"Не имитирайте Маяковски, имитирайте себе си.
Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма."
МАЯКОВСКИ Владимир Владимирович, руски поет (1893–1930). Роден е на 19 (стар стил 7) юли 1893 г. в село Багдали, Кутайска губерния. И бащата и майката на Маяковски били потомствени аристократи, което в последствие му носило чувство на вина. През 1906 г. след внезапната смърт на баща му, семейство Маяковски се заселват в Москва. Там Маяковски се увлича от идеите на социалдемократите и взима участие в нелегалната дейност. Прекъсва обучението си в гимназията, влиза в комунистическата партия, три пъти е арестуван, но протекциите на майка му са причината да бъде освобождаван. След това излиза от редовете на комунистическата партия и въпреки разпространеното мнение, не членува в тази партия никога повече. Именно в затвора, под впечатление на стиховете на съвременните поети, частност на Белмот, Маяковски прави първите си крачки в поезията, но тези стихове не са се съхранили до днешни дни. През 1911 г. след няколко неуспешни опити да влезе в някое художествено учебно заведение, Маяковски става ученик в Школата по живопис и скулптора в Москва. Там се учи и Дейвид Бурлюк, един от лидерите на футуристичната група “Гилея”, чрез когото Маяковски влиза в света на московския художествено – литературен авангард. Бурлюк високо оценява стиховете на Маяковски и го насърчава да се занима с поезия. През периода 1912 – 1923 г. Маяковски взима участие в изложби на съвременно изкуство, чете стихове, участва в публични изяви заедно с Бурлюк и други членове на групата “Гилея”. Първите му публикации, стихотворенията “Нощ” и “Утро” се появяват в изданията на тази група в края на 1912 г. През май 1913 г. излиза първата книга на Маяковски в 300 екземпляра “Аз”, илюстрирана от самия автори и от неговите приятели Чергин и Шехтел. В тези първи негови стихове образността е много традиционна в сравнение с другите футуристи, но личи характерния за този стил антиестетизъм и шокиращи теми. (“Аз обичам да гледам как умират деца.”), но едновременно с това се забелязва голяма образност и динамизъм, смяната на интонацията и т.н. През 20 – те години повечето футуристи използват т.нар. “оказионализми” (думи, които са свързани с определен случай или повод, но не са регистрирани като езикова норма). Маяковски, заедно с Бурлюк, Каменски и други членове на кубфутуризма, участва в т.нар. “футуристични турнета” из цяла Русия. Те представляват колективни лекции и четене на стихове с елементи на театрализация, епатаж (необичайни дрехи, грим и маниери на поведение). Маяковски често е разглеждан извън контекста на групата на футуристите В критиките от 1910 г., свързани с традиционните (реалистическите) течения в литературата, често се говори за него, като чужд на литературните течения в групата, към която той сам себе си се определя. “Маяковски е съвършено чужд от тях, той е при тях случайно” (Чуковски “Егофутуризъм и кубфутуризъм”) Горки го нарича “единствения поет след всички футуристи”.През 1914 г в петербургския театър “Лунапарк” била поставена, с участието на Маяковски, трагедията му “Владимир Маяковски”, в която поета изпълнявал главната роля – на поета Владимир Маяковски. По мнението на Чуковски пиесата трябвало да има друго заглавие, но Маяковски, когато дал пиесата си на цензора, още не бил измислил заглавие и за това написал своето име. По-късно не му разрешили да промени заглавието. Първоначално смятал да озаглави пиесата си “Железния път” или “Въстанието на вещите” (мотива за въстанието на вещите е свързано с поезията на други футуристични поети (Хлебников). Алегоричните персонажи в пиесата му (Човек без очи и глава, Човек без глава и т.н.) също са съпоставими с пиесите на Хлебников. Маяковски има желание да влезе в редиците на руската армия по време на І Световна война, но му било отказано заради политическа неблагонадеждност. Така наречените “антивоенни” стихове на Маяковски “Войната е обявена”, “Аз и Наполеон” и др. е по-точно да бъдат назовани “антинемски”. А “Мисли за призоваване на война” е в духа на италианските футуристи и представлява “хигиена на мира”. Повечето стихове на Маяковски са предназначени за декламиране. В началото на септември 1915 г. Маяковски е призован на военна служба, и благодарение на покровителството на Горки, е бил разпределен в Военно –автомобилната школа до Петроград. По време на службата Маяковски продължава да пише и да излиза пред публика. Пиесата “Мистерия Буф” Маяковски пише през 1917 – 1918 г. (втора редакция е направена през 1921 г.) и е поставена на първата годишнина от Октомврийската революция от самия автор (Маяковски участва в създаването на костюмите и декорите и изпълнява няколко роли). В нея той за пореден път използва библейската образност и сюжети, под които прозира съвременния живот (Всемирния потоп – Революцията, Обетованата земя – осъщественият комунизъм и пр.). Втората редакция на пиесата е била силно преработена, в нея били въведени алюзии с неотдавнашни политически събития, придава повече злободневност на текста и пр. През 1919 г. Маяковски прави своите първи крачки в киното, заснема три филма като сценарист, режисьор и актьор, от които до днешни дни е оставал само един. След това Маяковски нееднократно е писал киносценарии, някои от които са имали реализация. Маяковски активно участва в литературни четения на своите стихове в различни градове на СССР, като задължителното за тях били отговорите – импровизации на публиката в залата. Тези представления не били само форма за представяне на собственото му творчество, но и начин да припечелва пари. Един съвременник си спомня: “Той четеше наистина прекрасно. И гласът му беше чуден, богат на интонации, силен, звучен, подвижен и с разнообразни оттенъци.” В края на 1920 г. Маяковски се връща отново към драматургията. Неговите пиеси “Кърлеж” (написана през 1928 г., за първи път поставена през 1929 г.) и “Баня” (написана през 1929 и за първи път поставена през 1930 г.) са предназначени за театъра на Мейрхолд. Те изобилстват от сатирични изобличения на действителността на 20 – те години и развиват любимите мотиви на Маяковски – възкръсването и пътешествието в бъдещето. В “Кърлеж” откритият и по погрешка размразен Присипкин, който изследователите на бъдещето вземат за пролетарий, в края на пиесата се озовава в зоопарка като последен екземпляр от отдавна изчезналия вид, заедно с един друг изчезнал вид – този на кърлежите. В “Баня” дошлата от бъдещето жена взима със себе си в машината на времето няколко млади ентусиасти, а оставя в настоящето бюрократа Победоносников. Мейрхолд много високо оценил сатиричния талант на драматургът Маяковски и го сравнил с мощната ирония на Молиер. Критиките към пиесите му и особено към “Баня” били крайно недоброжелателни. И ако в “Кърлежа” виждали художествени недостатъци и изкуственост, то към “Баня” предяви идейни претенции, защото, според тях, автора преувеличава опасността от бюрократизма, а такъв проблем в СССР не съществува и т.н. Във вестниците се появили статии против Маяковски, една от които под заглавие “Долу на маяковщината!” През 1930 г. Маяковски прави ретроспективна изложба “20 години работа”, на която представя работите си от всички области, в които е творил. На изложбата не отиват нито партийните ръководители, нито бившите му колеги от творческите организации, в които е членувал. Едни от причините за неуспеха на тази изложба е постановката и разгромителните статии за “Баня” в театъра на Мейрхолд, търканията му с колегите от различни творчески съюзи, опасността да си загуби гласа, която не му позволявала да “играе” на публични места и неуспехите в личния живот (“любовната лодка се разби в бита”). Вероятно това са причините на 14 април 1930 г. Маяковски да посегне на живота си. В много свои произведения той засяга темата за самоубийството на лирическия си герой или на собствения си двойник. След смъртта му творчеството му се оказва под негласна забрана и негови произведения практически не се публикуват. Ситуацията се променя при диктатурата на Сталин, когато през 1936 г. той го нарича “най-талантливия поет на съветската епоха” и преиздава всичките му произведения и създава музей на негово име.
*публикацията от тук*
Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма."
МАЯКОВСКИ Владимир Владимирович, руски поет (1893–1930). Роден е на 19 (стар стил 7) юли 1893 г. в село Багдали, Кутайска губерния. И бащата и майката на Маяковски били потомствени аристократи, което в последствие му носило чувство на вина. През 1906 г. след внезапната смърт на баща му, семейство Маяковски се заселват в Москва. Там Маяковски се увлича от идеите на социалдемократите и взима участие в нелегалната дейност. Прекъсва обучението си в гимназията, влиза в комунистическата партия, три пъти е арестуван, но протекциите на майка му са причината да бъде освобождаван. След това излиза от редовете на комунистическата партия и въпреки разпространеното мнение, не членува в тази партия никога повече. Именно в затвора, под впечатление на стиховете на съвременните поети, частност на Белмот, Маяковски прави първите си крачки в поезията, но тези стихове не са се съхранили до днешни дни. През 1911 г. след няколко неуспешни опити да влезе в някое художествено учебно заведение, Маяковски става ученик в Школата по живопис и скулптора в Москва. Там се учи и Дейвид Бурлюк, един от лидерите на футуристичната група “Гилея”, чрез когото Маяковски влиза в света на московския художествено – литературен авангард. Бурлюк високо оценява стиховете на Маяковски и го насърчава да се занима с поезия. През периода 1912 – 1923 г. Маяковски взима участие в изложби на съвременно изкуство, чете стихове, участва в публични изяви заедно с Бурлюк и други членове на групата “Гилея”. Първите му публикации, стихотворенията “Нощ” и “Утро” се появяват в изданията на тази група в края на 1912 г. През май 1913 г. излиза първата книга на Маяковски в 300 екземпляра “Аз”, илюстрирана от самия автори и от неговите приятели Чергин и Шехтел. В тези първи негови стихове образността е много традиционна в сравнение с другите футуристи, но личи характерния за този стил антиестетизъм и шокиращи теми. (“Аз обичам да гледам как умират деца.”), но едновременно с това се забелязва голяма образност и динамизъм, смяната на интонацията и т.н. През 20 – те години повечето футуристи използват т.нар. “оказионализми” (думи, които са свързани с определен случай или повод, но не са регистрирани като езикова норма). Маяковски, заедно с Бурлюк, Каменски и други членове на кубфутуризма, участва в т.нар. “футуристични турнета” из цяла Русия. Те представляват колективни лекции и четене на стихове с елементи на театрализация, епатаж (необичайни дрехи, грим и маниери на поведение). Маяковски често е разглеждан извън контекста на групата на футуристите В критиките от 1910 г., свързани с традиционните (реалистическите) течения в литературата, често се говори за него, като чужд на литературните течения в групата, към която той сам себе си се определя. “Маяковски е съвършено чужд от тях, той е при тях случайно” (Чуковски “Егофутуризъм и кубфутуризъм”) Горки го нарича “единствения поет след всички футуристи”.През 1914 г в петербургския театър “Лунапарк” била поставена, с участието на Маяковски, трагедията му “Владимир Маяковски”, в която поета изпълнявал главната роля – на поета Владимир Маяковски. По мнението на Чуковски пиесата трябвало да има друго заглавие, но Маяковски, когато дал пиесата си на цензора, още не бил измислил заглавие и за това написал своето име. По-късно не му разрешили да промени заглавието. Първоначално смятал да озаглави пиесата си “Железния път” или “Въстанието на вещите” (мотива за въстанието на вещите е свързано с поезията на други футуристични поети (Хлебников). Алегоричните персонажи в пиесата му (Човек без очи и глава, Човек без глава и т.н.) също са съпоставими с пиесите на Хлебников. Маяковски има желание да влезе в редиците на руската армия по време на І Световна война, но му било отказано заради политическа неблагонадеждност. Така наречените “антивоенни” стихове на Маяковски “Войната е обявена”, “Аз и Наполеон” и др. е по-точно да бъдат назовани “антинемски”. А “Мисли за призоваване на война” е в духа на италианските футуристи и представлява “хигиена на мира”. Повечето стихове на Маяковски са предназначени за декламиране. В началото на септември 1915 г. Маяковски е призован на военна служба, и благодарение на покровителството на Горки, е бил разпределен в Военно –автомобилната школа до Петроград. По време на службата Маяковски продължава да пише и да излиза пред публика. Пиесата “Мистерия Буф” Маяковски пише през 1917 – 1918 г. (втора редакция е направена през 1921 г.) и е поставена на първата годишнина от Октомврийската революция от самия автор (Маяковски участва в създаването на костюмите и декорите и изпълнява няколко роли). В нея той за пореден път използва библейската образност и сюжети, под които прозира съвременния живот (Всемирния потоп – Революцията, Обетованата земя – осъщественият комунизъм и пр.). Втората редакция на пиесата е била силно преработена, в нея били въведени алюзии с неотдавнашни политически събития, придава повече злободневност на текста и пр. През 1919 г. Маяковски прави своите първи крачки в киното, заснема три филма като сценарист, режисьор и актьор, от които до днешни дни е оставал само един. След това Маяковски нееднократно е писал киносценарии, някои от които са имали реализация. Маяковски активно участва в литературни четения на своите стихове в различни градове на СССР, като задължителното за тях били отговорите – импровизации на публиката в залата. Тези представления не били само форма за представяне на собственото му творчество, но и начин да припечелва пари. Един съвременник си спомня: “Той четеше наистина прекрасно. И гласът му беше чуден, богат на интонации, силен, звучен, подвижен и с разнообразни оттенъци.” В края на 1920 г. Маяковски се връща отново към драматургията. Неговите пиеси “Кърлеж” (написана през 1928 г., за първи път поставена през 1929 г.) и “Баня” (написана през 1929 и за първи път поставена през 1930 г.) са предназначени за театъра на Мейрхолд. Те изобилстват от сатирични изобличения на действителността на 20 – те години и развиват любимите мотиви на Маяковски – възкръсването и пътешествието в бъдещето. В “Кърлеж” откритият и по погрешка размразен Присипкин, който изследователите на бъдещето вземат за пролетарий, в края на пиесата се озовава в зоопарка като последен екземпляр от отдавна изчезналия вид, заедно с един друг изчезнал вид – този на кърлежите. В “Баня” дошлата от бъдещето жена взима със себе си в машината на времето няколко млади ентусиасти, а оставя в настоящето бюрократа Победоносников. Мейрхолд много високо оценил сатиричния талант на драматургът Маяковски и го сравнил с мощната ирония на Молиер. Критиките към пиесите му и особено към “Баня” били крайно недоброжелателни. И ако в “Кърлежа” виждали художествени недостатъци и изкуственост, то към “Баня” предяви идейни претенции, защото, според тях, автора преувеличава опасността от бюрократизма, а такъв проблем в СССР не съществува и т.н. Във вестниците се появили статии против Маяковски, една от които под заглавие “Долу на маяковщината!” През 1930 г. Маяковски прави ретроспективна изложба “20 години работа”, на която представя работите си от всички области, в които е творил. На изложбата не отиват нито партийните ръководители, нито бившите му колеги от творческите организации, в които е членувал. Едни от причините за неуспеха на тази изложба е постановката и разгромителните статии за “Баня” в театъра на Мейрхолд, търканията му с колегите от различни творчески съюзи, опасността да си загуби гласа, която не му позволявала да “играе” на публични места и неуспехите в личния живот (“любовната лодка се разби в бита”). Вероятно това са причините на 14 април 1930 г. Маяковски да посегне на живота си. В много свои произведения той засяга темата за самоубийството на лирическия си герой или на собствения си двойник. След смъртта му творчеството му се оказва под негласна забрана и негови произведения практически не се публикуват. Ситуацията се променя при диктатурата на Сталин, когато през 1936 г. той го нарича “най-талантливия поет на съветската епоха” и преиздава всичките му произведения и създава музей на негово име.
*публикацията от тук*
.png)
0 коментара:
Публикуване на коментар