как да тълкуваме сънищата си

Опити да се интерпретират сънищата са правени още в древността. По онова време те били възприемани като продължение на реалността. Отдавали им огромно значение. За римляните и гърците сънищата били послания от боговете, на които се доверявали безпрекословно – както в битките, така и във всекидневния живот. Строили се дори специални „храмове на сънищата“ и се вярвало, че ако болни преспят в тях, ще получат съновидение, което ще им покаже верния път и ще им помогне да намерят изцеление.

В Египет свещениците играели ролята и на тълкуватели на сънища. Хората, които имали особено ясни и значими съновидения, били считани за благословени и „специални“. А способността да се тълкува сънят била приемана като дар от боговете. При ацтеките например най-главното божество е било това на сънищата. А на езика на индианците думата „шаман“ означавала „човек, който има сънища“.

Древните смятали, че сънищата са врата, през която може да се надзърне в бъдещето. Ето защо те често се обръщали към тях, за да намерят отговор на проблем или за да решат по кой път да поемат. И дори днес да ни се струва малко странно, сънищата често са определяли политиката, стояли са в основата на военните действия и са помагали на лекарите да лекуват пациентите си.

Някои древни култури смятали, че сънуването е начин душата да се отдели от тялото и да посети други светове. Така например според американски и мексикански племена сънят бил начин да се срещнеш със своите починали близки, защото те населявали царството на сънищата. Именно чрез това общуване с предците хората успявали да намерят отговор на много въпроси и да изберат ролята си в живота.

Древните китайци също вярвали, че душата напуска тялото по време на сън. Те обаче много се страхували, че тя може да не успее да се върне. Това суеверие все още е доста силно в Китай.
През средните векове се смятало, че чрез сънищата дяволът се промъквал в душата на човека и го изкушавал да поеме по лош път.

В началото на XIX век сънищата били заклеймени като нещо, което спохожда само обърканите и неуравновесени психически хора и затова нямало никакъв смисъл да им се обръща по-голямо внимание. Години по-късно един австрийски психоаналитик – д-р Зигмунд Фройд, поставил сънищата в центъра на своята научна работа. Целта му била да разкрие тяхната важност и нуждата те да бъдат тълкувани. Чрез книгата си „Тълкуване на сънищата“ той направил истинска революция в изучаването на съня.

Днес интересът към механизмите на сънуването и значенията на съня става все по-голям. Човек започва да осъзнава, че способността да се тълкуват сънищата се превръща в инструмент, чрез който можеш да надникнеш във вътрешния си свят и да разкриеш дълбоко скритите там чувства и емоции. В този смисъл сънят се оказва един от възможните ключове към себепознанието.

Съществуват различни теории за това какво точно представлява сънят.

Според една от тях сънищата са обикновена психологическа реакция на всички чувства и усещания, които сме преживели през деня. Те имат за цел да поддържат паметта. Картините, които виждаме в съня, са следствие от реорганизацията на информацията, постъпваща в мозъка, която се извършва през нощта. Възможни са два варианта: образите да са сбор от спомените, които ще бъдат „архивирани“ и запазени в паметта, или напротив – съвкупност от преживяванията, които ще бъдат „изтрити“ и съответно забравени.

Психоанализата обаче предлага много по-интересна теория. Според Фройд сънят е вход към нашето подсъзнание – този огромен резервоар от картини, образи, усещания, емоции и желания, които са цензурирани от нашето съзнание и съответно са недостъпни в будно състояние. В този смисъл ролята на съня е да ни помогне да опознаем по-добре самите себе си и да решим по този начин много от проблемите, които утежняват в една или друга степен живота ни. От тази гледна точка дори кошмарите са полезни, защото те са знак за някакво страдание – трудност, през която преминаваме, или вътрешен конфликт, който търси своето разрешение. Ето защо те се повтарят през дълги периоди от живота ни – докато не решим съответния проблем. Като осмисляме съдържанието на тези мъчителни сънища, ние обръщаме внимание на онези аспекти от характера или живота си, които по една или друга причина сме потиснали или пренебрегнали, и по този начин си осигуряваме възможността да живеем в мир със самите себе си. Сънищата изваждат на повърхността всичко онова, което ни притеснява и плаши, и така ни помагат да се разтоварим от вътрешното напрежение и да избегнем всички психически смущения, които биха могли да последват: умора, депресии, фобии, неврози, агресивно поведение и др.

И докато тълкуването на сънищата все още е твърде спорна материя, механизмът на съня, макар и в най-общ план, вече е разгадан. Какво точно се случва, след като заспим? В будно състояние чрез сетивата човешкият мозък възприема картини и образи от околния свят. По време на сън обаче сетивата не работят. И тъй като умът не получава външна информация, той трябва да използва връзката между съзнанието и подсъзнанието, за да сглоби модела на заобикалящия го свят. А подсъзнанието складира субективни данни като страховете, желанията, очакванията и т.н. Ето защо картините, които виждаме насън, често пъти са много различни от реално заобикалящата ни действителност.

По време на сън човешкото тяло се намира в покой. Всички жизнени процеси в организма се забавят. Сънят обаче не е абсолютно пасивно състояние, чрез което се откъсваме от реалния свят и преминаваме в този на сънищата. Мозъкът запазва активността си и тя варира в зависимост от различните фази, през които преминава сънят. Според учените тези фази са основно две: на бързия сън и на бавния сън. Физиологичните, психологичните и поведенческите показатели на спящия се различават значително в едната и в другата фаза. По време на т.нар. бавен сън дишането и обмяната на веществата са изключително забавени, съзнанието не извършва почти никаква дейност. Ако човек се събуди по време на тази фаза, той се чувства много замаян и объркан и обикновено не помни дали и какво е сънувал. По време на бързия сън обаче дишането е динамично и неравномерно, кръвното налягане се увеличава, мозъкът работи на високи обороти, почти както когато е в будно състояние. Именно в тази фаза на ускорена мозъчна и физиологическа активност идват сънищата. Парадоксален е фактът, че в същия този момент тялото е изключително отпуснато и се намира в т.нар. сънна парализа. Дейността на мозъка по време на бързия сън обаче е много близка с тази в будно състояние. Ето защо понякога сънищата изглеждат толкова реални. От гледна точка на мозъка те са такива.

Независимо дали осъзнаваме, че сънуваме, или не, дали помним сънищата си, или ги забравяме веднага след като се събудим, всички ние сънуваме, и то по няколко пъти на нощ. Повечето от нас помнят само последното нещо, което са сънували, други могат да разкажат с подробности единствено кошмарите си и твърдят, че насън им се явяват само мъчителни неща. По своето съдържание сънищата са няколко вида – дневни съновидения, кошмари, пророчески, повтарящи се или ясни сънища (по време на които човек осъзнава, че сънува) и др. Функциите, които изпълняват сънищата, също са различни. Някои от тях имат за цел да компенсират онова, което ни липсва в реалния живот – така насън сбъдваме най-силните си желания. Други пък имат т.нар. изчистваща функция. Чрез тях ние реагираме на всичко преживяно през деня, за да можем да се отърсим от чувствата и емоциите и да подготвим съзнанието си за сблъсъка с нови такива. Компенсаторните и изчистващите сънища обикновено се забравят най-бързо. Най-въздействащи и запомнящи се са онези съновидения, в които душата посещава места и преживява събития в един различен, паралелен на реалния, свят. Безспорно най-интересни от тях са пророческите сънища. Те са особено ярки, припомнят се по-лесно и може да съдържат особено ценна информация – стига, разбира се, да успеем да я разчетем. Много хора вярват, че предсказващите сънища са продукт на нашата интуиция и на способността ни да улавяме сигналите, които ни подава някаква по-висша форма на съществуване – било то Бог, висшият разум, съдбата и пр. Съществува и по-разумно обяснение за тези т.нар. пророчески сънища. Според него в тях подсъзнанието просто сглобява и напасва всички онези детайли от наблюденията ни върху реалния свят в будно състояние, които ние по една или друга причина сме пропуснали или на които просто не сме обърнали достатъчно внимание. И така – именно нашият мозък, на базата на информацията, която самите ние сме му подали, успява да изгради цялостната картина на дадена ситуация и да намери най-добрия начин за реакция.

Независимо с коя от многобройните теории ще се съгласим, сънищата винаги интригуват и озадачават. Посланието в тях е добре скрито зад редица символи, метафори и нееднозначни детайли, чието тълкуване е изключително трудно. То се базира на народните вярвания и суеверия, на семиотиката и психоанализата и не на последно място на личния опит и светоусещането на всеки отделен човек. Ето защо е невъзможно да се даде конкретно и еднозначно тълкувание на съня. Всеки от нас, в зависимост от нивото на духовното си развитие и на интуитивните си способности, сам за себе си прави опити да разгадае скритото послание на пътуването в тази паралелна вселена, която се подчинява на своя собствена логика. Понякога тези опити са успешни, друг път – не съвсем. Едно нещо обаче е сигурно и това е човешкото любопитство към ирационалното и желанието му да повдигне за миг поне завесата и да надникне към онова, което крие бъдещето...

Източник: НОВ БЪЛГАРСКИ СЪНОВНИК
Публикувано с разрешението на ИК Ню Медиа Груп