Сталин - Берия (40 минути)

read more

Тайните на века: 11 септември Америка

read more

лагерите на смъртта

и един от оцелелите (писателя Алескандра Солженицына написал роман за лагерите на смъртта)

read more

войната в Чечня (забранено под 18 години)

материалът тук





фото: Наталия Медведева и Сергий Мелников

read more

Аз съм Вольф Месинг

втора част

read more

за пророците

Числа 12:6
И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

Второзаконие 13 .
1 Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, 2 и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, - 3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

Второзаконие 18:20
Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

Второзаконие 18:22
Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

Откровение 11:3
А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.

Откровение 11:6
Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

read more

писмото на Хитлер до Сталин

Пълният текст на писмото на Хитлер до Сталин от 14 май 1941 г. (публикувано в руската преса):
"Пиша Ви това писмо, в момент когато окончателно стигнах до извода, че е невъзможно да се постигне дълготраен мир в Европа - не само за нас, но и за бъдещите поколения без окончателното поражение на Англия и разрушаването й като държава. Както добре Ви е известно, отдавна съм взел решение да осъществя ред военни мерки, за да постигна тази цел. Колкото повече наближава решаващият час, толкова повече стават, стоящите пред мен проблеми. За мнозинството от германския народ нито една война не е популярна, и особено войната против Англия, защото германският народ счита англичаните за братски народ, а войната между нас за трагично събитие. Няма да скрия от Вас, че и аз мислех по подобен начин и няколко пъти предлагах на Англия условия за сключване на мир. Но оскърбителните отговори на моите предложения и разширяващата се експанзия на англичаните в областта на военните операции, с явното желание да въвлекат целия свят във война, ме убедиха, че няма друг изход от тази ситуация освен нахлуване на Бритаските острови.
Английското разузнаване, по най-хитър начин започна да използва концепцията за "братоубийствената" война за свои пропагандни цели и не без успех.
Опозицията срещу моето решение започна да расте в много части на германското общество. Вие навярно знаете, че един от моите заместници - хер Хес, в момент на лудост, излетя за Лондон, за да пробуди сред англичаните чувството за единство. По моя информация, подобни настроения споделят и няколко генерали от моята армия, особено тези, които имат роднини в Англия.
Тези обстоятелства изискват особени мерки. За да бъдат подготвени войските далеч от английски очи и във връзка с неотдавнашните операции на Балканите, значителен брой от моите сили - около 80 дивизии, са разположени в близост до границите на Съветския съюз. Възможно е това да породи слухове за вероятността за военен конфликт между нас.
ИСКАМ ДА ВИ УВЕРЯ, ДАВАМ ВИ ЧЕСТНАТА СИ ДУМА, ЧЕ ТОВА НЕ Е ИСТИНА.
В тази ситуация е невъжможно да се изключат случайни епизоди на военни стълкновения. Предвид значителната концентрация на войски, тези стълкновения могат да достигнат значителни размери, правейки трудно да се установи, кой е започнал първи.
ИСКАМ ДА БЪДА АБСОЛЮТНО ЧЕСТЕН С ВАС. Боя се, че някои от моите генерали могат съзнателно да започнат конфликт, за да спасят Англия от нейната предстояща съдба и за да провалят моите планове. Става дума за не повече от един месец. Започвайки от 15 - 20 юни, планирам да предприема масово прехвърляне на войски от вашите граници на Запад. В съответствие с това, убедително Ви моля, да не се поддавате на провокациите, които могат да извършат тези мои генерали, забравили за своя дълг. и разбира се, да не им придавате особено значение. Стана почти невъзможно да се избегнат провокации от страна на моите генерали. Моля Ви за сдържаност. Не отговаряйте на провокациите и се свържете с мен незабавно по известните Ви канали. Само по такъв начин ще успеем да достигнем нашите общи цели, които, както аз вярвам, вече са съгласувани.
ОЧАКВАМ СРЕЩА ПРЕЗ ЮЛИ.
Искрено Ваш
Адолф Хитлер
Берлин, 14 май 1941 г.


Писмото е доставено в Москва със специален полет на германски бомбардировач, без предварително да бъде информирана руската страна за полета. По този начин се е целяло не само да се заблуди Сталин (съдържанието на писмото), но и да се тества съветската противовъздушна отбрана. Тестът е успешен - противовъздушната отбрана на западните съветски граници въобще не реагира. Някои сладко си поспиват.

read more

Тайните на века: Обратната страна на Луната 40 минути

read more

България между Хитлер и Сталин

Или, как Фюрерът надви кремълския диктатор в битката за България
Пламен ПЕТРОВ


След катастрофата в Първата световна война България вече не представлява значителна военна сила и затова временно остава в периферията на големите геополитически игри на великите сили. От 1939 обаче събитията вземат друг обрат. С подписването на пакта Молотов-Рибентроп и началото на Втората световна война стратегическата роля на малките европейски държави нараства.

През 1939-1940

Европейското статукво

установено с Версайските мирни договори, се срива като картонена кула. Най-напред Германия и СССР се договарят тайно да си поделят почти цяла Източна Европа. След това Хитлер напада Полша. През пролетта на 1940 германците провеждат голяма офанзива и на запад. Прегазвайки Белгия и Холандия, те унизяват своя вечен противник Франция. Англичаните, които са се притекли на помощ на последната, са изтикани обратно в океана.

В тази обстановка Балканите се оказват единственият ъгъл на Европа, където оцеляват няколко сравнително независими държави.През лятото на 1940 Румъния попада под германски контрол, Албания е окупирана от Италия още през 1939, а Гърция е твърдо в английския лагер. Така борбата между Германия и СССР за надмощие на Балканите се съсредоточава върху Югославия, България и отчасти върху Турция. Москва и Берлин на практика действат необезпокоявани от други съперници, защото по това време Франция е смазана, Англия е в глуха защита, а САЩ нямат никакво влияние в Европа.

В пакта “Молотов-Рибентроп” не се казва нищо за България. Въпреки това нашата страна се оказва от изключителна важност както за Германия, така и за СССР. В Москва се надяват да установят стабилно присъствие на Балканите, за да осигурят югозападния си фланг. Там България е разглеждана като част от линията, свързваща съветското Чреноморие с района на Босфора и Дарданелите. За Германия пък, Балканите са тил в предстоящото нападение срещу СССР. Затова, въпреки официалните договорни отношения, между Москва и Берлин съществува зле прикрит антагонизъм по отношение на България.

През лятото на 1940 на дневен ред излиза връщането на Южна Добруджа на България. То става под германска диктовка, което предизвиква основателната ревност на Съветския съюз. На 13 август във в-к “Известия” се появява редакционна статия, в която се заявява, че българските претенции за Южна Добруджа са “справедливи и политически обосновани”. От съветска страна дори има неофициални дипломатически намеци, че Москва няма нищо против да България да получи и Северна Добруджа.

През есента на 1940 германско-съветската борба за България навлиза в най-острата си фаза. Двете страни се опитват да влияят върху българското обществено мнение с разнообразни исторически, политически и икономически аргументи. Германците извеждат на преден план сантименталния рефрен за “старата бойна дружба” между Вермахта и българската армия, изкована в годините на Първата световна война. Самият Фюрер подчертава, че “братството по оръжие” не може да се забрави. Още по-осезателен аргумент е германската подкрепа за някои български искания за териториална ревизия. Към това трябва да се прибави и огромната икономическа зависимост на нашата страна от Третия Райх. Повече от половината от българския външнотърговски стокооборот е именно с Германия.

Съветското влияние също не е за пренебрегване. Москва играе на струната за “общата славянска солидарност”. СССР е представен като правоприемник на царска Русия, която през 1878 дава свобода на българите. От Кремъл деликатно избягват да се препоръчват в София като “болшевики”, “комунисти” и “революционери”, а наблягат на спомена за величието на Русия. Освен това съветската дипломация си позволява да отиде доста по-далеч от германците в

Обещанията за териториално разширение

на България.

На 13 ноември 1940 съветският външен министър Молотов е на посещение в Берлин и разговаря с Хитлер. Това е поредният рунд от стратегическото надхитряне между СССР и Германия. Молотов опипва почвата с питане, как би реагирала германската страна, ако Москва предостави на България гаранции, подобни на тези, които Берлин вече е дал на Румъния. Хитлер се опитва да премълчи позицията си по въпроса, но следва повторно настойчиво питане, придружено от уверението, че СССР няма да се меси във вътрешните работи на България. Фюрерът отбелязва, че в такъв случай възниква въпросът, дали самата България е поискала такива гаранции. Вместо да му отговори, Молотов добавя че Москва е готова да осигури на България и излаз на Егейско море.

Така на срещата от 13 ноември 1940 СССР не получава германското съгласие България да влезе в съветската сфера на влияние. В разговорите Молотов-Хитлер обаче се обсъжда един много по-фундаментален въпрос – присъединяването на СССР към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Няколко дни по-късно Молотов излага пред немския посланик Шуленбург условията, при които Москва е готова да подпише пакта. Най-впечатляващото искане е “зоната на юг от Батуми и Баку в направление към Персийския залив да бъде призната за център на териториалните стремления на СССР”.

За нас обаче особено интересни са съветските искания, свързани с Балканите. А те са резюмирани така: “В течение на близките месеци сигурността на СССР откъм Проливите да бъде гарантирана със сключването на пакт за взаимопомощ между СССР и България, която географски се намира в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР, а също така построяването на бази за сухопътните и военноморските сили на СССР в района Босфора и Дарданелите при условие на дългосрочна аренда”. Освен това Москва иска между Германия, Италия и СССР да бъде сключен секретен протокол, с който да се признае, че “България географски е разположена в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР”, поради което сключването на съветско-български договор за взаимопомощ е “политическа необходимост”.

Това е

Връхната точка на съветските амбиции на Балканите

Сталин иска разделянето на сфери на влияние, започнало с пакта “Молотов-Рибентроп”, да бъде продължено и в региона на Югоизточна Европа. Хитлер обаче се чувства по-силен и вече не е склонен да дели. Още в средата на октомври 1940 България настойчиво е подканена да се присъедини към Тристранния пакт. Цар Борис III отказва, но чувства, че няма да може още дълго да запази българския неутралитет.

На 25 ноември 1940 Москва хвърля в играта последния си коз. В София идва лично главният секретар на съветското Външно министерство Аркадий Соболев, който носи конкретно предложение за сключване на двустранно съглашение между СССР и България. То е изложено на среща с царя. Какво предлага Москва? На първо място – подкрепа за осъществяване на “българските национални стремления не само в Западна, но и в Източна Тракия”. В случай на заплаха от нападение срещу България, СССР ще и окаже “всякаква помощ, в това число и въоръжена”. Това условие може би е изплашило най-много царя. Защото не е ясно, кога точно Сталин би преценил, че има “заплаха за нападение”, стоварвайки войските си в българските черноморски пристанища”.

Като добавка към политическите и военните клаузи на проектодоговора, СССР предлага и всякаква помощ в пари, продоволствие и материали под формата на заем за България. Цар Борис III учтиво благодари на Соболев за проявените дружески чувства към България, но отклонява предложението. Монархът обаче е изплашен не на шега от аспирациите на Москва. Тревогата му би била още по-голяма ако е знаел, че собственият му посланик в Москва Иван Стаменов е съветски шпионин, а в София действа дълбоко законспирираният комунистически агент генерал Владимир Заимов, който също предава секретни сведения на Кремъл.

Докато Соболев е в София, в Москва се разиграват любопитни събития. Сталин вика при себе си лидера на българските комунисти Георги Димитров и му излага същността на съветското предложение, което Соболев е занесъл в София. На Димитров е поставена задачата БКП да разгласи този факт сред българската общественост и да разпалва антигермански настроения. Така, на 28 ноември, в цялата страна започва масова акция на Комунистическата партия за популяризиране на съветската инициатива. Разпространяват се листовки, в които се указва какви точно територии са обещани на България. Тъкмо това обаче се оказва

Лъжицата, която пресолява манджата

Сталин нарежда на Димитров разпространението на тази информация да се прекрати, защото води до големи дипломатически усложнения.

Хитлер също е силно възбуден от агресивното поведение на СССР спрямо България. В разговор с посланик Първан Драганов той описва цветисто какви биха били резултатите от приемането на съветската оферта: “терористични порядки, разстрели и депортация”, които в крайна сметка ще превърнат България в “болшевизирана пустиня” подобно на балтийските републики.

През декември 1940 българския цар вече няма почти никакво поле за маневри. Мусолини е затънал във военната си авантюра в Гърция и германците трябва да му се притекат на помощ, минавайки през България. Военният министър генерал-лейтенант Теодоси Даскалов и началникът на Щаба на войските генерал-лейтенант Никола Хаджипетков са скептично настроени за крайния успех на Хитлер, но от друга страна на Дунава вече се съсредоточава половинмилионна германска армия. По това време фюрерът е подписал директива №18, която предвижда България да бъде нападната, ако откаже да се присъедини към Тристранния пакт.

На 15 януари 1941 германският пълномощен министър в София заплашва, че протакането на присъединяването към Пакта може да има тежки последици за България. Пет дни по-късно на заседание на Министерския съвет окончателно е решено присъединяването ни към Пакта. Договорено е, че България ще пропусне германските войски, но няма да бъде окупирана и няма да участва в нападението срещу Югославия и Гърция.

Така борбата между Сталин и Хитлер за контрол над България завършва. За няколко месеца нашата страна е център на дипломатическо ухажване, напомнящо онова от лятото на 1915. Само че сега България няма особено голям избор. За Царя и правителството обвързването с Германия е рисковано, а със СССР – направо гибелно. Нещата се свеждат до мрачната историческа алтернатива, известна като избор между две злини. България разумно се спира на по-малката. Въпреки това, в края на Втората световна война, страната ни е сполетяна и от по-голямата.

read more

цитати от "Библия"

„Копнейте за дарбата да пророкувате, който пророкува – той говори на човеци за назидание, увещание, и утеха.“

„Пророчеството е белег за вярващите и Духовете на Пророците се покоряват на самите пророци“

“ Който се хвали – с Господ да се хвали, защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, който Господ препоръчва“

„А за да не се превъзнасям поради многото откровения, даде ми се трън* (немощ в тялото) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да не се превъзнасям. Три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен и Той ми рече:

„Доволно ти е моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършенна“ Апостол Павел

read more

звярът ~ 666

Даниил 7:7


Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

Даниил 7:11

Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

Даниил 7:17

Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.

Даниил 7:19

Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, -

Даниил 7:23

Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.

Даниил 8:4

Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.

Осия 13:8

Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

Откровение 11:7

И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

Откровение 13:1

И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

Откровение 13:2

И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

Откровение 13:3

И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

Откровение 13:4

поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

Откровение 13:11

И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

Откровение 13:12

Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

Откровение 13:14

И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

Откровение 13:17

за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

Откровение 13:18

Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

Откровение 14:9

И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

Откровение 14:11

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

Откровение 15:2

И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

Откровение 16:2

И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

Откровение 16:10

Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

Откровение 16:13

И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

Откровение 17:3

И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

Откровение 17:7

Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

Откровение 17:8

Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

Откровение 17:11

и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;

Откровение 17:12

и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

Откровение 17:13

те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

Откровение 17:16

И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

Откровение 17:17

Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

Откровение 19:19

И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство.

Откровение 19:20

И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

Откровение 20:4

И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Откровение 20:10

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

read more

писменост на маите

Може би противно на общоприетото схващане, маите били (и още са) група от родствено и културно свързани народности отколкото еднородна цивилизация. Не само, че били политически необединени, но и езиците, на които говорели, често били неразбираеми помежду си. Писмената система, получила названието писменост на маите, е била изнамерена от народностите Ch'olan и Tzeltalan, а по-късно адаптирана и за нуждите на Yucatec. Най-ранните находки са от около 250 г. пр.н.е., като най-много източници има от т.нар. Класически период (200-900 г. от н.е.). Намерени са общо към 10 000 отделни текста върху най-разнообразни носители - не само каменни стели, но също така и кости, дървена кора, скъпоценни камъни, керамични съдове и хартия.
Завладяването на земите на маите от испанците от 16 век нататък, съчетано с налагането на католицизма на подчинените племена бележи края на използването на писмеността. Най-вероятно окончателно престанала да бъде използвана скоро след завладяването на последните две независими майски държавици през 1697 г.
През 1566 г. - около половин век след началото на конкистата на района от испанците — епископът на Юкатан, Диего де Ланда, съставил ръкопис, отбелязващ съответствия между звуци от испанския език и глифи от замиращата писменост на маите. Открит през 1862 от френски изследовател, този ръкопис допринесъл много в по-нататъшните опити за разгадаване на вече тайнствените знаци.
Началото на разкодирането на майските глифи било поставено през 50-те години на 20 век, когато руският етнолог Юрий Кнорозов направил предположения, които въпреки че първоначално не били възприети от останалите изследователи, се оказали правилни. С малки изключения, след 80-те писмеността се счита вече за разчетена.
Писмеността съдържа около 550 глифа, представляващи думи, и около 150 глифа, обозначаващи срички, което я определя като логосилабична писменост. Голяма част от сричките, обаче, могат да бъдат представени от повече от един глиф. Има около стотина знака за представяне на имена на места и божества.
Интерес представлява начинът на писане - малки групички от един до пет глифа формират блокове от глифи, които придават специфичната красота на писмеността. На свой ред блоковете от глифи се групират по двойки, като от двата блока се чете първо левият, а самите двойки се четат отгоре надолу. Най-накрая, тези своеобразни колони се полагат отляво надясно.

read more

свастика като символ

тази снимка е от пощенска картичка през 1907г.

Думата „свастика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от представката су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена „ас“ 'да бъда'. Така се получава свасти, което означава „благосъстояние“. Наставката „-ка“ служи за образуване на умалителни, и „свастика“ буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че „свастика“, грубо казано, означава „щастлив амулет“. Свастиката присъства в изкуството и като проект през цялата история на човека. Тя символизира множество различни неща — късмет, Суря (Слънцето), Брахма, или индуското понятие самсара. Всъщност индусите обикновено използват свастиката като религиозен символ — за пръв път е спомената във ведите, свещените книги на индуизма. Тя се пренася и в други религии като будизма и джайнизма. Среща се и в други азиатски, европейски и индиански култури — понякога като геометричен мотив, понякога като религиозен символ.И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.
Свастиката представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° наляво или надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. В индийския му вариант има точка във всеки квадрант
Свастиката е древен символ за добра съдба, познат от над 2500 години по света. Въпреки това, много хора днес я оприличават със символа на Хитлер и я свързват със зверствата от Холокоста. Затова някои хора са много учудени, когато видят свастиката като емблема на практиката Фалун Дафа.
Свастиката е силен и положителен символ в много култури по цялото земно кълбо. В Изтока, свастиката е символ на Бъда. В Китай свастиката въплъщава концепциите за вечността, безкрайността и вселената. Китайската дума за символа е „уан”, а на санскрит е познат като сриватца. Свастиката обикновено може да се види по статуи на Буда в цяла Азия. На Запад свастиката символизирала добра съдба преди Втората световна война
Повечето хора са забравили положителния имидж на свастиката, който е имала в северна Америка. Пощенската картичка припомня дните преди идването на Хитлер, които придават напълно различно значение на символа. В практиката на Фалун Гонг (Фалун Дафа), емблемата Фалун съдържа два сриватца символа и ин-ян символи. Древните култивационени пътища в школата на Дао винаги са смятали символите ин-ян за миниатюри на вселената. По подобен начин, култивационните пътища в Буда школата смятат, че свастиката представлява вселената.
Ако погледнем отблизо галактиките ще забележим, че наподобяват свастика. Затова хората в древността я смятали за умален вид и символ на вселената.

read more

виртуалното око на големия брат гледа :)

read more

Пришълци (летяща чиния) 40 минути

read more

Тайните на века: Гулаг (лагери на смъртта) 40 минути

ГУЛАГ (на руски: ГУЛАГ; произнасяне) е съкращение на Главное Управление Лагерей (Централно управление на лагерите) и описва работещото от 1923 Главно управление на наказателните лагери към НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи)

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.

read more

екстрасензорен шпионаж

Автор:Емил Кацаров

Скандалните разкрития на Дейвид Морхаус
След официалното прекратяване на „Стар гейт”, Дейвид Морхаус създава частна компания, която се занимава с обучение и събиране на информация чрез „дистанционно наблюдение” – способът, чрез който американските тайни служби са черпили разузнавателни данни за военните програми на Съветския съюз с помощта на агенти, специално обучени „да придобиват” паранормални способности, за да пътуват във времето и пространството. В своята книга „Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program” („Психически воин: шпионската програма „Зведна врата” отвътре” ) Дейвид Морхаус твърди, че след решението му да оповести подробности за секретната програма „Старгейт”, американските тайни служби направили няколко опита да му „затворят устата” и дори организирали покушение срещу него. Вероятно по тази причина бившият ескрасензорен шпионин трудно допуска външни хора до себе си и внимателно подбира изявите си пред представители на медиите – до момента малцина са успели да го интервюират, а това почти винаги е ставало след дълга подготовка и предварително одобрени от Морхаус въпроси. Бившият капитан от американското военно разузнаване е уволнен в средата на 90-те години след шумен секс-скандал: съпругата на негов подчинен го обвинява публично, че се възползвал от служебното си положение, за да я прелъсти. Версията на Дейвид Морхаус е противоположна. Според него това било постановка на тайните служби, която целяла дискредитацията му. Малко преди появата на книгата „Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program” ЦРУ официално признава за съществуването на програмата „Стар гейт”. Това обаче се случва месеци след прекратяването й по настояване на Конгреса - в началото на 1995 година.



„Звездна порта”

Колкото и невероятно да звучи, в продължение на близо две десетилетия американските разузнавателни служби използват с променлив успех услугите на специално обучени агенти, които черпят информация за съветските военни програми телепатично, от дистанция. Първоначално, „естрасензорните шпиони” са поставени под шапката на ЦРУ, а впоследствие преминават на подчинение на военното разузнаване. Необичайната програма „Стар гейт” стартира в началото на 70-те години, когато агенти на КГБ търсят политическо убежище в САЩ и при последвалите разпити детайлно разказват за успешно проведени съветски експерименти в сферата на паранормалното. Според получените тогава сведения, съветските тайни служби постигнали забележителни резултати при опити с хора, които притежавали необичайни психически способности. „Екстрасенсите” били използвани за „дистанционно наблюдение” на американски атомни подводници, както и при специални операции за ликвидирането на политически неудобни лидери. Във Вашингтон изпадат в паника. Първоначално американците не могат да повярват, че страната, в която властва диалектическия материализъм, е отделила милиони рубли за проучвания в сферата на необичайните психически способности. Мълвата от онова време поражда поредица от страховити слухове. ЦРУ е оздачено: Съветите вече разполагали със страховити „психотронни” машини (предназначени за разпити на вражески шпиони) , чието магнитно поле било в състояние да спре електрическите импулси в мозъка и да предизвика изтриване на паметта, гадене, нервни смущения и дори смърт... Екстрасензорните агенти на КГБ „виждали” от разстояние разположението на американските военни обекти и били в състояние да влияят мисловно на политически лидери от Западния свят. В интерес на истината, днес, 30 години след описаните събития, информацията за дейността на американските „пси-шпиони” е вече доста детайлна, докато съветските програми в тази област са обвити в мистерия и догадки. Някои автори са дори на мнение, че КГБ никога не е участвало в подобни паранормални експерименти и, че данните за това са всъщност опит да се дезинформират противниковите тайни служби.

Блъф или не - информацията за съветските „екстрасензорни” шпионски програми предизвиква сериозно безпокойство във Вашингтон. По тази причина през 1974 година ЦРУ финансира поредица от експерименти, които целят да проучат доколко ефективно би могло да бъде „телепатичното” събиране на данни за военния потенциал на противника. Опитите са извършени в прочутия Стандфордски изследователски институт от д-р Харлод Путхоф, Ръсел Тарг и Инго Суон. Тримата изобретяват научна методика за извършване на „дистанционно наблюдение”. Първоначално, в експериментите са ангажирани специално подбрани, „психически” надарени доброволци. Впоследствие се оказва, че почти всеки потенциално би могъл да се научи да „наблюдава от разстояние”. Методиката на Путхоф доказва, че променените състояния на съзнанието са общо достъпни – те могат да бъдат волево предизвикани, а „екстарсензорните” и интуитивните умения да бъдат допълнително придобити.

При президентството на Джими Картър /1977-1981/ военните дават зелена светлина на програмата „Старгейт”. Във Форт Мийд е обособено самостоятелно подразделение от „дистатционни наблюдатели”. До 1995 година през него преминават около 20 военнослужещи, чиято задача е да пътуват във времето и пространството и да събират данни за противника. До официалното закриване на програмата „Старгейт” за нея са похарчени 20 милиона долара. За съществуването на необичайното военно подразделение са знаели само петима членове на американския Конгрес.



Успехите на американските екстрасензорни шпиони

В интерес на истината, трябва се отбележи, че „дистанционните наблюдатели” никога не печелят напълно доверието на армията. В повечето случаи на тях се гледа доста резервирано. Разузнавателните служби се обръщат към услугите на екстрасензорните шпиони едва, когато изцяло липсват „нормални” източници на информация. Въпреки предразсъдъците, „дистанционните наблюдатели” постигат забележителни резултати, които са доказателство за необятните възможности на „тренираната” човешка интуиция.

В началото на 1979 година американските разузнавателни служби получават сателитни снимки на огромно производствено хале, издигнато край морския бряг в близост до Северния полярен кръг. В гигантската сграда кипи усилен труд, но никой във Вашингтон не знае каква изненада подготвят Съветите. В Пентагона предполагат, че вероятно става въпрос за строеж на нов клас кораби-разрушители, с вмеситмост да транспротират морска пехота и хеликоптери. Сателитните снимки не могат да разкрият мистерията. По тази причина военното разузнаване се обръща за съдействие към новото шпионско подразделение във Форт Мийд – „дистанционните наблюдатели”. Един от тях, майор Джоузеф Макмонийгъл, успява в състояние на дълбока медитация да проникне във вътрешността на съветското секретно хале и и да изследва отблизо какво се върши в него. Отвътре Макмонийгъл „забелязва” огромен покрит док, в който усилено се монтират турбините на гигантска подводница. При няколко поредни сесии на „дистанционно наблюдение” американският екстарсензорен шпионин описва подробно в рисунки видяното под огромния покрив на съветското секретно хале. Той прогнозира, че невижданият дотогава атомен подводен кораб ще бъде пуснат във вода до началото на 1980 година. За ужас на скептиците, майор Джозуф Макмонийгъл се оказва прав. През януари 1980 година американските шпионски сателити засичат пускането във вода на най-новия клас съветски атомни подводници „Тайфун”. Те бързо си спечелват славата на най-големите подводни кораби в света. „Дистанционният наблюдател” се добира до съветските тайни без да напуска експерименталната лаборатория на американската военна база във Форт Мийд. Случаят със съветската атомна подводница „Тайфун” се превръща в христоматиен пример за ефективността на екстрасензорния шпионаж по времето на Студената война.

„Дистанционните наблюдатели” във Форт Мийд обаче допускат и куризони гафове. Някой в ЦРУ решава да се изгаври и им поставя задача да „проверят обект” във Финландия. Екстрасензорните шпиони така и не разбират, че са обект на виртуозна шега. Целта е да разпознаят Дядо Коледа, което , разбира се, не се случва. Това е повод за нов изблик на скептицизъм и насмешки в американските разузнавателни служби по повод възможностите на „дистанционните наблюдатели” във Форт Мийд. По презумция те са търсени само в критични ситуации, когато всички останали канали за набор на данни не работят. Задължително е информацията, получена при екстрасензорен шпионаж, да бъде „засечена” с други „по-сигурни” източници. Все пак необичайното шпионско подразделение във Форт Мийд със смайваща точност открива начина, по който е взривен самолетът на американската компания "Пан Ам" - полет 103, над Локърби през 1988 година.

Три дни преди ракетната атака срещу американския военен кораб „Старк” в Персийския залив /17 май 1987 година/, при която загиват 37 моряци, „дистанционният наблюдател” Пол Смит описва детайлно в рисунки това трагично събитие. Никой в разузнавателните служби не приема насериозно предупреждението. На 17-ти май 1987 година иракски изтребител атакува с две ракети бойния кораб „Старк”. Нападението е напълно неочаквано, тъй като по онова време САЩ не само не са в конфликт със Садам Хюсеин, но му продават оръжия за воденето на Ирано-иракската война. След инцидента, иракчаните се оправдават с „човешка грешка” – пилотът е екзекутиран /макар, че 10 години по-късно избягали от Садам офицери, твърдят, че летецът е все още жив и дори бил награден лично от иракския диктатор/.

Още в средата на 80-те години в американската преса излиза откъслечна информация за необичайното военно подразделение във Форт Мийд. Публикувани са и няколко книги със спомени на пенсионирани „дистанционни наблюдатели”. Големият скандал обаче избухва в средата на 90-те, когато капитан Дейвид Морхаус /който работи във Форт Мийд между 1987 и 1991 година/ решава да публикува някои нелицеприятни подробности около експериментите, извършвани в базата за екстрасензорен шпионаж. Той твърди, че „паранормалните агенти” на ЦРУ не се ограничавали само с „дистанционно наблюдение”. Във Форт Мийд се правели опити за „влизане в чуждо тяло” и мисловни атаки с цел убийството на определени, неудобни за американците”, политически лидери. Например, Дейвид Морхаус получил задача „да влезе в мозъка” на Садам Хюсеин. Бившият екстрасензорен шпионин е убеден, че са извършвани и подсъзнателни внушения от разстояние, с цел предизвикване на самоубийство и мисловно объркване на противника. Негови бивши колеги твърдят, че това са пълни фантасмагории. Най-скандално е обаче твърдението на Морхаус за умишленото прикриване на причините за „Персийския синдром” (Gulf War syndrome). Това тайнствено заболяване поразява почти 30 процента от американските военнослужещи, участвали в Първата война в Персийския залив /1991 година/. Някои от засегнатите днес са инвалиди. Морхаус разказва за своя сесия по дистанционно наблюдение, поръчана от ЦРУ в началото на 1991 година. Екстрасензорният шпионин забелязал край подпалените от Садам нефтени кладенци странни метални кутии, от които се отделял отровен газ. И до днес бившият капитан от американската армия е убеден, че иракският диктатор е използвал бойни отровни вещества. Подпалването на петролните полета в Кувейт целяло прикриването на това престъпление. Според Морхаус американското правителство умишлено не казва истината за така наречения „Персийския синдром”, за да избегне плащането на обезщетения на семействата на поразените с бойни-отровни газове военнослужещи.



Съветските „паранормални” военни програми

За разлика от американците, наследниците на КГБ не бързат да дават гласност на секретните паранормални шпионски програми, разработени в СССР от средата на 60-те години до разпада на комунистическия блок. Дали съветските разузнавателни служби са блъфирали и умишлено дезинформирали идеологическите си противници отвъд океана с преувеличени данни за „съветските успехи” в изследването на необичайните психически способности и днес е спорен въпрос. Но все пак косвени сведения за съществуването и обхвата на подобен тип военни програми, достигат до западната преса още преди перестройката.

На хората, преживели комунистическата система, вероятно ще им се стори парадоксално твърдението, че страната, чиято официална идеология е марксистко-ленинският атеизъм , е изхарчила повече от 360 милиона рубли за експерименти в сферата на паранормалното: психотроника /въздействие върху подсъзнанието чрез електронни машини/, телекинеза /въздействие върху предмети със силата на мисълта/, телепатия, внушение от разстояние. Съществуват обаче конкретни събития от близкото минало , чието обяснение е, меко казано, „странно”.



Атаката срещу Виктор Корчной

Известният през 70-те години съветски гросмайстор Виктор Корчной неочаквано става „предател” и търси политическо убежище на Запад. По тази причина на него дълго време, под влияние на съветските представители в международната шахматна асоциация, му е отказвано да участва в надпреварата за световната титла. В края на 70-те години Корчной все пак играе срещу бившия си сънародник Анатоли Карпов. Шахматната победа е въпрос на идеологически престиж за СССР. Тогава именно избухва необичаен скандал. Корчной обвинява КГБ, че нейни агенти в публиката се опитвали да му влият ментално и да го смажат психически. Въпросните зрители гледали втренчено в гросмайстора, а той изпитвал странна мисловна дизориентация и нервно напрежение.



Загадъчната смърт на британския левичар Джон Смит

Британски изследователи са на мнение, че е твърде вероятно „есктрасензорни” агенти, изпратени от КГБ, да са причинили смъртта на известния през 80-те години лейбъристки политик Джон Смит. Той умира от инфаркт. Последвалата аутопсия не установява точната причина за неочаквания сърдечен проблем. Има теории, че по подобен начин е бил умъртвен и съветският дисидент Андрей Сахаров, който получава сърдечна криза при неизяснени обстоятелства. Разбира се, доказателства за подобен тип ментални „намеси” са в сферата на предположенията и научната фантастика.



Ужасяващи признания

Според бившия американски екстрасензорен шпионин Дейвид Морхаус, подобни експерименти са били провеждани и в САЩ. Американският изследовател Мартин Ебон в книгата си ''Psychic Warfare” твърди, че съветските опити с психически надарени индивиди започнали в средата на 60-те години, след дезинформация от страна на ЦРУ, че във Вашингтон вече провеждат научно контролирани експерименти в сферата на телепатията. На въпрос на „168 часа” към личния сътрудник на Дейвид Морхаус дали има данни за подобен тип шпионски програми в други страни от Съветския блок, Джей Апълби отговори, че България никъде не е споменавана. Най-интересните експерименти в тази област са били извършвани в Чехословакия.



Необичайните истории на Волф Месинг и Нина Кулагина

Съществуват два безспорни примера, които доказват, че хора с необичайни психически способности в СССР понякога са били любимци на властта и дори са били подлагани на дългогодишни научни изследвания. Става въпрос за митичния Волф Месинг и Нина Кулагина. И двамата демонстрират способности, които дори официално скептичната материалистическа съветска наука приема за неоспорим факт.



Съветският маг Волф Месинг

Волф Месинг е полски евреин, който след германската окупация на Варшава попада в нацистки затвор и по чудо избягва от там. Емигрира в Съветския съюз и става любимец на Сталин. Умира през 70-те години в Москва с баснословна за съветските стандарти банкова сметка от няколко милиона рубли. Волф Месинг имал необичайната дарба да превръща хората в пълни идиоти – умеел да внушава от разстояние, със силата на мисълта си, безумни представи за реалността. Христоматиен пример в това отношение е почти анекдотичен случай, свързан със съветския диктатор Сталин. За да пробва способностите на „мага”, Йосиф Висарионович му поставил задачата да проникне в строго охранявана дача край Москва, без да бъде забелязан от охраната. Както е известно, Сталин бил зорко пазен от стотици служители на НКВД. Волф Месинг все пак успял да проникне в кабинета на пролетарския вожд незабелязано. На въпрос как го е направил, хитрият евреин отговорил, че си представил, че е всемогъщият началник на съветските тайни служби Лаврентий Берия. При последвалия разпит на охраната, всички твърдели, че при Сталин влязъл именно Берия, а не Волф Месинг.



Жената, която убиваше лабораторни жаби със силата на мисълта си

Нина Кулагина е „рекламното лице” на съветската „паранормална наука” през 60-те години на 20-ти век. Тя умеела със силата на мисълта си да мести предмети, да чупи яйца и дори да спира сърдечния ритъм на опитна жаба. Всичко това било внимателно филмирано от КГБ и прожектирано на идеологическите врагове отвъд „желязната завеса”. За разлика от Волф Месинг, необичайните способности на Нина Кулагина се проявяват неочаквано в зряла възраст. На 14-години бъдещата паранормална знаменитост постъпва в Червената армия /в разгара на Втората световна война/. Въпреки шумните научни експерименти и известността, съдбата на Нина Кулагина е трагична - последните две десетилетия от живота си тя е тежко болна /някои предполагат, че това е следствие от огромното умствено и физическо изтощение, причинено от мнотгократно извършваните „екстарасензорни” демонстрации и опити/.





Теория на „дистанционното наблюдение”

„Наблюдението от разстояние” се извършва в състояние на дълбока медитация. За целта се използват звукови стимулатори, чрез които мозъчните вълни се привеждат в състояние близко до дълбок сън при будно съзнание. В „дистанционното наблюдение” обикновено участват „наблюдател” и „водач” – водачът задава кооридантите на изследвания обект по строго регламентирани протоколи /проверени научно/, а наблюдателят описва вербално преживяванията си и същевременно рисува схеми и детайли на „видяното”. Пример за подобен тип експеримент е описан във филма “Suspect Zero”. Основната идея, на която се базира „дистанционното наблюдение” е теорията за „колективното несъзнавано” на швейцарския психиатър Карл Густав Юнг – според нея, освен „лично несъзнавано”, съществува и „колективно несъзнавано”, което е един вид „библиотека” на всичко случило се и предстоящо да се случи в човешката история. Целта на „наблюдателя” е да се свърже с тази колективна памет /вселенска банка от информация/ и да я асимилира със съзнателния си „аз”.

Обектите при сесии на „дистанционно наблюдение” се означават със случайно избрани числа. Опитите, извършени в Стандфордския изследователски институт, показват, че по този начин подсъзнаието по-лесно влиза във връзка със съзнателния „аз”. Според теорията на „дистанционното наблюдение” потенциално всеки човек би могъл да се научи да „вижда” телепатично, от разстояние.



Епилог

През 1995 година ЦРУ официално признава за съществуването на шпионската програма „Стар гейт”. Това съвпада с нейното прекратяване – Конгресът спира финансирането й. Обяснението е, че програмата не доказала ефективността си. За нея са изразходвани повече от 20 милиона долара. Странното е, че нейната ефективност е оценена не от учени-професионалисти, а от обикновени конгресмени. Бившият „дистанционен наблюдател” Джоузеф Макмонийгъл е на мнение, че истинската причина за прекратяването на „Стар гейт” трябва да се търси в страха от „паранормалното” и в религиозния консерватизъм на американския Конгрес.

Дейвид Морхаус намеква, че тайната шпионска програма е прекратена само за пред общественото мнение. Той твърди, че е и днес за ЦРУ работят „дистанционни наблюдатели”, които се финансират от черните каси на разунавателното управление. Морхуас разказва, че след мнимия край на „Стар гейт” мнозина негови колеги прилагат способностите си за бизнес-шпионаж и криминални разследвания, поръчани от ФБР. Според бившия капитан от американското военно разузнаване, истинската причина за огласяването на тайния проект е неговото намерение да разкрие пред медиите цялата истина за „Стар гейт” – ЦРУ извършва превантивен „Пи-Ар” ход, за да омаловажи опасните твърдения на Морхаус.






Личният сътрудник на Дейвид Морхаус:



ЦРУ продължава да използва тайно екстрасензорни шпиони



Интервю, Джей Апълби, „дистанционен наблюдател”, приятел и ученик на Дейвид Морхаус



Джей Апълби е ученик и приятел на бившия американски екстрасензорен шпионин Дейвид Морхаус. Интервюто, което първоначално беше замислено като разговор с Дейвид Морхаус, от съображения за сигурност, се превърна в интервю с г-н Апълби.



-Г-н Апълби, около „дистанционното наблюдение” и днес съществуват множество митове ... Според Вас, какъв е приблизителният процент на точност при изследването на обекти с методите на екстрасензорния шпионаж?

-Успеваемостта при „дистанционното наблюдение” варира в широки граници – от 15-20% до 65-85%. Всичко зависи от тренираността на наблюдателя. В най-добрите времена на програмата „Стар гейт” екстрасензорните шпиони са постигали точност до 90 процента. Не бива да забравяте, че никога информацията, придобита от отделен „дистанционен наблюдател”, не се взема за „чиста монета”. В изследването на конкретен обект участват независимо няколко екстрасензорни шпиони. После данните, събрани от тях, се сравняват и анализират.

-Вие сте близък приятел на г-н Дейвид Морхаус , който вече 9 години Ви обучава в сферата на „дистанционното наблюдение”.... От това, което той Ви е разказвал и от Вашия личен опит, защо според Вас ЦРУ прекрати дейността на „Стар гейт”?

- „Стар гейт” стана неудобна за тайните служби заради изтичане на информация в медиите и появата на няколко книги със спомени на бивши „дистанционни наблюдатели”. Дейв Морхаус и негови колеги от Форт Мийд обаче твърдят, че е премахнато само названието на програмата и тя продължава да съществува, но под друга форма. И днес американските тайни служби ползват услугите на екстрасензорни шпиони. Единствената разлика е, че те вече не са под граждански контрол и се финансират по заобиколни пътища. Една от основните причини за прекратяването и последвалото разгласяване на програмата „Стар гейт” от страна на ЦРУ е книгата на Дейвид Морхуас „Psychic Warrior”. Забележете също, че в официалните изявления на представители на ЦРУ никъде не се казва, че „дистанционното наблюдение” не действа, а се замазват нещата с израза „не работи достатъчно точно”... Помислете, има ли логика екстрасензорният шпионаж да бъде финансиран в продължение на 20 години от Конгреса, ако не води до конкретни практически резултати при събирането на разузнавателна информация..?!

-Възможна ли е употребата на „дистанционни наблюдатели” за предотвратяването на бъдещи самоубийствени терористични атаки?

-„Дистанционното наблюдение” е доказало ефективността си при събирането на информация за военни обекти – става въпрос за конкретни съоръжения, които могат да бъдат отбелязани на географската карта. То обаче далеч не дава толкова добри резулати при опити да се предвидят бъдещи събития. Причината за това се корени в простия факт, че бъдещето не е застинала величина, върху него оказват влияние множество фактори. Винаги предвиждането на едно бъдещо събитие може да се окаже погрешно в последния момент. Разбира се, съществуват и изключения.

По тази причина, „дистанционният наблюдател” не може да каже със стопроцентова сигурност, че примерно след 2 месеца арабски терористи ще взривят кулите-близнаци в Ню Йорк, но би могъл да изследва определени места, минали и настоящи събития, които могат да помогнат в борбата с тероризма или криминалните престъпления.

-Някои автори твърдят, че чрез методите на „дистанционното наблюдение” би могло да се „шпионират” мисли на други хора и буквално „да се влиза” главата им?

- Възможно е, макар подобни опити да изискват огромна подготовка и ангажирането на цял отряд „дистанционни наблюдатели”, които да работят кооридинирано. От етична гледна точка, това, разбира се, е недопустимо, както е недопустимо някой да постави видео-камера в спалнята ви, без ваше знание.

В някои свои интревюта Садам Хюсеин се оплаква от необяснимо и нечаквано разстройство на мисълта и дори открито подозира, че е бил обект на телепатични атаки от разстояние. Казаното от него, обаче беше официално тълкувано като едно от проявленията на параноидния му характер.

- Какво бихте искали да кажете на читателите на „168 часа”?

- Преди всичко Ви благодаря за проявения интерес към работата на Дейв Морхаус (книгата му Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program” е издадена вече на български език)... нека читателите на вестник „168 часа” помнят, че са нещо много повече от физическото и, че всички ние сме взаимно свързани.

Обяснителна бележка: През годините секретната американска програма за екстрасензорен шпионаж носи различни названия, със името „Стар гейт” е оповестена публично при дебати в Конгреса в началото на 1995 г.




(Препечатано от вестник „168 часа”, януари 2009 г.)

read more

Тайните на века: "Аз виждам вашите мисли" Волф Мессинг (50минути)

на руски


още за Месинг
Знаменитият маг даде това интервю преди 38 години. И разказа небивали неща
Аз, Волф Месинг, предсказвам…
Владимир Шахиджанян
11 Февруари 2010, брой 34

„Напразно се суетите. Интервюто ще бъде свалено в последния момент без обяснения. А вие ще го публикувате след двадесетина години, когато мен вече няма да ме има сред живите”, заяви Волф Месинг пред автора на интервюто. Така и стана…
Казват, че Месинг е можел да чете мисли, да предсказва...
Волф Месинг е роден в малкото градче Гура Калвария, разположено на 25 км югоизточно от Варшава – на територията на Руската империя. В юношеските години участва в номерата на илюзионистите в полските бродещи циркове. След това усвоява „естрадната телепатия”. През 1939 година след началото на Втората световна война бяга в Съветския съюз, където започва своите изяви с „четене на мисли”, отначало в състава на агитбригадите, след това с индивидуални концерти по линията на Госконцерт. Изявява се като илюзионист в съветския цирк.
По времето на Втората световна война със „средствата на артиста” Месинг са били построени два изтребителя.
На 8 ноември 1974 година Волф Месинг умира. Погребан е в Востряковското гробище в Москва.


За пръв път видях Волф Месинг в концертната зала на хотел «Советская» през 1969 година. Неговите психологически опити смайваха, озадачаваха и предизвикваха възхищение.
Личното се запознахме след няколко години. Волф Месинг ме прие в новото си жилище на улица «Херцен». На бюрото имаше подаръци- сувенири, книги… Книга, подарена от известния хирург А. Вишневски, том със спомени на Георгий Жуков…
В мое присъствие Волф Григориевич позвъни няколко пъти. Устройваше някого в клиниката на Владимир Бураковски, който тогава ръководеше Института за сърдечносъдови заболявания (свързваше ги лична дружба).
- Волф Григориевич, разбрах че сред вашите приятели има много медици. Вие самият често ли прибягвате до тяхната помощ?
- Старая се да не ги търся. Аз мога сам да се лекувам. Чрез самовнушение, правилно хранене, разумно физическо натоварване, с това, че просто отстранявам болката и преставам да я чувствам. Но само че с краката ми е трудно да се справя. Болят ме краката. Като излизам пред публика си заповядвам да забравя за болковите усещания и затова хората, които са в залата, не се и досещат, че краката ми са болни.
(След няколко години, когато краката започнаха все по-често и по-силно да го болят, Волф Григориевич легна на операция в клиниката на Владимир Бураковски).
Операцията беше направена. Но сърцето не издържа. Забележителен е фактът, че отивайки в болницата, Волф Григориевич погледнал към своя портрет на стената и казал: „Край, Волф. Повече няма да се върнеш тук”.
И тогава Владимир Николаевич казва с раздразнение: „Защо никой не ми е казал за това по-рано! Нямаше да правя операцията. Щях да почакам. Ако самият Месинг е смятал така, то извършването на операцията е било безразсъдна постъпка”. - В.Ш.)
- Волф Григориевич, чувал съм, че болестта ви е предизвикана от драматични ситуации…
- Началото на Втората световна война посрещнах в Полша. Мястото, където живеех при баща ми, беше окупирано от фашистите. Заминах за Варшава. Хитлер, на когото предсказвах неминуема гибел още от 1937 година, заявил, че този, който посочи мястото, където се укривам, ще получи голяма награда.
Фашистите ме хванаха във Варшава, взеха ме на улицата. В ръцете си носеха плакат с мой портрет. Един от хитлеристите ме удари силно в челюстта. Изпаднаха ми няколко зъба. Повтарям, аз съм обикновен човек, чувствам болка, изпитвам нервно напрежение.
Откараха ме в полицейския участък. Като дойдох на себе си, разбрах: или трябва да мобилизирам цялата си воля и енергия и да направя така, че да се махна от враговете, или те ще ме разстрелят. Мислено давах заповеди на полицаите и на началника на участъка: елате в моята килия. Качете се при мен. И те сториха това. Внимателно ме гледаха, сякаш очакваха моите заповеди. Аз излязох спокойно от килията, затворих я от страната на коридора. Стигнах до втория етаж и скочих от единствения прозорец без решетка. Като паднах, получих травма на краката. Оттогава се мъча.
- А как започна животът ви в Съюза? Вие се спасихте от фашистите, преминахте границата – и…
- И започнаха трудностите. Първият град, където успях да попадна, беше Брест. В хотела не ме пуснаха, нямаше къде да нощувам. Отидох в изпълкома, в отдела за култура. Помолиха ме да представя документите си. А аз нямах никакви документи. Не вярваха, че съм преминал границата спокойно, стигнал съм до Брест и самият аз просто така съм решил и дошъл на прием при началника по културата.
Първият чиновник, с когото разговарях, беше завеждащ отдела за култура Петр Андреевич Абрасимов. Гледах го, слушах разсъжденията му, а му внушавах: помогнете ми, повярвайте ми, вие сте добър човек. Гледах към него и все очаквах паузата. Настъпи пауза. Тогава казах: „Вие имате голямо бъдеще. Ще станете посланик в голяма страна” (Петр Абрасимов действително става посланик. – В.Ш.). И той повярва в мен и ме включи в състава на артистите, обслужващи Бресткия район.
От време на време ми устройваха проверки. По искане на един известен човек в страната ми дадоха задание срещу откъснат от ученическа тетрадка лист да получа в Госбанка сто хиляди рубли.
(Ставаше дума за Сталин, но дори и през 1973 година Месинг не се реши да назове тази фамилия. - В.Ш.)
Взех подадения ми лист, отидох с него на гишето на касиера и сложих до мен куфарчето за парите. Касиерът погледна празния лист хартия и ми отброи сто хиляди рубли. Както се бяхме разбрали, след петнадесет минути отидохме при касиера и върнахме парите. За касиера извикаха „бърза помощ”.
Имаше и друго задание, което аз изпълних вече в Москва. Казаха ми да изляза от кабинета на най-охранявания човек в страната. (Това беше Берия, но и тази фамилия не рискувахме да назовем - В.Ш.). И този човек ми каза да изляза от неговия кабинет и от сградата без да показвам никакви пропуски, а самият той в мое присъствие позвъни някъде и нареди да се прояви особено внимание по отношение на всички, които ще излязат от сградата в близкия половин час. Въпреки това аз излязох без пропуск и от улицата махнах с ръка на най-охранявания човек. Наистина, бяхме се договорили, че никой няма да пострада заради това, че ще ме пропусне да мина без пропуск.
- Волф Григориевич, мисля, че проверките са били основателни. Вас никой не ви е познавал. Вие добре усещате другите хора, но другите хора не притежават такива способности. Кой знае. Бихте могли да насочите способностите си към извършване на злини?
- Никога не бих могъл да насоча способностите си за вършене на зло. Аз съм на 75 години, няма защо да лъжа, нямам нито една измама, нито една нередна постъпка. Само веднъж в юношеските си години откраднах картофи, защото бях много гладен, и излъгах контрольора-ревизора, когато пътувах във влак без билет. Ненавиждам лъжата и измамата. Презирам неточността, никога не закъснявам.
- Известно ми е, че през войната сте имали много публични изяви и със свои лични пари сте закупили два самолета за съветската авиация.
- Да, с парите, получени при моите изяви, аз можах да подаря на военните летци през 1942 и 1944 година два самолета. На самолета, подарен през 1944-та, летеше летецът Ковальов. Той унищожи 33 вражески машини. Константин Ковальов стана Герой на Съветския съюз.
- Как все пак успявате да четете мислите на другите хора?
- Сложно е да се отговори. Интуиция. Усещам – това е всичко. Не мога да ви обясня механизма за предаване на мисли. Човек изпраща бележка. В нея има задача. Аз хващам човека за ръка и правя всичко, изпълнявам това, което е написано в бележката, която се намира при членовете на журито. При всяка моя изява има жури от зрителите. Няма никакво натъкмяване.
- Владеете ли хипнозата?
- Да. Но ние малко изучаваме това явление.
- Навярно мнозина ви завиждат, мислейки си: ако аз имах тези способности, бих…
- И нищо не биха направили. Щяха да узнаят някои мнения за себе си, които другите не им казват на глас, и щяха да се разстроят. Струва ли си да се завижда за това, че аз мога да разбера, какво мисли за мен другият човек? Такова знание обикновено не носи полза, а вреда.
Единствените, как да се изразя по-меко, които не ме разбират, са учените. В нашата страна нито веднъж не съм употребил думата „телепат”. Не ми препоръчваха да говоря по време на моите изяви за телепатията. Срещу това възразява професор Китайгородский.
В действителност аз считам себе си за телепат, уверен съм, че телепатията съществува и ще се развива.

read more

загадките на древен Египет на руски (два часа и половина)

read more

Астраион

Ванга е родена в местността, където от древни времена е живяло племето – астраи, пеонското племе, живяло през 179 – 168 год. пр. Хр. От тук идва и името на града Астраион.
През II и III век след Хр. градът е известен с името Тивериопол,
при управлението на император Юлиан Отстъпник в Тивериопол пострадват така наречените “ Св. Петнадесет Мъченици „.
След заселването на славяните на Балканския полу-остров, градът получава името Струмица.
През 9-ти век Струмица влиза в пределите на Първата Българска Държава и е център на Комитет. След битката при Беласица, през 1014 г. градът попада под властта на Византия.
По време на Балканската война градът е освободен от Османска власт/ 1912г/ и през 1919 г влиза в границите на Царство България. Същата година по силата на Ньойският договор, градът Струмица е отстъпен от България на Кралството на сърби, хървати и словенци – бъдеща Македония.
По времето на II-та Световна война, градът отново е включен в границата на България.
Градът се намира в част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е угаснал преди хиляди години. На същото място сега се намира черквата “ Св. Петка „.
По думите на Ванга, някога там е имало голям град погребан под огнената лава. Хората, които живеели там били едри и високи, и много просветени. Името на възвишението/ бившият кратер/ е Кожух. Издига се на 300 м над река Струма и преставлява остатък от вулканичен конус, през който преминава реката.
В долината на р. Струма, един от най – големите антични градове на Балкана е гр. Петра, съществувал още от 4-ти век пр. Хр. до 6-ти век сл. Хр. Името на града Струмица идва от името на красивата дъщеря на местен владетел. По време на нападението над града от татарите, красавицата се влюбва в татарският предводител и му казва за тайният проход, по който може да се влезе в града. Когато бащата разбира за нейното предателство, проклина дъщеря си – когато тя умре, Земята да не приеме нейното тяло, а душата й да се скита немила – недрага и да не намери покой никога.
Горещата бездна, която погълнала това селище, сега ни изпраща топлите си води, за да изцерява човешките болести.
В този район се ражда феноменът Ванга. Нейните пророчески умения, се дължат на – както сама тя казва – “ Бог ме дари със своите пророчески умения „.
Някои хора вярват единствено на науката и всичко, което няма научно обяснение е измислица и не е вярно.
Чудото Ванга, тя самата е като всички останали хора, но има нещо, което другите нямат. Умението, по време на транс, да предава някои данни от миналото и да предсказва бъдещето ни.
Тъй като науката няма определение за този феномен, тя мълчи.
Но, Ванга винаги ще остане в сърцата ни, ще я помним и ще тачим нейните повели.

read more

завещанието на Ванга - БТВ репортерите

read more

церемонията "триумф"

Триумфаторът бил посрещан с царски, почти божествени почести. Тържественото шествие навлизало през триумфалната порта по посока на Капитолия. Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали пленниците, понякога носени на рамо върху платформи, заедно с трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи белия вол за жертвоприношението и по-знатните военнопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница окичена с гирлянди цветя, теглена от четири бели коня. Триумфаторът бил облечен в пурпурна (царска) туника (tunika palmata) и пурпурна, украсена със златни звезди тога (toga picta). В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал:

„ ((la)) Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te! Hominem te esse memento! “
„ Помн̀и, че си смъртен! Помн̀и, че си само човек! Огледай се наоколо! Не забрявай този момент! “
Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" („Ето Триумфа!“) или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник".

По време триумфа на Цезар бил екзекутиран Версенжеторикс. По случай победата в първата римско-юдейска война, завършила с превземането на Ерусалим (70 година), в Рим бил организиран най-блестящия в историята триумф, като по време на процесията бил екзекутиран Симон Бар Гиор. Симон Бар Гиор (арамейски: שמעון בר גיורא) е лидер на зилотите и командващ отбраната на стената при защитата на Ерусалим през 70 година в първата юдейско-римска война.
След завладяването на Ерусалим и разрушаването на втория храм от римляните, той се укрива в една пещера под храмовия хълм, откъдето се опитва заедно със своите последователи да прокопае тунел под обсадната линия. Начинанието е неуспешно поради скалистия терен и в крайна сметка Симон Бар Гиор е заловен, разпознат и закаран с още 700 видни юдейски военнопленници на борда на римски кораб от Египет в Рим, където на Тарпейската скала в най-грандиозната триумфална церемония в историята е тържествено екзекутиран.

Друг виден военнопленник - Персей избегнал тази злощастна участ, т.к. бил царска особа, поради и което завършил земните си дни в римския затвор
Триумфалната корона (Corona Triumphalis) е най-високата награда за военни в Римската империя.
Тя е лавров венец и се носи при Триумфално-шествие с Tunica Palmata (пурпурна туника с палмети), с Toga picta (със златни звезди пошита пурпурна тога) и с жезъл от слонова кост с един златен орел. Носителите имат право да я носят при обществени прояви.
Триумфаторът носи от пресни лаврови клони (corona laurea) направения венец на главата, докато един държавен роб едновременно държи над главата му един масивен златен венец от дъбови листа (corona Etrusca). Етруската корона е на капитолийския Бог Юпитер (Jupiter Optimus Maximus) и не може да се слага директно на главата на никакъв човек.
Арката на Тит е построена в чест на победата (триумфа) на император Тит в Юдея и завладяването на Ерусалим. Арката е еднопроходна и е висока 15,4 м. Тя е обсипана богато с релефи. Под арката минава главната улица на Римския форум - Виа Сакра. Построена е от Домициан скоро след смъртта на Тит през 81 г. от н.е. в чест на превземането на Йерусалим през 70 г. от н.е. Послужила е за модел на много триумфални арки в по-ново време.

read more

Обществото на кумранитите или Обществото на новия съюз

автор:Петър Граматиков

Откриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.

Намерените в пещерите край Мъртво море, при Айн-ел-Фешка и Хирбет-Кумран, скривалища с ръкописи са били скрити от членовете на Новия съюз (древноевр. “Хаберит Хадаша"), както са се наричали живеещите в обособена и особена религиозна община, изградена на принципите, съществуващи в древно-юдейската секта на есеите. Когато римските легиони на император Тит потушавали израилските бунтове в Палестина (ок. 66-70 г.), кумранитите напуснали своите убежища и скрили библиотеката си в близките пещери. Плиний Старши (23-79 г.), който бил висш офицер при император Тит, описал в своята “Естествена история" географията на Палестина и някои културно-исторически факти и прояви на тази страна; той ни съобщава, че по негово време на запад от Мъртвото море живели чудни еврейски аскети:

"...на запад от Асфалтовото езеро са есеите... Това са хора, единствени по рода си; без жена, в отричане на всичко онова, което е плод на Венера; без пари... От ден на ден те се възраждат в еднакво число благодарение на множеството, което идва; защото много са онези, които изморени от живота (искат) да възприемат техния начин на живот" (Historia naturalis V, 17).

Членовете на тази отделена от света еврейска колония, процъфтявала през първи век сл.Хр., са наречени есеи и от Дион Хризостом (ок. 40-120 г.) - гръцки ритор ифилософ с уклон към стоиците и циниците. Епископ Синесий (370-413 г.), който бил и ритор, философ и поет, цитира Златоустия Дион по следния начин:

“...хвали есеите за щастието, на което се радвал целият техен град, който е разположен близо до Мъртвото море, в средата на Палестина, недалеч от Содом".

Есеите живеели главно в Юдея, но влиянието им се разпростирало извън тесните й граници. Филон Александрийски ни съобщава за отзвука от есеизма в Месопотамия и особено в Египет (Александрия). Вдъхновител на това мистично еврейско братство с питагорейска подкладка е вдъхновено от Учителя на справедливостта (основателя на Новия съюз или кумранското общество), който интегрирал неопитагорейството в есейството, защото не могъл да остане чужд на възраждащия се питагореизъм, обхванал почти целия тогавашен Изток. Последователите му за три века (II в. пр.Хр. – I в. сл.Хр.) наброявали повече от 4000 и то само истински посветените, съвършените, “обществото на свещениците", без да броим членовете на общността, които се присъединявали към съюза по примера на “благочестивите".

Наименованието “есеи" идва от източно-арамейската дума “хассе" = благочестив, свят, посветен; st. abs. pl. “хассен"; st. cоnstr. pl. – hassaja", откъдето се получава и гръцкото “essei". “Фактът, че посочената еврейска дума не се среща в западно-арамейския език, e един показател, че идейното начало на тази секта трябва да се търси в юдейските колонии на Месопотамия, откъдето ирано-вавилонските влияния са пренесени в Палестина". (Проф. Боян Пиперов. Правилникът на Новия съюз. СИ, София, 1956. Отпечатък от Годишник на Духовната академия, т. V (XXXI), 8, 1955-56).

read more

Зилоти

(от гръцки: Ζηλωτής «ревнив поддръжник»)
са привържениците на обществено-политическо и религиозно-есхатологично учение в Юдея, възникнало при епохата на Макавеите - през втората половина на 1 век пр.н.е., и просъществувало до приключването на първата юдейско-римска война.
Зилотите, според Йосиф Флавий, са четвъртата юдейска секта в Римска Юдея след фарисеите, садукеите и есеите. Най-известните зилоти са командващите отбраната на Ерусалим и Храма Симон Бар Гиора и Йоан Бен Леви. Според Библията, един от Дванадесетте апостоли на Исус Христос е зилотът Симон Кананит.
Основните цели, които си поставят зилотите (евреи-фанатици по същността на изповядваното от тях учение), е премахване на каквото и да е елинистично влияние върху Юдея и събаряне на римското владичество, с оглед на които цели се одобрява използването на всякакви средства за отпор и война. До средата на 1 век пр.н.е. зилотите се групират в политическа партия, която се бори с царя на Юдея - Ирод Велики. Тъй като през 70 г. пр.н.е. Юдея изпада в зависимост от Рим, то на фасадата на Храма в Йерусалим е поставен от Ирод римски орел, който е свален от зилотите, освен като символ на римската власт в Юдея, но и като обект на идолопоклонничество.
Изискването на Калигула да се поставят навсякъде във владенията на Римската империя символите-идоли на властта на Рим, в съчетание с грубото отношение на римските войници към юдейския храм и вяра, води след себе си до радикализация на еврейското население и, съответно, до попълване числото на евреите привърженици на зилотите-фанатици. След като римският прокуратор на Юдея секвестира голяма част от среброто в храма, зилотите организират т.нар. първо еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.
Зилотите са фанатици и непримирими врагове на римляните, които решават да се борят с тях до победен край, твърдейки, че Израел може да се управлява само от месия - потомък на Давид. Най-радикализираните и смели зилоти се обособяват в отделна фракция, и са назовавани от римляните с прозвището сикарии (на латински: sicari), т.е. убийци. Това радикално крило с неговите действия води до войната с Рим. Под командването на един сикарий на име Менахем, син на Юда, е избит римският гарнизон на крепостта Масада, която остава последния свободен еврейски град в хода на първата юдейско-римска война.

read more