Facebook визитка
Популярни публикации
-
Цяла сутрин се набирам по баира без да спирам. Неа бираaaa‚ неа бира. А сърцето ми направо ... направо спира. Сервитьорът защо се бави? Може... -
От древността към слепците се отнасят със страхопочитание, тъй като се смятало, че те виждат, но в съвсем други светове, недостъпни за оби...
-
ГУЛАГ (на руски: ГУЛАГ; произнасяне) е съкращение на Главное Управление Лагерей (Централно управление на лагерите) и описва работещото от 19... -
„На най-важните житейски кръстопътища няма никакви път „На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.“ „Едн... -
на руски още за Месинг Знаменитият маг даде това интервю преди 38 години. И разказа небивали неща Аз, Волф Месинг, предсказвам… Владимир Ша... -
Изненадващо малко се знае за Николаитите и същността на тяхното учение. Те само са споменати в Писанията, в книгата Откровение. Господ хва... -
Помните ли първите гангстерски филми за мутрите и новите олигарси? Опитах се да сглобя всичките 15 части на поредицата 1. 2 3. 4. 5. 6....
-
Бермудски триъгълник 1част - Watch more Videos at Vodpod. Бермудски триъгълник 2 част - Watch more Videos at V...
flickr
art
YouTube
pixdaus
Гласувай в "свежо"
топ новини
vbox7
WordPress
list
понеделник, 5 септември 2011 г.
Пророчествата на Матрона Московская
От древността към слепците се отнасят със страхопочитание, тъй като се смятало, че те виждат, но в съвсем други светове, недостъпни за обикновените хора. Съществуват много древногръцки митове, посветени на темата, но героинята на нашия разказ е родена в много по-късна епоха.
През 1881г., в руско селце в Тулска губерния, в семейството на много бедни селяни се появява като четвърто дете Матрона Дмитриевна Никонова, или Матрона Московская. Преди нея в семейството са се родили Иван, Михаил и Мария. Родителите възнамеряват да я изоставят в приют, защото не било по силите им да гледат още едно дете.
Три дни преди Матрона да се появи на бял свят, майка и сънува странен сън - на гърдите и бил кацнал невероятно красив бял гълъб с човешко лице и затворени от слепота очи. Матрона се ражда сляпа, но майка и решава, че сънят и е предзнаменование и не дава бебето в приют, каквито били първоначалните намерения.
Матрона Дмитриевна има много сходна съдба с Баба Ванга. Направен е филм, в който се сравняват двете пророчици.
Още от малка, Матрона чувства приближаването на опасности, моли се и ги предотвратява. По нейни молитви хората се излекуват от различни болести. Затова болни започнали да прииждат от всички краища на страната.
Матрона наистина твори чудеса. Предсказва както исторически събития, така и съдбите на хората.
На 16 годишна възраст Матрона изведнъж изгубва възможността да ходи. Така изживява дните до края на живота си.
През 1925г. се премества в Москва, където прекарва 30 години и умира. През цялото време живее без паспорт и като по чудо избягва ареста. Мести се от място на място. Живее много скромно в домовете на различни хора.
На снимката: Матрона Московская
Матрона също както и Ванга не може да спи, а само изпада в краткотрайна дрямка в креслото си. От никого не иска нищо. Чете на глас "Отче наш" и други известни молитви, като подчертава, че не тя, а Бог лекува. Матрона помага на много хора. Никога не е проповядвала и не е поучавала, а само благославя и помага.
Матрона Московская умира на 2 май 1952г. и по нейно желание е погребана на Даниловското гробище. И днес, както тя самата е предсказала, на гроба и прииждат хора от цялата страна.
Най-удивителното
За мен най-удивителният момент от биографията на Матрона Московская е спасяването на Москва през Втората световна война.
Ситуацията през есента на 1941г.
На 30 септември започва операция "Тайфун" - настъпление на немските войски срещу Москва на два фронта. Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски, немците извършват пробив в отбраната им и с цената на големи загуби се доближават на 30 км. от Москва.
Всичко изглежда изгубено за Съветския съюз.
Правителството е евакуирано в Куйбишев. Столицата е минирана.
Сталин изпада в дълбоко отчаяние. Преди това той е избил няколко хиляди от своите висши офицери, което задълбочава кризата.
В този момент го намира писмото на Матрона Московская.
Писмото на Матрона Московская до Сталин
"Предайте на Сталин да не напуска Москва! С Владимировската икона на Божията майка да се обиколи столицата отвсякъде и немец няма да стъпи в Моска! Всичко ще се промени!"
Матрона Московская, октомври 1941
На снимката: Владимировска икона на Св. Богородица
Сталин се среща с Матрона и тя му казва: "Руският народ ще победи, но победата ще бъде за тебе. От всички големци само ти няма да напуснеш Москва".
В действителност немски крак не стъпва в Москва. Немските войски са спрени при Московската отбранителна операция, което осуетява настъплението им на изток за прегрупиране на войските.
Матрона предсказва и собствената си смърт, като и през последните си дни продължава да приема хора.
През 2008г. по инициатива на игумен Евстафий на бял свят се появява иконата "Матрона и Сталин", намираща се в храма на святата равноапостолна княгиня Олга в Санкт Петербург.
На иконата блажената Матрона благославя Сталин за защитата на Москва. Сталин е изобразен в шинел и в цял ръст.
Ванга предсказва с точност до минутата смъртта на Сталин, заради което бива арестувана. Спасява я единствено самата смърт на Сталин.
Служителят, който отива да я арестува я намира в полутъмната и стаичка. Влиза объркан ... знаете нататък историята какво му казва Ванга...
неделя, 14 август 2011 г.
вторник, 5 юли 2011 г.
понеделник, 18 април 2011 г.
неделя, 2 януари 2011 г.
вторник, 9 ноември 2010 г.
Auschwitz (Аушвиц) - осъдени на смърт (концлагери)
Повечето жертви пристигат в Аушвиц-Биркенау с влак, често след целодневно пътуване във вагони за добитък. Пристигащите биват откарвани от гарата "Аушвиц” до лагера. Чак през 1944 г. са поставени релси директно до лагера. Понякога целият „транспорт” бива директно изпращан в газовите камери, друг път подлаган първо на „селекция”, при която по-слабите, възрастните и болните са отделяни от останалите работоспособни и отвеждани в газовите камери. Често тези селекции са правени от ползващия се с лоша слава доктор Йозеф Менгеле.
В Аушвиц-Биркенау е имало в 6 сгради газови камери, но не всички са били необходими по едно и също време. През първото полугодие на 1943 г. биват експлоатирани четири крематориума, които съдържат подразделения с газови камери с площ 100 кв.м. Четири строителни фирми са разпределени за строителната област, пещите за изгаряне са конструирани, построени, пазени и репарирани от фирмата „Дж.А.Топф&Синове”
вторник, 19 октомври 2010 г.
Заветът на Свети Йоан Рилски към неговите ученици
Аз, смиреният и грешният Йоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: „Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.“
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: „Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.“ Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: „Не събирайте злато, нито сребро, нито мед“ и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: „Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.“ И пак: „Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.“ Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: „Проклет да е човекът, който се надява на човек“ и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е „благословен човек, който се надява на Господа.“ „Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.“ Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: „Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим“. Какво значи,чеда мои: „миналото да забравяме“ – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: „Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.“ И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: „За тия Господ обеща живот вечен.“ И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: „Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.“ А богоносните наши отци за уединения живот казват: „Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.“ Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: „Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.“ Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: „Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние“, и пак: „Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.“ Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам.“ А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: „Аз ви давам не както светът дава.“ Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: „Неговият мир няма граница.“ И апостолът ни учи, като казва „Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.“ Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: „Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.“ Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.“ Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
„Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.“ Същият казва: „Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.“
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.
петък, 8 октомври 2010 г.
Аутопсия На Извънземните Открити В Розуел
външни белези:
женски пол
шест пръста на ръцете
шест пръста на краката
малък нос
изпъкнало чело
уголемена глава
вдлъбнати орбити
липса на окосмяване
разширен гръден кош
кръвоносна система
Вдлъбнатите орбити и големите очи показват, че това същество живее под земята
неделя, 18 юли 2010 г.
петък, 9 юли 2010 г.
Имеон - произход на българите - от къде идват българите, пътят на българите
Имеон е древно име на централноазиатската система от планински вериги включваща днешните планини Хиндукуш, Памир и Тяншан, която се простира от планината Загрос на югозапад до Алтай на североизток, свързана с Кунлун, Каракорум и Хималаите на югоизток.
Подробно описание на планинската територия и населяващите я народи е дадено в арменския географски справочник „Ашхарацуйц“ на Ананий Ширакаци от 7 век, възможно основан на по-ранен труд на Моисей Хоренски от 5 век. Според картата на Централна Азия, реконструирана от акад. Сурен Еремян въз основа на текста на „Ашхарацуйц“, планинската система се дели на четири дяла наречени съответно Южен Имеон (‘Емавон’ на арменски), Югоизточен Имеон, Северен Имеон, и [Североизточен] Имеон, отговарящи съответно на днешния Хиндукуш; на Бадахшан (Афганистан) и Памир; Алайския хребет и хребетите на Тяншан разположени северно от Ферганската долина; и централния и източен дял на Тяншан. Имеон граничи със земите на Китай на изток, Индия на юг, ‘Ария’ (днешен Иран) на запад, и Хорезъм на северозапад.
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам” (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още Мани, Манас. Понятието Манас е свързано с древната генеалогична легенда за произхода на киригизите, посветена на митичния герой Манас (епосът“Манас”). По обем той е съпоставим с Илиадата. Топоними Манас присъстват в Синцзян – северно от Урумчи и в Индия – река Манас, до Бутан. Места свързани с разселенията на гургарите (ефталити, вероятно протокиргизи). Птолемей е знаел за названието Манас и го е използувал в картите си под формата Имаус, Имеон с който обозначава целия планински масив Памир, Болор, Хиндукуш, Каракорум, Тяншан. Трябва да търсим произхода на тази дума в предтюркския тохаро-усунски езиков пласт. Като паралел в келтски откриваме бретонското menez – планина, латинското mons – хълм, английското mountain – планина, което е френска заемка, келтското *men, бретонското maen, персийското asman – камък. Интересен паралел е тракийското Aimun, Aimon, Haimos – названието на Стара планина, Хемус, респ.висока планина. Така че названието Манас има своите убедителни индоевропейски, възм. предтохарски, афанасиевски паралели. Самото понятие Болор е пълен негов смислов аналог, в памирските езици, шугнански bōlōr означава високо, планинско място, височина. В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L". д-р Живко Войников: ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/proizhod_na_prabulgarite.pdf
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KNIGA_ALANO_DREVNOBALGARSKOTO_PISMO.pdf
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/OBIChAYaT_NA_IZKUSTVENATA_DEFORMACIYa_NA_ChEREPA_PRI_PRABLGARITE.pdf
И цялята информация тук
Планината Имеон е прочута с находището на лапис лазули в западен Бадахшан, означено на картата на Ширакаци. Мините при Сар-е-Санг са снабдявали още древните цивилизации на Египет, Месопотамия, Индия и Рим, а и днес произвеждат най-висококачесвения лапис лазули в света.
Планината е била пресичана от участък на Пътя на коприната водещ от Яркенд през Каменната кула (спомената от Птолемей и отбелязана на картата от ‘Ашхарацуйц’), през Ваханския коридор до Бадахшан и оттам до големия древен град Балх. Един по-северен вариант на пътя минава от Кашгар през горната част на Алайската долина, и оттам през Алайския хребет към Ферганската долина.
Според една от хипотезите за произхода на прабългарите, поддържана от автори като Петър Добрев и Георги Бакалов, прародината на българите е в района на планината Имеон. Основните източници за това са „Ашхарацуйц“ и византийската хроника на Михаил Сирийски от 12 век. Ашхарацуйц“ поставя в близост до планината Емавон народът булх. Според възстановката на Еремян, обитаваната от него територия е в земите в горното течение на река Оксус (днешна Амударя) край северните склонове на Хиндукуш, западните склонове на Памир и южните склонове на Алайския хребет. Западните и северните подножия на планината Имеон северно от българските земи са показани в картата на ‘Ашхарацуйц’ като населени от съседните народи саки, масагети и хефталити.[1] Ширакаци използва същия етноним и за българите, които по негово време обитават долините на Северен Кавказ, а преди това са заселили и арменското княжество Вананд.[2]
Петър Добрев свързва името булх с предполагаемото Царство Балхара от около 7 век пр.Хр. Царство Балхара е предполагаема държава на древните българи, разположена в горното течение на река Окс (днешна Амударя) и подножието и планинските долини на Хиндукуш и Памир (древната планина Имеон). Основана ок. 7 век пр.Хр.
Българите (‘булхи’ на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век ‘Ашхарацуйц’ като уседнал занаятчийски и търговски народ, а не номадско племе, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи.
Балхарците участват в етногенезиса на днешните таджики в Афганистан и Таджикистан, възможно и на едноименната етническа група ‘балхара’ в Индия. Част от българите мигрират в Европа още преди новата ера, като построяват своите каменни градове в долините на Северен Кавказ и територията край северния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг) (‘буленсии’ на латински), където основават ранната си европейска държава в 165 г. сл. Хр., и царството Велика България през 632 г. Сред държавите наследници на последното са средновековната Първа българска държава, Втора българска държава и Волжка България, както и съвременна България, Татарстан и Чувашия.
Единственият писмен източник, свързващ пряко българите с Имеон, е сравнително късната хроника на Михаил Сирийски. Според неговия разказ трима братя (Хазар(ик), Булгари(иос) и трети с неизвестно име) се заселват в Европа, идвайки от клисурите на планината Имеон. Липсата на потвърждание в други византийски източници за тези сведения, както и за твърдението, че българите се заселват на Балканите със съгласието на император Маврикий, а не насилствено, дават основание на някои автори да оспорват тяхната достоверност. Според Рашо Рашев текстът има за цел да обоснове византийските претенции към българските земи на Балканите.[6]
Сведенията на някои други историографи от античността и ранното средновековие също се използват в подкрепа на хипотезата за връзка между българите и Имеон, макар че са възможни и други тълкувания. Така Агатий Миринейски, византийски автор от 6 век, съобщава, че старите земи на хуните и другите варварски народи се намират отсам планината Имай в Азия.[7] Теофилакт Симоката, историк от началото на 7 век, споменава земетресение в оногурския град Бакат, като непосредствено след това говори за чума и земетресение в Сугдайна.[8] В своята “История” византийският хронист Теофилакт Симоката съобащава твърде ценно сведение за “хоногурите които имали град Бакат в Сугдайна (Согдиана), разрушен от земетресение”. Въпреки своята изклюителна важност, предвид ясното топографска привързване към определен район в Согдиана, нашите историци избягват да коментират тези сведения. Ясно е че хоногури и прабългарското племе оногури са едно и също нещо. Бакат е реално съществуващ град, намирал се е в согдийската област Уструшана, на три фарсаха от столицата и – Бунджикат, по посока на Ходжент. Истахри го нарича Вагкат което е точното предаване на согдийското му название – βγkt. Според Бартолд Вагкат е един от старите градове на Уструшана, свързан с наличието на древно светилище. Самото название преведено от согдийски означава “божествен град”. В Уструшана езическите храмове надживяват ислямизацията и се съхраняват до 12 в. В предислямското време лично владетелят носещ титлата афшин е извършвал жертвоприношението на овни. А това потвърждава моя извод че етимологията на афшин, произлиза от авестийското понятие за жрец. Вагкат съществува и днес, като малко селище носещо името Вокат в близост до гр.Ура-тюбе. Археологическите разкопки показват подем на града около 6-8 в. Строен е с тухли. Имал е двойна масивна крепостна стена с големи бойници и стражеви кули, отделяща вътрешния от външния град. Крепостта е съществувала още в 5 в. Интересен е фактът че археолозите са разкрили следи от опустошително земетресение в 5-6 в. в района на ранносредновеконото селище Канка в съседната област Чач. За връзка между оногурите и Уструшиана съобщават китайските хроники. В “Бей-ши” са посочени трите владения Ан, Унаге и Му зависими от владетеля на Кан. Във “Вей-шу” тези владения са включени в областта Цзейшуана. Според цитираният вече анализ на Л.Боровкова Цзейшуана е китайската транскрипция на Уструшана. В “Суй-шу” се дава по-пълно описание на владението Унаге: “Унаге, това е древната согдйиска земя. Титлата на владетеля е Финиши. Строевата войска е 10 000 души”. Финиши се явява китайската транскрипция на афшин – титлата на устушанския владетел. Не остава съмнение че Унаге е синоним на Уструшана, или част от нея. Всъщност Унаге е най-източната част от областта Унгус, т.е. най-източните части на Уананшана. А китайските унаге са идентични на хоногурите описано от Т.Симоката и техния град Бакат.
Допълнителна информация тук:
http://samoistina.com/2/imeon.htm
http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=35693
http://www.zemlemoria.org/programa_files/2003_files/planina.htm
загадката на Хитлер
„Планините от книги за Хитлер, основани на сляпа омраза и невежество правят много малко, за да опишат или обяснят най-силния човек, който света някога е виждал. Как, мисля си аз, тези хиляди описания на Хитлер напомнят мъжа, който аз познавах? Хитлер стоеше до мен, говореше, слушаше. Стана невъзможно за мен да обяснявам на хора, поддържали фантастични теории в продължение на десетилетия, че това което са чели или чували по телевизията просто не отговаря на истината.
Хората приемат измислица, повтаряна многократно, като реалност. Те никога не са виждали Хитлер, никога не са говорили с него, никога не са чували и дума от неговата уста. Самото име на Хитлер предизвиква в съзнанието им образа на гримасничещ демон, извора на всички човешки отрицателни емоции. Като звънеца на Павлов, споменаването на Хитлер трябва да замести реалността.
Странно привлекателен
Хитлер е винаги пред очите ми: като борец за мир през 36-та и като военен през 44-та.Не е възможно да си бил свидетел на живота на толкова изключителен човек без да си белязан от това завинаги. Не минава и ден без Хитлер отново да изгрее в съзнанието ми, не като човек мъртъв отдавна, а като реален човек, който се разхожда в своя кабинет, сяда в стола си, разбутва огъня в своята камина. Първото нещо, което всеки забелязва когато го види са малките мустачки. Безброй пъти е бил съветван да ги обръсне но той винаги отказваше: хората бяха викнали с него такъв, какъвто е. Той не беше висок[1] – не повече от Наполеон или Александър Велики.
Хитлер имаше дълбоки сини очи, които много хора смятаха за омайни, но въпреки това аз не мислех така. Нито пък съм забелязал електрическия ток, който казваха че протича през ръцете му. Много пъти съм се здрависвал с него и никога не съм удрян от това електричество. Неговото лице показваше емоция или безразличие в зависимост от момента. Понякога той беше като безчувствен, не казваше нито дума. После изведнъж се оживяваше и започваше да държи реч на мен самия, сякаш се обръщаше към многохилядна тълпа на берлинското летище Тампелхоф. Тогава той внезапно се преобразяваше. Дори лицето му, обикновено бледо и тъжно, се проясняваше докато говори. В такива моменти, сигурен съм, Хитлер беше странно привлекателен и сякаш притежаваше магическа сила.
Изключителна сила
Той смекчаваше с чувството си за хумор всичко, което изглеждаше твърде официално в поведението му. Живописния и образен език, както и острите саркастични фрази той владееше до съвършенство. В един миг той можеше да нарисува картина от думи, която да предизвика усмивка, или да се прояви с неочаквано и подкупващо сравнение. Той можеше да бъде твърд и дори непреклонен в своите решения и въпреки това, почти в същото време, да се покаже изненадващо отстъпчив, чувствителен и добродушен.
След 1945 г. Хитлер беше обвинен във всякакъв вид жестокости, но жестокостта не беше в природата му. Той обичаше децата. Напълно естествено нещо за него беше да спре колата си и да раздели своята храна с млади колоездачи по пътя. Веднъж той даде дъждобрана си на един скитник, който вървеше под дъжда. Дори в полунощ той би прекъснал работата си, за да приготви храна за кучето си Блонди.
Той не ядеше месо, защото това значи смъртта на живо същество. Той отказваше да приеме заек или пъстърва жертвани за осигуряване на неговата храна. Позволяваше си само яйца, защото при снасянето кокошката не е била убита.
Хранителните навици на Хитлер бяха за мен непрестанен извор на удивление. Как може някой с толкова напрегнат график, който участваше в десетки хиляди изтощителни митинги, от които той излизаше плувнал в пот. често губейки от два до четири паунда[2], който спеше само по 3-4 часа на нощ и който, от 1940 до 1945 г. носеше целия свят на раменете си докато управляваше над 380 милиона Европейци: Как? Чудех се аз, може този човек да оцелее физически само с едно варено яйце, няколко домата, две или три палачинки и чиния с юфка. Но той всъщност наддаваше тегло!
Той пиеше само вода. Не пушеше и не толерираше пушенето в свое присъствие. В един или два часа след полунощ той все още говореше, необезпокояван, седнал близо да камината, жизнен, често забавен. Никога не показваше и следа от безпокойство. Слушателите му можеше да бъдат изморени до смърт, но не и Хитлер. Беше описван като грохнал старец. Нищо не беше по-далече от истината. През септември 1944, когато се говореше че той вече е напълно рухнал, аз прекарах една седмица с него. Неговата духовна и физическа сила все още беше изключителна. Единственото, което постигна опита за покушение срещу него на 20-ти юли беше, че го зареди с нова енергия. Той пиеше чая си в своята квартира толкова спокойно, както ако бяхме в малък частен апартамент в канцлерството преди войната, или се наслаждавахме на гледката от сняг и кристално синьо небе през големия панорамен прозорец в Берхтесгарден.
Желязна самодисциплина
В самия край на живота му, сигурен съм, гърбът му се преви, но неговия ум остана остър като светкавица. Завещанието, което диктуваше с такова удивително спокойствие в навечерието на своята смърт, в три сутринта на 29 април 1945 г., е едно вечно свидетелство. Наполеон при Фонтанеблау не е минал без моменти на паника преди абдикацията си. Хитлер просто тихо се здрависа със своите помощници, закуси като всеки друг ден и отиде към смъртта си сякаш отива на разходка. Кога историята е била свидетел на толкова огромна трагедия докарана до своя край с такава желязна самодисциплина?
Най-забележителната черта от характера на Хитлер беше неговата простота. Дори и най-сложния проблем се проектираше в съзнанието му като няколко основни принципа. Действията му бяха израз на идеи и решения, които всеки би разбрал. Работникът от Есен, усамотения фермер, Рурския индустриалец и университетския професор можеха лесно да проследяват мисълта му. Кристалната яснота на неговата аргументация правеше всичко очевидно.
Поведението му и начина му на живот никога не се промениха, дори когато стана управник на Германия. Той винаги се обличал и е живял пестеливо. В ранния си период в Мюнхен, той не е отделял повече от една марка на ден за храна. В никой етап от своя живот той не е похарчил нещо за себе си. През тринадесетте години прекарани в канцлерството той никога не е носил портфейл и никога не е имал собствени пари.
Мозък като компютър
Хитлер се беше самообразовал и никога не се е опитвал да скрие този факт. Надутото самодоволство на интелектуалците, техните излъскани идеи пакетирани като електрически батерии го дразнеха понякога. Своето знание беше постигнал чрез избирателно и непрекъснато учене, и той знаеше много повече от хиляди дипломирани учени.
Не мисля, че някой, някога е чел толкова колкото Хитлер. Той обикновено четеше по една книга всеки ден, като винаги първо прочиташе заключението, за да прецени дали творбата е интересна за него. Той имаше способността да извлича най-важното от всяка книга и да го съхранява в своя подобен на компютър мозък. Чувал съм го да говори за сложни научни книги с безупречна точност, дори в разгара на войната.
Неговото интелектуално любопитство беше безгранично. Беше добре запознат с творчеството на най-разнообразни автори и нищо не беше твърде сложно за него. Имаше дълбоки познания относно Буда, Конфуций и Исус Христос, както и за Лутер, Калвин и Саванарола, за литературните гиганти като Данте, Шилер, Шекспир и Гьоте и аналитични писатели като Ренан и Гобино, Чембърлейн и Сорел.
Той беше се тренирал във философията изучавайки Аристотел и Платон. Можеше да цитира наизуст цели пасажи от Шопенхауер, и дълго време носеше джобно издание на Шопенхауер със себе си. От Ницше беше научил много за силата на волята.
Неговата жажда за знания беше неутолима. Той прекарваше стотици часове изучавайки работите на Тацит и Момзен, военни стратези като Клаузевиц и строители на империи като Бисмарк. Нищо не можеше да му убегне: световна история или история на цивилизациите, ученията на Библията и Талмуда, Томистическата философия и всички главни трудове на Хомер, Софокъл, Хораций, Овидий, Тит Ливий и Цицерон.
Знанията на Хитлер се разпростираха и върху механиката. Той знаеше как работят машините, той разбираше балистиката на различните оръжия и изумяваше най-добрите учени-медици със познанията си по медицина и биология.
Универсалността на неговото знание може да учуди или да ядоса тези които не са наясно с него, но въпреки това то е исторически факт: Хитлер беше един от най-образованите хора на своето столетие. Много повече от Чърчил, интелектуалната посредственост, или от Пиер Лавал, които в сравнение с него имаха съвсем повърхностни знания по история или от Рузвелт, или Айзенхауер, който така и не стигна по-далеч от детективските романи.
Младия архитект
Дори в най-ранните си години Хитлер е различен от другите деца. Той има вътрешна сила и се ръководи от своя дух и своите инстинкти. Той рисува умело още на единадесет годишна възраст. Скиците му, рисувани тогава, показват забележителна твърдост и живост. Неговите платна и акварели, създадени когато той е на петнадесет години, са изпълнени с поезия и чувственост. Една от най-удивителните му ранни творби „Крепостта Утопия“ го разкрива като художник с изключително въображение. Артистичната му ориентация приема различни форми. Пише поезия от съвсем млад. Диктува цяла пиеса на сестра си Паула. На шестнадесет годишна възраст, във Виена, той започва писането на опера. Той проектира сценичната постановка, както и всички костюми и разбира се, действащите лица са Вагнерови герои.
Повече от художник, Хитлер е най-вече архитект. Стотици негови работи са забележителни както за архитектурата така и за изобразителното изкуство. Само по памет той може да възпроизведе всеки детайл от купола на църква или сложните завои на кованото желязо. Всъщност неговото отиване във Виена е свързано с осъществяване на мечтата му да стане архитект.
Когато някой види стотиците платна, скици и рисунки, които той създава в периода, разкриващ неговото владеене на триизмерните фигури, удивително е, че изпитващите в Академията за изящни изкуства са го скъсали на два последователни изпита. Германския историк Вернер Мазер, неприятел на Хитлер остро критикува тези изпитващи „Всички негови творби разкриват необикновени архитектурни дарби и знания. Строителя на Третия Райх дава на бившата Академия за изящни изкуства повод да се срамува от себе си.“
В своята стая Хитлер винаги поставя стара снимка на майка си. Спомена за неговата майка, която той обича толкова много е с него до последния му ден. Преди да напусне този свят, На 30-ти април 1945 г., той поставя снимка на своята майка пред себе си. Тя има сини очи като неговите и сходно с неговото лице. Нейната майчина интуиция и подсказва, че синът е различен от другите деца. Тя се държи така, сякаш знае съдбата на своя син. На смъртния си одър тя изпитва огромна болка от тази необятна мистерия, с която е обграден синът й.
Скромен произход
В своите младежки години Хитлер е истински самотник. Неговото най-голямо желание е да се оттегли от света. По душа саможив, той се скита, яде оскъдна храна и прочита книгите на три обществени библиотеки. Той избягва разговорите и има малко приятели.
Почти невъзможно е да си представим друга подобна съдба, в която човек започва с толкова малко а достига такива върхове. Александър Велики е син на цар. Наполеон, от заможно семейство, става генерал на 24.Петнадесет години след Виена, Хитлер все още е никому неизвестен ефрейтор. Хиляди други хора имат хиляди пъти повече възможности да оставят своя отпечатък върху световната история.
Хитлер не е много ангажиран с личния си живот. Във Виена той живее в тесни, неудобни жилища. Но въпреки това наема пиано, което заема половината му стая, и се заема с композирането на своята опера. Той живее от хляб, мляко и зеленчукова супа. Дори няма връхна дреха. Той рине снега от улиците през зимата, носи багаж на гарата, прекарва много седмици в приюти за бездомни. Но никога не спира да рисува или да чете. Въпреки ужасяващата си бедност, Хитлер някак успява да поддържа чист външен вид. Всички хазяи във Виена и Мюнхен го помнят с неговия учтив и приятен характер. Поведението му е безупречно. Неговата стая винаги е абсолютно чиста, оскъдните му лични вещи педантично подредени, а дрехите му спретнато окачени или сгънати. Той сам пере и глади дрехите си, нещо, което в онези дни малко мъже правят. Нуждае се от съвсем малко, за да оцелява и парите, които изкарва от продажбата на картини са достатъчни, за да покрият нуждите му.
В търсене на съдба
Впечатлен от красотата на църквата на бенедиктинския манастир, където участва в хора, Хитлер за кратко мечтае да стане бенедиктински монах. Интересното е, че по това време всеки път когато е отслужва литургия, той винаги минава под първата свастика, която вижда в живота си: тя е издълбана в каменен герб над главния вход на църквата.
Бащата на Хитлер, митнически служител, се надява, че момчето ще следва неговия път и ще стане държавен чиновник. Неговия възпитател го окуражава да стане монах. Вместо това младия Хитлер отива, или по-скоро избягва във Виена. И там, спрян в своите артистични стремежи от бюрократичната посредственост на академията, и изпада в изолация и дълбок размисъл. Изгубен в огромната столица на Австро-Унгария, той търси своята съдба.
През първите тридесет години от живота на Хитлер, датата 20-ти април 1889 г. не значи нищо за никого. Той е роден на този ден в Браунау, малко градче в долината на Ин. По време на изгнанието си във Виена той често мисли за скромния си дом и особено за своята майка. Когато тя се разболява, той се връща от Виена, за да се грижи за нея. Седмици наред той и помага, върши всекидневната работа и я подкрепя като най-любящия от синовете й. Когато накрая тя умира, в навечерието на Коледа, мъката му е безкрайна. Рухнал от скръб, той я погребва в малкото градско гробище. „Никога не съм виждал човек, толкова смазан от болка“ казва лекарят, който по стечение на обстоятелствата е евреин.
Силна душа
Хитлер още не се е фокусирал върху политиката, но без да осъзнава това, тази е дейността към която е най-силно привлечен. В основата си политиката се съчетава с неговото влечение към изкуството. Хората, масите, са тази глина, която скулпторът оформя в безсмъртна творба. Човешката глина се превръща в прекрасно произведение на изкуството като някоя от мраморните статуи на Майрън, картина на Ханс Макарт или трилогията на пръстена на Вагнер.
Неговата любов към музиката, изобразителното изкуство и архитектурата не го отдалечават от политическия живот и социалните проблеми на Виена. За да преживява той работи като обикновен работник, споделяйки съдбата на всички останали трудещи се. Той е мълчалив зрител, но нищо не убягва от погледа му: нито суетността и егоизма на буржоазията, нито моралната и материална нищета на хората, нито пък хилядите работници, които обикалят широките булеварди на Виена с гняв в сърцата си.
Той също е изненадан от нарастващото присъствие на брадати евреи, носещи кафтани, нещо непознато в Линц. „Как може те да са германци?“ се пита той. Чете статистиката: през 1860-та има 69 Еврейски фамилии във Виена, 40 години по-късно те са вече 200 000. Те са навсякъде той наблюдава инвазията им в университетите и медицинските и правните професии, както и превземането на пресата от тях.
Хитлер вижда острите реакции на работниците към този наплив но те не са сами в своето нещастие. Има много изявени личности в Австро-Унгария, които не крият своето възмущение от това, според тях, чуждо нашествие в тяхната страна. Кметът на Виена, християндемократ и талантлив оратор, е слушан с голямо желание от Хитлер.
Хитлер е загрижен също за съдбата на осем милиона австрийски немци отделени от Германия и по този начин лишавани от законното им право на германско гражданство. Той вижда Император Франц Йозеф като злобен и дребнав старец, безпомощен пред проблемите на настоящето и перспективите на бъдещето.
Постепенно младия Хитлер подрежда нещата в мозъка си.
Първо: Австрийците са част от Германия, общата родина.
Второ: Евреите са пришълци вътре в германското общество.
Трето: Патриотизма има смисъл само когато се споделя от всички класи. Обикновените хора, с които Хитлер споделя мъки и унижения, са в същата степен част от народа, както и милионерите от висшето общество.
Четвърто: Класовата война рано или късно осъжда и работниците и работодателите на провал във всяка държава. Никоя страна не може да преживее класова война, само сътрудничеството между дете класи може да донесе полза за държавата. Работниците трябва да бъдат уважавани и да живеят с чест и достойнство. Творческата способност никога не трябва да бъде задушавана.
Когато Хитлер заявява, че е формирал своята политическа и социална доктрина във Виена, той казва истината. Десет години по-късно това, което той предрича във Виена, се сбъдва.
Така Хитлер е принуден да живее няколко години в многолюдния град Виена като истински изгнаник, все още наблюдавайки всичко около себе си. Силата му идва от самия него. Той не разчита на някой друг да мисли заради него. Изключителните хора винаги се чувстват самотни сред необятната човешка маса. Хитлер вижда уединението си като чудесна възможност да размишлява и да не бъде потопен в безбрежното море на глупостта. За да не се изгуби в безплодната пустиня, силната душа търси убежище в самата себе си. Хитлер е именно такава душа.
Словото
Словото е стихията на Хитлер.
Целият му артистичен талант се насочва към изкуството на общуването и красноречието. Хитлер никога не би помислил за публична изява без силата на словото. Той омагьосва и бива омагьосван от него. Той намира тотално удовлетворение когато магията на неговите думи изпълва сърцата и умовете на масите, с които той общува.
Той се чувства прероден всеки път когато предава с тайнствена красота знанието, което е натрупал през живота си.
Красноречието му ще остане много дълго време поле за изследване за психоаналитиците. Силата на Хитлеровото слово е ключа. Без него никога нямаше да съществува ерата на Хитлер.
Трансцедентална вяра
Вярваше ли Хитлер в Бог? Той вярваше дълбоко. Наричаше Господ Всевишния, господар на всичко знайно и незнайно.
Пропагандистите представят Хитлер като атеист. Не беше такъв. Той презираше лицемерното и материалистично настроено духовенство, но не беше единствения. Вярваше в нуждата от стандарти и теологични догми, без които, повтаряше често той, великата институция на християнската църква би се разпаднала. Тези догми се сблъскваха с неговата интелигентност, но той също разбираше че е трудно за човешкия разум да обхване проблемите на сътворението, неговата безпределна сложност и смайваща красота. Той признаваше, че всяко човешко същество има духовни потребности.
Песента на славея, цветовете и шарките на някое цвете за дълго го връщаха към основните проблеми на сътворението. Никой на света не ми е говорил толкова разпалено за съществуването на Бога. Той мислеше така не защото беше възпитан като християнин, а защото аналитичния му ум го беше довел до идеята за Бога.
Вярата на Хитлер надхвърляше всички определения и обстоятелства. За него Господ беше основата на всичко, повелител на всичко съществуващо, на неговата Съдба и тази на всички останали.“
Леон Дегрел
неделя, 4 юли 2010 г.
вторник, 29 юни 2010 г.
лагерите на смъртта
и един от оцелелите (писателя Алескандра Солженицына написал роман за лагерите на смъртта)
понеделник, 28 юни 2010 г.
Тайните на века: Гулаг (лагери на смъртта) 40 минути
През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.
.png)