Слава Севрюкова за България и света

Слава Севрюкова за България и света – пророчества 2/4

05.03.2011 г.

Текста е копиран от тук: Стопанина

Най-популярните книги за феномена Слава Севрюкова са на пловдивския писател Христо Нанев. Цитатите по-долу са от третата книга („Зеница към вселената“, 2007) и се отнасят предимно за бъднините на България.

Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, докато се яви човек, който да не мисли единствено и само за собствения джоб.“(Твърди се, че става дума за 14 правителства – бел. Стопанина)

„Племето ни не ще погине е изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.“

„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!“

„Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът. Югоизточната (част).“

„Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити…“

„В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено духовността ще ни възроди.“

„Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да отидат към Турция.“

„Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ.“

Гонения срещу богомилите

„България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината.“

„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната. В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.“

„Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият. Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не.

„Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!“

Слава Севрюкова

„На Земята винаги има две крайности, Светлина и Тъма, продължава прорицателката. Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.“ (Всичките ми почитания за Слава Севрюкова, но Светлината и тъмата не са две крайности – бел. Стопанина. Тъмата е място без Светлина. Светлината и тъмата не са равнопоставени крайности, полярности.)

„Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: Гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!“

„Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз.“

„С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбие и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области.“

„Ще настане чудо през XXI век в Родината.“

„Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй (сочи ръка надолу). Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически. България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.“

„И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.“

„Да знаете – духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България.“ (През 1980-те е бил момче на 7-8 години.) „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа.“

„Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.“

„Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.“ (Записано през 1990-е, бел. Стопанина.)

„Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание – наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.“

„Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.“

„Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…“

„Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили.“

„Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните.“

„Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване. Тежката мрачна българска карма, побеляла от очакване, вече е на привършване.“

Слава Севрюкова за България и света – пророчества 4/4
» Слава Севрюкова за България и света – пророчества 3/4

read more

НЕ на високите горива!!!

read more

Българите в Бесарабия

read more

Путин - Борисов

Путин остана доволен от срещата си с Бойко Борисов

read more

събарянето на блок 20 (Ямбол)

read more

Имеон - произход на българите - от къде идват българите, пътят на българите

Имеон е древно име на централноазиатската система от планински вериги включваща днешните планини Хиндукуш, Памир и Тяншан, която се простира от планината Загрос на югозапад до Алтай на североизток, свързана с Кунлун, Каракорум и Хималаите на югоизток.
Подробно описание на планинската територия и населяващите я народи е дадено в арменския географски справочник „Ашхарацуйц“ на Ананий Ширакаци от 7 век, възможно основан на по-ранен труд на Моисей Хоренски от 5 век. Според картата на Централна Азия, реконструирана от акад. Сурен Еремян въз основа на текста на „Ашхарацуйц“, планинската система се дели на четири дяла наречени съответно Южен Имеон (‘Емавон’ на арменски), Югоизточен Имеон, Северен Имеон, и [Североизточен] Имеон, отговарящи съответно на днешния Хиндукуш; на Бадахшан (Афганистан) и Памир; Алайския хребет и хребетите на Тяншан разположени северно от Ферганската долина; и централния и източен дял на Тяншан. Имеон граничи със земите на Китай на изток, Индия на юг, ‘Ария’ (днешен Иран) на запад, и Хорезъм на северозапад.
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам” (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още Мани, Манас. Понятието Манас е свързано с древната генеалогична легенда за произхода на киригизите, посветена на митичния герой Манас (епосът“Манас”). По обем той е съпоставим с Илиадата. Топоними Манас присъстват в Синцзян – северно от Урумчи и в Индия – река Манас, до Бутан. Места свързани с разселенията на гургарите (ефталити, вероятно протокиргизи). Птолемей е знаел за названието Манас и го е използувал в картите си под формата Имаус, Имеон с който обозначава целия планински масив Памир, Болор, Хиндукуш, Каракорум, Тяншан. Трябва да търсим произхода на тази дума в предтюркския тохаро-усунски езиков пласт. Като паралел в келтски откриваме бретонското menez – планина, латинското mons – хълм, английското mountain – планина, което е френска заемка, келтското *men, бретонското maen, персийското asman – камък. Интересен паралел е тракийското Aimun, Aimon, Haimos – названието на Стара планина, Хемус, респ.висока планина. Така че названието Манас има своите убедителни индоевропейски, възм. предтохарски, афанасиевски паралели. Самото понятие Болор е пълен негов смислов аналог, в памирските езици, шугнански bōlōr означава високо, планинско място, височина. В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L". д-р Живко Войников: ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/proizhod_na_prabulgarite.pdf

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KNIGA_ALANO_DREVNOBALGARSKOTO_PISMO.pdf
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/OBIChAYaT_NA_IZKUSTVENATA_DEFORMACIYa_NA_ChEREPA_PRI_PRABLGARITE.pdf

И цялята информация тук
Планината Имеон е прочута с находището на лапис лазули в западен Бадахшан, означено на картата на Ширакаци. Мините при Сар-е-Санг са снабдявали още древните цивилизации на Египет, Месопотамия, Индия и Рим, а и днес произвеждат най-висококачесвения лапис лазули в света.
Планината е била пресичана от участък на Пътя на коприната водещ от Яркенд през Каменната кула (спомената от Птолемей и отбелязана на картата от ‘Ашхарацуйц’), през Ваханския коридор до Бадахшан и оттам до големия древен град Балх. Един по-северен вариант на пътя минава от Кашгар през горната част на Алайската долина, и оттам през Алайския хребет към Ферганската долина.
Според една от хипотезите за произхода на прабългарите, поддържана от автори като Петър Добрев и Георги Бакалов, прародината на българите е в района на планината Имеон. Основните източници за това са „Ашхарацуйц“ и византийската хроника на Михаил Сирийски от 12 век. Ашхарацуйц“ поставя в близост до планината Емавон народът булх. Според възстановката на Еремян, обитаваната от него територия е в земите в горното течение на река Оксус (днешна Амударя) край северните склонове на Хиндукуш, западните склонове на Памир и южните склонове на Алайския хребет. Западните и северните подножия на планината Имеон северно от българските земи са показани в картата на ‘Ашхарацуйц’ като населени от съседните народи саки, масагети и хефталити.[1] Ширакаци използва същия етноним и за българите, които по негово време обитават долините на Северен Кавказ, а преди това са заселили и арменското княжество Вананд.[2]
Петър Добрев свързва името булх с предполагаемото Царство Балхара от около 7 век пр.Хр. Царство Балхара е предполагаема държава на древните българи, разположена в горното течение на река Окс (днешна Амударя) и подножието и планинските долини на Хиндукуш и Памир (древната планина Имеон). Основана ок. 7 век пр.Хр.
Българите (‘булхи’ на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век ‘Ашхарацуйц’ като уседнал занаятчийски и търговски народ, а не номадско племе, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи.
Балхарците участват в етногенезиса на днешните таджики в Афганистан и Таджикистан, възможно и на едноименната етническа група ‘балхара’ в Индия. Част от българите мигрират в Европа още преди новата ера, като построяват своите каменни градове в долините на Северен Кавказ и територията край северния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг) (‘буленсии’ на латински), където основават ранната си европейска държава в 165 г. сл. Хр., и царството Велика България през 632 г. Сред държавите наследници на последното са средновековната Първа българска държава, Втора българска държава и Волжка България, както и съвременна България, Татарстан и Чувашия.




Единственият писмен източник, свързващ пряко българите с Имеон, е сравнително късната хроника на Михаил Сирийски. Според неговия разказ трима братя (Хазар(ик), Булгари(иос) и трети с неизвестно име) се заселват в Европа, идвайки от клисурите на планината Имеон. Липсата на потвърждание в други византийски източници за тези сведения, както и за твърдението, че българите се заселват на Балканите със съгласието на император Маврикий, а не насилствено, дават основание на някои автори да оспорват тяхната достоверност. Според Рашо Рашев текстът има за цел да обоснове византийските претенции към българските земи на Балканите.[6]
Сведенията на някои други историографи от античността и ранното средновековие също се използват в подкрепа на хипотезата за връзка между българите и Имеон, макар че са възможни и други тълкувания. Така Агатий Миринейски, византийски автор от 6 век, съобщава, че старите земи на хуните и другите варварски народи се намират отсам планината Имай в Азия.[7] Теофилакт Симоката, историк от началото на 7 век, споменава земетресение в оногурския град Бакат, като непосредствено след това говори за чума и земетресение в Сугдайна.[8] В своята “История” византийският хронист Теофилакт Симоката съобащава твърде ценно сведение за “хоногурите които имали град Бакат в Сугдайна (Согдиана), разрушен от земетресение”. Въпреки своята изклюителна важност, предвид ясното топографска привързване към определен район в Согдиана, нашите историци избягват да коментират тези сведения. Ясно е че хоногури и прабългарското племе оногури са едно и също нещо. Бакат е реално съществуващ град, намирал се е в согдийската област Уструшана, на три фарсаха от столицата и – Бунджикат, по посока на Ходжент. Истахри го нарича Вагкат което е точното предаване на согдийското му название – βγkt. Според Бартолд Вагкат е един от старите градове на Уструшана, свързан с наличието на древно светилище. Самото название преведено от согдийски означава “божествен град”. В Уструшана езическите храмове надживяват ислямизацията и се съхраняват до 12 в. В предислямското време лично владетелят носещ титлата афшин е извършвал жертвоприношението на овни. А това потвърждава моя извод че етимологията на афшин, произлиза от авестийското понятие за жрец. Вагкат съществува и днес, като малко селище носещо името Вокат в близост до гр.Ура-тюбе. Археологическите разкопки показват подем на града около 6-8 в. Строен е с тухли. Имал е двойна масивна крепостна стена с големи бойници и стражеви кули, отделяща вътрешния от външния град. Крепостта е съществувала още в 5 в. Интересен е фактът че археолозите са разкрили следи от опустошително земетресение в 5-6 в. в района на ранносредновеконото селище Канка в съседната област Чач. За връзка между оногурите и Уструшиана съобщават китайските хроники. В “Бей-ши” са посочени трите владения Ан, Унаге и Му зависими от владетеля на Кан. Във “Вей-шу” тези владения са включени в областта Цзейшуана. Според цитираният вече анализ на Л.Боровкова Цзейшуана е китайската транскрипция на Уструшана. В “Суй-шу” се дава по-пълно описание на владението Унаге: “Унаге, това е древната согдйиска земя. Титлата на владетеля е Финиши. Строевата войска е 10 000 души”. Финиши се явява китайската транскрипция на афшин – титлата на устушанския владетел. Не остава съмнение че Унаге е синоним на Уструшана, или част от нея. Всъщност Унаге е най-източната част от областта Унгус, т.е. най-източните части на Уананшана. А китайските унаге са идентични на хоногурите описано от Т.Симоката и техния град Бакат.

Допълнителна информация тук:
http://samoistina.com/2/imeon.htm

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=35693

http://www.zemlemoria.org/programa_files/2003_files/planina.htm

read more

Рупите - Ванга

Рупите - Watch more Videos at Vodpod.

Рупите - Watch more Videos at Vodpod.

Местността Рупите, Петричко отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа – “Леля Ванга” (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). До там можем да стигнем с кола, като пътувайки от гр. Сандански за Кулата, при с. Ново Делчево завием вдясно по пътя за гр. Петрич и след като преминем по мост р. Струма се отклоним вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизаме при отклонението и краткото разстояние изминаваме пеша. С влак пътуваме до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичаме р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сме в Рупите.
Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила: “- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.” През 1992 г. пророчицата построява черквата „Св. Петка Българска“, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга. Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир. Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78 0С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора.
Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина). Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”. Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак. Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи. Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един „обесен“ камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем.
В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античния град Петра, основан през последната четвърт на ІV в. пр. н. е. В района на Кожух са експерименталната база за микроводорасли и орнитологическата станция “Рупите”.
Съчетаването на поклонението в черквата на леля Ванга с изкачването на връх Кожух прави тази отдалечена екскурзия много по-пълноценна. Ако не се пътува с кола е целесъобразно да се преспи в Мелник, Сандански или най-добре на х. “Беласица” над гр. Петрич. Посетете Кожух планина!

София, в. “Ехо”, бр. 1 / 25.02.2000 г.
Красимир Новаков

read more

Белинташ или Беланташ

***
Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Беланташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.

Разказваната по тази чост на Източните Родопи легенда твърди, че по време на потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били превързани въжетата на кораба. Някой учени успяват да разчетата звездна карта в знаците на платото.
Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава "камък на познанието". Белинташ е един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград.
(уикипедия)

В превод - умен камък или камък на знанието
Намира се по пътя Асеновград - Кърджали, между селата Мостово и Врата. Доста легенди се носят за това място. Археолозите са намерили и доста съответствия с части от звездното небе, но има едно място, което директно те свързва с Живата енергия.
Представлява издълбаване в скалата с форма на вдлъбната леща. В краищата на тази леща има издълбани четири дълбоки отвора, които отговарят на посоките на света. С различна големина и дълбочина са. Когато застанеш в центъра на издълбаването разбираш за какво става въпрос. : ) Всъщност има няколко такива ниши и ако постои човек в тях в определена последователност се пречиства и зарежда с енергия.

(видение на контактьор)
Случи се така, че посетих това място някак си, и това което знам със сигурност, че там,в тези дупки, има кристали- навремето са поставяли чисти кристали, физически, а сега има само етерни кристали- не се виждат...Това място е специфичен портал, представлява кристална енергийно-информационна решетка, която се посещава от разумни същества, те са представители на един от 72-та ордена на Бялото Братство. Доста високи са на ръст- едните са около 4-6 метра, а другите, които са много малко, са 9-12 метра високи...Това място учудващо не е комерсиализирано до момента, и вероятно няма да бъде, до скоро е нямало и път до там май...
Тази енерго-информационна решетка е част от живия организъм, който представлява нашата планета, конкретно съществата които "обгрижват" тази решетка и я поддържат в изправност са от Венера.
Срещата ми с тях нен стана по мое желание, дори почти месец считах, че просто си въобразявам подобни неща....на всеки може да се случи да сънува реално, осезаемо, и съзнателно, и да съзнава и контролира всяка своя мисъл, дижение и т.н....макар и да не сънувам почти никога; но когато последваха още три срещи, в които научих неща, които имат личен характер до голяма степен, съвсем "отписах" версията за сънуване

"Прави впечатление имената на селата - МОСТ и ВРАТА - преход, преминаване - мястото е и мост и врата между световете явно."

В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална - халките са непокътнати от времето....
Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания...
Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична.
През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО.
Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий.

Белинташ (или Беланташ) - място, свързано с хилядолетни тайни, които тепърва постепенно ще бъдат разкривани. Както цялата Орфеева планина ме кара да притая дъх, тук той направо спря.
Това място е известно като древно светилище на величественото и могъщо царско - жреческо общество от прототраки - бесите. Наименованието Белинташ или на родопски диалект Белънташ е много интересна смесица от латински и турски думи : bellum на лат. означава война, бран, в родителен падеж се чете belli - на войната, а с добавянето на турското наименование за камък - таш, името може да се преведе като камъкът или скалата на войната. Свързва се с продължилата 5 години от 16 до 11 г. преди Христа свещена война на бесите за връщане на отнетото им от одрисите Светилище. Тази странна латино - турска смесица на имена не е единствена в областта - в близост е и т. нар. връх Аква тепе - воден връх, защото има естествен воден басейн на върха.
Белинташ се намира на около 30 - на км. по пътя от Асеновград за Кърджали и е в близост до Кръстова гора. Разположен е между двете села Мостово и Врата. Приказно красиви селца, съставени от няколко малки махали от каменно - дървени къщички, населявани от дружелюбни и усмихнати хора.
Местността представлява високо издигнато на около 1100 м. надм. вис. скалисто плато, осеяно от стотици малки и две по - големи овални ямки или щерни, като най - голямата е с дълбочина 4 м., които са служели за извършване на огнено - винени обреди от жреците - наливали са вино в огъня и по този начин са извършвали мистериозните си прорицания. По -големите са винаги пълни с вода. Сравняват мястото с чиния, обърната към небето, от където се черпи енергия.
Тук е намерена сребърна плочка с изображение на върховното божество на бесите - Сабазий, около когото има седем змии, две от които преплетени като двойна спирала. Траките са боготворели Слънцето, като върховен бог и бесите са го наричали Сабазий. Изследователите са на мнение, че това божество е елинизираният бог Дионис или римският Бакхус. Джеймс Фрейзър прозира близост между култовете на Дионис и Озирис и тази връзка той намира в техният общ тракийски произход. Бесите са сравнявани с коренните жители на Египет - коптите и заедно с пеласгите се считат за наследници на най - древни цивилизации. Носи се и легендата за Ноевия ковчег, който бил привързан за едни интересни скални образувания от южната страна на платото, наречени "халки". Този ковчег, знаете, е символ на спасение и оцеляване, а според Г. Батаклиев името Сабазий означава спасител.
Интересно скално образувание има и при входа към платото - висока скала с форма, прилична на сфинкс, наречена "Стражът на Светилището".
Известно е, че по българските земи има две светилища на Дионис - по - голямото, според древногръцки и римски хронисти, се намира в Хемус (Ст. планина), а по - малкото - в планината Пангей или Родопите, като то се свързва именно с Белинташ.
Вчера, на Еньовден, с една колежка, две учителки и един гид придружавахме група ученици от 11 - ти клас на еднодневна 12 часова екскурзия до Асеновата крепост и до Белинтаж. Пътят до там пеша е стръмен, но ние го взехме много бързо и на никого не се случи нищо лошо, напротив - на децата им беше весело и се смяхме през цялото време. Всички бяхме в страхотни тонус и настроение. Контактът с това място е повече от вълшебен, уверявам ви. Там, на високите скали, особено на ръба им, който е надвиснал над цялата местност от върхове и над него е само небето, човек се усеща наистина свободен и сякаш лети над планината и над целия свят.

Още от самото начало темата е поставена на грешна основа. Името не е Белинташ, а БЕЛАНТАШ. Господин Боев, автор на книгата "Белинташ" подведе всички с това изопачено име. На едно представяне на същата книга аз го попитах следното:
"Г-н Боев, как местните наричат върха, за който сте писали?"
Той смутено отговори, че името в действителност е Беланташ, но той по благозвучност го нарекъл Белинташ, за да свърже името за война на латински с върха. Как може 10000 местни от съседните села да наричат върха така, а един "много умен" писател да го промени!
Ето и резултата днес. Всички пишете за Белинташ и никой не се намери да корегира името. А от името знаещия човек може да разбере много.
Бел+ан+таш. Чете се от ляво на дясно, а се тълкува винаги обратно-от дясно на ляво. Таш=камък, ан=небе и Бел е името на Божият син Христос.
Беланташ е Камъкът на небесния Христос. "Ин" е тъмнина, или проявен свят, а "ан" е небе. Има много разлика между двете думи.
На Беланташ жреците са написали една книга и който може да я чете, я чете, останалите гледат пейзажа, изядат си сандвичите и си тръгват "просветлени".
Спомнете си на Кръстова гора какво гледат богомолците през нощта? Искат да видят някакъв огън от Изток, а точно на Изток е върхът Беланташ.
За какво ли жреците точно на есенното равноденствие са палели огньове?
А и защо населението е стояло отсреща, на връх Кръстова гора и е чакало тези огньове? Когато ги видели, те запалвали също голям огън за да видят и останалите светилища и крепости светлината. До сутринта цялата страна вече е знаела, че "огънят е запален" и всички започвали да празнуват.
Това означавало, че светът ще го има още една година.
Докога ли?

Има няколко скални ниши.. Много удобни за обитаване между другото.
легендата за "халките" на които бил "вързан" "ноевият ков4ег" е любопитна наистина.. Но това, което е по-любопитно е произходът на загадъ4ните "скални ямки" по повърхността на скалата,
самото място има особено разположение- по време на равноденствие Слънцето изгрява то4но над Сини връх и залязва над Караджов камък, ако наблюдателят се намира на Белинташ..
и за капак на вси4ко- дори когато цялата околност е покрита със сняг, от скалата на Белинташ се дипли пара..

(очевидци)
Една от вечерите, решихме да пренощуваме в един фурогон, на около 400 метра от Белинташ. Тъкмо наближаваше полунощ и под замъгленото прозорче и протърканото перденце на фурогона едва проникваше лунната светлина, и изведнъж по фургона почна да се чука : "Дум-дум-дум..." 4-имата вътре изтръпнахме, защото на това място, по това време, не би трябвало да има някой от вън. Един от нас се престраши и отвори вратата...
Заедно със студения хлад, който бързо нахлу вътре влезе и слаб гласец на приведена бабичка, която разтревожено каза: "Чеда, не отивайте тази вечер там, видях нещо ..., не отивайте! Станете сутринта и тогава отидете...".
Бабата беше вървяла поне час за да стигне до нас и...откъде знаеше , че минути преди това се бяхме наканили да гледаме звездите от Белинташ, и то точно в полунощ...??

(очевидци)
Пътеката до Белинташ беше маркирана с червено-бяла боя и така успяхме да не се изгубим. Белинташ е древнотракийско свещенно място и наистина е много странно. Представлява много висок гол скален масив, поставен някак неестествено сред долина и заобиколен с планини. Най-странното, е че е изпълнен с странни абсолютно правилни и симетрични знаци. Има множество полусфери с различна големина, в някой от които има вода. Много е лесно да си ги представиш, като отпечатъци от кацането на извънземни космически кораби :) Има и два абсолютно кръгли “кладенеца”, в които имаше много странни живи същества. Самите скали погледнати от различни ъгли може да видите образи на хора, подобни на египетските фигури. Въобще Белинташ е място, което може да ви накара да повярвате, ако не в извънземни, то поне в свръхестествени сили.

Белинташ ( Беланташ ) е красива и непристъпна скала, върху която е съществувало древно тракийско светилище. Към върха на Белинташ се достига по каменни стъпала, отвеждащи до площадката на която и сега могат да се видят много обредни урни и корита с улеи, на които са се извършвали ритуали. Отлично запазени са двата резервоара с дълбочина 2,5 метра и диаметър 1,6 и 1,9 метра. Под Белинташ са открити старинни гробове, а на близък склон-тракийско поселище с интересни керамични находки. От Белинташ се открива величествена гледка към Кръстова гора, Сушица и Кушматила. Особенно интересни са малките села по планинските склонове наоколо - Чотрова махала, Кабата и Врата. Те са съхранили старинния си облик, а малкото хора живеещи в тях са колоритни и интересни събеседници.

Белинташ или Беланташ - Watch more Videos at Vodpod.

read more

Царичина

загадката “Царичина” -1ва част - Watch more Videos at Vodpod.

Царичина 2ра част - Watch more Videos at Vodpod.

„Феноменът Царичина“ или „Царичината дупка“ е галерия-тунел копан от 6.Декември 1990 година в продължение на около две години от военните под напътствията на екстрасенси.

Търсено е ПЪРВОТО ДВУПОЛОВО СЪЩЕСТВО ЖИВЯЛО НА ЗЕМЯТА, което се смята, че е първото разумно създание на Земята. За съжаление или за радост не е открито нищо, след което операцията бива засекретена и всички материали отиват в архивите на Армията, откъдето безследно изчезват. Любопитно е, че и Ванга също е потвърдила съществуването на гробницата. Подземния тунел е с дължина 160 метра.

read more

Перперикон

Перперикон - Watch more Videos at Vodpod.

read more

глаголица

Глаго̀лицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862 — 863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на старобългарски, наричан още славяноболгарски, старославянски или староцърковнославянски език). За разлика от Кирилицата, тя е известна със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована, графика.


Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука — фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Според друга теория глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рѣзи), които подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ на прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука с елементи на смислово гнездо.

Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви.

През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през 10 век и 11 век.

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век.

С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.н. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.

От 9 век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 — 14 век в славянските книги се налагат три стила:

заставки — украсени композиции преди началото на блок;

инициали — украсена начална буква;

концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на 14 век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватия глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

По-рано схващането, че глаголицата е създадена от монасите Кирил и Методий, не е било напълно възприемано, особено на територията на Съветския съюз.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.

Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

read more