пътят на Гоите

Според съществуващи сведения, представени в книгите на руския писател Сергей Алексеев в неговите книги “Съкровищата на Валкирия”, там, където сега са разположени Студеното, Карското** и Бялото морета е имало земя и страна, наречена Хиперборея, или още – Атлантида. Настъпва тогава на Земята едно силно заледеняване, и ледникът е унищожил съществуващата в рамките на Хиперборея страна, наречена Вера. Там са живели Гоите, наричани Верци. Те са живели тогава много години на Земята, а именно четиридесет пъти по четиридесет години – 1600 години. Това е срокът за пълно опознаване на Веществото – за пълно познание на мъдростта, произтичаща от знанието.
Планината Урал в Източна Русия е Центърът на Гоите. Тук живее Владиката на всички гои 1000-годишния Атенон – Святогор. Планината Сатва в Сърбия, Планината Рила в България, Чувилкин бугор в Русия и много други места на Земята са с Особена Енергетичност. Около тези места, примерно, се намират Пътищата на Гоите. Пътищата на гоите са разположени в едно особено пространство и време, където само гоите имат достъп.
Пътищата на Гоите са не-магнитни области тези пътища се пресичат със съответните географски области от нашето пространство и време. Затова гоите могат бързо, невидимо, /незабелязано за обикновените хора/, да се придвижват по Земята.
Обитаването на тези места, където гоите имат обиталища, домове, движенето по тези пътища, носенето на Солта на знанието - това е част от живота и дейността на Гоите. /Гоите наричат същественото знание СОЛ./ Има и много редови гои, които просто живеят и изпълняват своите длъжности в живота на нашето географско пространство и време. Те могат да са бащи и майки, земеделци, работници, учени, художници, музиканти, полицаи, военни, банкери, министри, царе и крале и т.н.

**

Образът на гоя и неговият път
Сега ще дам обща характеристика на човека, наречен Гой. Ще покажа неговия път.
Гоят е човек на Светлината, човек на Слънцето, човек на Деня. Той човек на Съвестта. Първоначален човек, благословен. Гоят почита особено Слънцето. То му дава жизнена адекватност и жизнелюбие. Той следи през деня от време на време пътя на Слънцето. Сутрин го поздравява с възгласа: “УРА”. /“У” значи “При”. “РА” – значи Слънчевия Дух, самото Слънце./ Като каже човек “УРА”, това значи, че между него и Слънцето има вече Връзка – има преливане на Енергии, на разумност и чувства.
Гоят почита знанието – солта. Той проследява живота си, контролира го така, че той да съвпада с идеите и мислите му. Да има съответствие между съзнанието му и това, което става в обективния Свят. Да има съизмеримост и непротиворечивост между знанието на гоя и неговият разум.
Гоят е човек с твърд мозък – човек на Разума. Не на горещенето. Не на ненужните емоции. Той често гледа сурово и хладно. Това му внушава идея за отговорност. Това му позволява да върши работата си – да изпълнява дълга си. Той живее по страст, но особена страст да бъде в живота си съдържателен в делата си, конкретните обикновени дела от неговия път. Страстта на гоя е “безстрастна” страст. Разумът е господар при гоя.
Гоят се пази от втечняването на мозъка, което може да се получи от самоцелни удоволствия, постъпване не по съвест, причиняване на вреда на другите, непоследователност в постъпките, измамност, користолюбие и др. Тогава Гоят може да загуби благословеността си, светлината си и да стане Изгой.
“Изгой” – това значи човек с намалена благословеност – с по-малко светлина, знания и с по-непълноценен живот.
В това състояние може да изпадне гоят като следствие даже от една единствена грешка или грях. То обаче не е вечно. Изгоят един ден става пак гой – трябва осъзнаване на грешката, корекция в поведението и време. Гоят вярва във времето, както и в земното притегляне, в смисъл на изпълнение на конкретни дела, които живота, разума и рокът му ПРЕДОПРЕДЕЛЯТ.
Гоят строи своя живот върху строгия Периметър на възможните граници. И също върху границите на необходимото и неизбежното. Гоят се подчинява на Своя Рок. Той вярва в прокараните вече пътища – пътищата, които произтичат от Род, Родители, Родина и др. Щастието за него е да се движи по тези пътища.
Гоят признава Земното притегляне, като заинтересованост от живота, от Разумния живот, която да не позволи втечняването на мозъка му.
Гоят цени знанието за досегашната история. Твърдият мозък на гоя, неговият определен земен път, жизнелюбието, почитането на Светоносеца /Слънцето/ - това са за Гоя все Свързани неща. Свързани чрез Идеята за Живот – ДА ЖИВЕЕ ГОЯТ И ДА НАУЧИ И ДРУГИТЕ НА ТОВА.
Девизът на Гоя е: “ПОДЧИНЯВАМ СЕ НА СВОЯ РОК.” Тук, в това подчинение той намира всичко: спокойствие, радост, тъга и насищане на своята душа, възвисяване на своя дух. Гоят не се бои за бъдещето си, защото той е безсмъртен. Рано или късно той достига всичко, за което неговата душа копнее. Всъщност той живее именно за Бъдещето. Пътят на Гоя не източният път на съзерцателността и на прекомерната обрядност. Не е пътя на самоцелния аскетизъм, не е и на самоцелните наслади. Не е западният път на прекомерната активност в материалните преобразования, която загърбва вечните стремежи на душата. Пътят на гоя е северо – южния път, между севера и юга. птичият път. Това е пътят на полуденността – юга, и на полунощността – севера. Този път отговаря на 12 часа през деня и на 24 часа през ноща. Това е пътят на умерената дейност и необходимата почивка, на обмислянето на нещата и на действието, на устрема и примирението едновременно.
Да познава човек поне един от пътищата на гоите, да има връзка поне с едно от кръстовищата, където това особено пространство се пресича с познатото сега географското земно пространство и където живее гой – Драга, това е вече благословение.

ГОИТЕ СА ЧОВЕЦИ, В КОИТО БОЖЕСТВЕНОСТТА СЕ ИЗЯВЯВА! ТЕ СА ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО. НИЕ СЕ НАМИРАМЕ СЕГА В ТЯХНАТА ЕПОХА!