си. Аз го правя почти всеки ден, като си подавам конструктивни внушения. За вас ще бъде много по – лесно да се хипнотизирате, ако преди това сте били хипнотизирани от някой друг и са ви били дадени внушенията и инструкциите за постигането на това състояние. Много малко хора могат успешно да се самохипнотизират без преди това да са били хипнотизирани от някой друг.

Проверка за Хипнотично състояние.

Някои хипнотерапевти прилагат различни тестове по време на въвеждащата процедура, за да проверят дали тя действа. Например те могат да кажат на пациента да вдигне ръката си непосредствено след като са му внушили: "Ръката ти е като дърво... вцепенена... неподвижна.” Ако той не я повдигне, значи въвеждането е постигнало някаква степен на хипноза.
Аз никога не извършвам подобно проверяване. Моята теория е, че проверката поражда съмнение в ума на пациента. "Той не е ли напълно уверен в това, което прави?”, "Може би аз не съм подходящ за хипноза?”, "Ще подейства ли това или не?" и т. н.
А ако погледнем на това от един по – прагматичен аспект – какво ще правите, проверката ви покаже, че не успявате, и пациентът вдигне ръката си? Единственото нещо, което можете да направите, е да продължите с въвеждането – нещо, което така или иначе сте възнамерявали да сторите.
Моят подход е този на увереността – въвеждането е ефектно – и то наистина става такова.

"Хипноза - мощна програма за самоусъвършенстване"
от Уилям Хюит

Хипноза и внушение.

Хипнозата всъщност представлява въвеждане на човек в състояние на изменено, стеснено съзнание. Тя е подобна на съня, но не е съвсем сън, защото хипнотизирания продължава да възприема информацията, постъпваща отвън. Но възприятието му е изкривено. Информацията постъпва в мозъка, заобикаляйки филтрите на естествената критичност. Изследваният напълно се подчинява на идеите и командите на хипнотизатора. Нерядко твърдят, че хипнозата е открита в XVIII век от виенския доктор Месмер, станал знаменитост на своето време благодарение не само на създадената от него теория за "животинския магнетизъм", с помощта на който имал намерение да излекува всички, без изключение болести, но е известен и с първите публични сеанси на масова хипноза.

Това не е така. Хипнозата, в тово число и като метод за лечение, е била известна преди хиляди ходини. Лечебни процедури, твърде напомнящи хипнотичен сън, се упоменават още в древноегипетските папируси. Същите методи отдавна ползват магьосници и шамани от всички континенти - от северната тундра до нос Хорн, Австралия и Южна Африка.

Интересно, че и до ден днешен самото явление хипноза продолжава да поразява въображението не само на дилетантите, но и на профессионалистите- неврофизиолози, макар в медицината хипнозата да се използва доста широко. Специалистите знаят, например, че мигрената, безпричинното неукротимо повръщане, безсънието, липсата на апетит, невротичните параличи, заекването лекарите- психотерапевти лекуват с помощта на хипнотично внушение по-бързо и по-ефективно отколкото с лекарства.

Существуват различни методи за довеждане до хипнотично състояние. Френският лекар Шарко е използвал метода на силното въздействие - внезапен грохот зад гърба на пациента, избухване на пламък пред очите му, или неочакван тласък. Други използват еднообразно, монотонно повторящо се въздействие – придвижване пред очите на хипнотизирания на блестящ предмет, поглаждане на слепоочията или челото, монотонен шум. Инструмента на трети е словесното внушение: "Вие сте спокойни и разхлабени. Вашите клепачи се наливат с олово, вашите крака губят чувствителност, вие заспивате..." Четвърти използват комбинация от изредените методи или даже усиливат тяхното действие със сънотворни препарати.

На сцената хипнотизаторите използват същите трикове, като медиците, макар и с друга цел. Зрителите им е забавно да гледат, как доброволеца, качил се на сцената и оставил се в ръцете на хипнотизатора, под неговото внушение си въобразява, че е на Черно море в разгара на курортния сезон, и се държи по съответния начин. Или пък изведнъж започва да се чувства като великия Бетховен и вдъхновено, виртуозно и безкрайно талантливо изпълнява на рояла "котешкия валс" - уви, никакъв хипнотизатор не може да ви научи да свирите на сън "Апасионатата".

Отсроченото внушение, програмиране – е една от формите за хипнотично внушение. Във време, предварително зададено от хипнотизатора, обекта изпада в същото състояние на понижена кретичност. Обаче, не е правилно да се мисли, че с помощта на хипнозата може да се зомбира първия срещнат, да се програмира да извърши каквото и да е, включително убийство или друго престъпление. Първо, човек практически не може да бъде хипнотизиран въпреки неговата воля и желание. Второ, даже и да има желание, далеч не всеки се поддава на хипноза. Най-подходящ обект за хипноза (както и за внушение) са истероидните типове личности. Именно от тях, между другото, се получават най-фанатичните привърженици на различни секти, за което ги и ценят основателите на секти, от печално известната руска аферистка Мария Дева Христос до японския монстър Асахари. Накрая, трето, даже в състояние на хипноза практически е невъзможно да се застави човек да извърши нещо, което противоречи на вкоренените му морални устои. Постулатът "не убивай", е заложен в съзнанието на всеки нормален човек, просто е непреодолим и не може да се наруши отвън. Впрочем, да подчертаем тук, че става въпрос за "нормален човек".

Внушението (сугестия) е възможно и без хипноза (истероидите като обект, естествено, и тука здраво държат първо място). На сугестия всеки от нас се подлага ежедневно много пъти – под формата на родителски наставления, изисквания на ръководството в слъжбата, агресивни атаки на медиите и даже приятелски съвети, макар и степента на влиянието им да е различна. Да и самите ние сме също източник на внушения за околните. Човек е обществено същество, внушението е естествен елемент на общуването, който с равна вероятност може да се използва за добро и зло.

"ФЕНОМЕНЪТ ЮРИЙ ГОРНИЙ"
списание КОСМОС

Разговорна хипноза

Противно на схващанията, хипнозата не представлява полузомбирани хора, които ходят с изпънати напред ръце и се мислят за пилета или нещо подобно. Хипноза е всяко състояние, в което съзнанието е отворено за внушения. Спомнете си последния път в който гледахте интересен филм или четохте увлекателна книга. Ако около вас се е водил разговор, навярно отделни подробности са останали в съзнанието ви без да си спомняте точно как са се озовали там. Факт е обаче, че те са там вътре и ви тормозят. Това е, защото докато едни центрове на мозъка ви са били заети с обработване на информацията, останалите са минали в „режим на готовност” – изключили са се, оставайки отворени за информация. Осъзнавате или не, с филма или книгата сами сте се вкарали в състояние на хипноза; предизвикан транс, в който съзнанието ви приема информация без да я анализира и подлага на критичен анализ.

В тази статия ще разгледаме основите на т.нар. разговорна хипноза. Това е начин да предизвикате подобен транс в слушателя си без той да подозира какво вършите. Тук се изисква само разбиране на принципите и добри умения за водене на разговор. Никакви въртящи се спирали или размахване на часовници пред носа на събеседника ви. Разговорната хипноза има безброй приложения, започвайки от това да накарате потенциален клиент да купи вашия продукт, до внушаването на сладураната, която сте срещнали в автобуса, да ви даде номера си.

Основните елементи на разговорната хипноза са привличане, объркване и внушение.

В първата фаза карате събеседника ви да се отъждестви с вас. Това се постига чрез изричане на факти, които са неоспорима истина. Например "В момента вие седите и четете думите на монитора си. Питате се какво ли ще стане по-нататък. Чувствате се малко скептични относно цялата работа, но все пак продължавате да четете, защото сте заинтригувани..." Забелязвате ли че последната част не е задължително вярна? Но внезапно започвате да се чувствате заинтригувани и ви се иска да продължите да четете. Това е защото съзнанието ви привиква да се съгласява с направените изявления.

Във втората фаза карате човека да се почувства объркан чрез вмъкване на несвързана информация, която съзнанието му се мъчи да я свърже с получената до момента. Ако искам да продължа горните изречения, то бих казал: "...Представете си само колко хора има по земята. Всички са различни, всеки има собствени желания и стремежи. И всички тези милиони, милиарди човешки същества живеят едно до друго, общуват всекидневно, раждат се, борят се и умират..." Първо, тази информация е напълно несвързана с това, което искам да внуша. Второ, тя затормозява съзнанието, налагайки му да си представя многобройни различни обекти (хората), а не му позволява да се съсредоточи върху една-единствена тема. След като събеседникът ви ви приеме като "приятел", съзнанието му продължава да следи думите ви, които го объркват и го карат да се разпилее в множество едновременни разсъждения.

В третата фаза правите внушението, което желаете. "...но въпреки различията, всички обичат доброто хапване. А какво по-добро от един сандвич в Мак Доналдс?" Воала! Сега отидете да си вземете един Биг Мак и се върнете да дочетете статията :)

Разбира се, това е много опростен вариант на нещата, а и едва ли ще бъдете хипнотизирани и ще се спуснете към МакДоналдс, защото от началото още съм ви предупредил какво да очаквате. Хубавото е, че можете да използвате този подход във всекидневния живот, когато не можете да убедите някого само със силата на ложиката. Този подход се използва широко от адвокати, продавачи, политици и други подобни. Това е причината да говорят толкова много, съгласявайки се с очевидното ("Правителството е корумпирано"), минавайки през видимо несвързани теми ("Чака ни нова епидемия от птичи грип") и най-накрая изтърсвайки нещо съвсем различно ("Изберете ме и пътищата ще бъдат оправени"). В случая пътищата нямат нищо общо нито с корупцията, нито с птичия грип, но първата подсъзнателна команда ("изберете ме") прониква в отвореното съзнание преди да се задейства защитата от глупости.

Ако анализирате един типичен хипнотичен сеанс от филмите, ще видите същите стъпки. "Вие седите в стола си, дишате бавно, чувствате се все по-отпуснат..." Отново, дори човекът да не се чувства отпуснат, ще се почувства, защото съзнанието му е привикнало да приема твърденията за верни. "...представете си, че ходите по плажа, небето е осеяно с малки бели облачета и вълни с бели гребени препускат към брега..." Разсейване, непозволяващо на съзнането да се фокусира върху едно-единствено нещо. "... чувствате се все по-отпуснат, дишането ви се забавя, вие сте пиле!" Това е внушението.

Ключът към овладяването е в непрекъснатата практика. При някои хора внушението е толкова силно, че идеята не може да бъде отхвърлена дори след години.

Статията е взета от:
http://bglog.net/

Бинаурални вълни

Известно е, че на главния мозък на човека са присъщи няколко вида активност, съответстващи на биологическото и психологическо състояние на организма. Твърди се, че чрез въздействие с така наречените бинаурални вълни, под формата на звуци, вибрации, светлина или комбинация от всички, може да се въздейства на мозъка на принципа на синхронизацията и да се предизвикват съответните емоционални и психични състояния, без друго физическо или химично въздействие(основно на психотропни в-ва). Разбира се при условие на пълно внимание и съдействие от страна обекта на въздействие. Този ефект е бил открит през 1839 г. от Хайнрих Вилхелм Доув, въпреки че той е бил известен и използван, в най-различни религиозни и жречески ритуали, още в дълбока древност, от всички култури на земята. Сведения и легенди за това има много в историята и литературата. Типични са примерите за влиянието на музиката в легендите за Орфей, биографията и историите за Ависена, арабски лекар който е лекувал с помощта на музика, също така голяма част от шаманските обреди изпълнявани с различни музикални инструменти, блестящи дрънкулки и др.

Активностите на мозъка със съответните им честоти, във възходящ ред, са както следва:

Активността делта ритъм- високо амплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, с честота 0 - 4 херца се проявява при дълбок сън без сънища, загуба на съзнание или усещане за тяло, извън телесни преживявания и др. необясними психични феномени.
При тета ритъма вълните са с честота 4-7 херца и амплитуда 70 - 150 мкВ. Възниква при бавен сън, REM сън (ясен или осъзнат сън) и дълбока медитация, зона на психичните феномени - ясновидство, чудодейни изцеления и др.
Алфа ритъмът съответства на честоти от 8 до 13 херца, средната амплитуда е 30 - 70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи, състояние преди събуждане или сън, сънливост, релаксация, предверие на психичните феномени.
Бета ритъмъте с диапазон от 14 до 30 херца и с амплитуда 5 - 30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване, тревожност, мислене и концентрация, възбуда, познание.
Гама ритъмът е с диапазон от 30 до 50 херца. Амплитудата на вълните е под 10 мкВ. Този ритъм се наблюдава при максимална съсредоточеност, тревога или изблик на гняв, висша умствена дейност, включително и на възприятието, решаване на проблеми, съзнаване, прозрение и страх
Части от статията са взети от:
pozvanete.bg
Д-Р БОНЧО БОНЕВ: ХИПНОЗАТА Е ТЕРАПИЯ, А НЕ МИСТИКА

***

Понятието хипноза дълго време се е свързвало със съня. Но в същото време първите изследователи са забелязали, че става дума за съвършено различни състояния. Още тогава, когато все още са правели експерименти с птици, и сега, когато на такава процедура се подлагат много хора, основно условие е своеобразната безизходна ситуация, в която живото същество губи възможността да приема решения или да ги реализира като движения. Реакцията на подобна ситуация е краткотрайно възбуждане, което довежда мозъка и организма в предпазен режим на особено състояние на съзнанието. Това е така нареченият хипнотичен транс. Това е трети режим на работата на мозъка наред със съня и с бодърстването, който режим не прилича нито на съня, нито на бодърстването. При този режим настъпва медитация и автогенно потапяне (потъване). Във връзка с възбуждането на определени зони от главния мозък, преди всичко на неговата активираща система, хипнотичното състояние претърпява няколко фази. В първата фаза при хипнотизирания настъпва чувството на приятна тежест по цялото тяло, желанието за движение изчезва, появява се равно и дълбоко дишане. Във втората човек изцяло изпада в състояние на транс - той вече няма сили да отвори очи, появява се трудна подвижност на мускулите и кожната чувствителност притъпява. В третата фаза тези явления стават още по-изразени, появява се възможност за реализиране на внушените и спонтанни усещания и образи. Но човек се връща свободно в реалността като след здрав сън, независимо от дълбочината на хиптоничния транс.

***

"Стоенето" в транс е благотворно, защото позволява да се възползваме от ресурсите на "подсъзнателното". В зората на хипнотерапията специалистите се опитвали по различен начин да "вкарат" хората в транс. По-късно и почти досега специалистите решили, че е най-добре клетките в кората на главния мозък да се потискат с ритмично монотонно дразнене на слуховите, зрителните и кожните нерви. Това потиска съзнанието и приспива разума. А Бехтерев е този, който открил, че най-голяма роля за влизане на човек в хипнотично състояние играе словесното внушение. Словесно на хипнотизирания могат да му се внушат частично представи, свързани със заспиване, или в повелителна форма да се поиска той да заспи. Физическите дразнители - поглаждане, тих шепот, ритмично леко почукване - могат да ускорят заспиването, а понякога и да предизвикат хипнотичен сън без всякакво словесно внушение. Сега се използват "по-меки" методи - на човека се внушава, че се намира в състояние на приятна релаксация, което помага да се намали стресът, да се разреши сложна ситуация, да се помогне при болест и да се повишат творческите способности.

***

В процеса на развитие на хипнотично състояние, лявото полукълбо на главния мозък, което отговаря за логическото мислене, преминава на механизма на функциониране на дясното полукълбо. Това се нарича образноасоциативно функциониране. Същото важи и за дясното полукълбо. Дори е по-правилно да се каже не за преминаване, а за възвръщане на тези принципи на работа, които са характерни за мозъка на детето с неговия гъвкав, неординарен и възприемчив разум. Затова в хипнозата е възможно “пътешествие във времето”. Повишава се адаптивността, засилва се способността към усвояване на информация, характерна за детската възраст, също и възприемането на емоции, състояния и насоченост.

***