Зилоти

(от гръцки: Ζηλωτής «ревнив поддръжник»)
са привържениците на обществено-политическо и религиозно-есхатологично учение в Юдея, възникнало при епохата на Макавеите - през втората половина на 1 век пр.н.е., и просъществувало до приключването на първата юдейско-римска война.
Зилотите, според Йосиф Флавий, са четвъртата юдейска секта в Римска Юдея след фарисеите, садукеите и есеите. Най-известните зилоти са командващите отбраната на Ерусалим и Храма Симон Бар Гиора и Йоан Бен Леви. Според Библията, един от Дванадесетте апостоли на Исус Христос е зилотът Симон Кананит.
Основните цели, които си поставят зилотите (евреи-фанатици по същността на изповядваното от тях учение), е премахване на каквото и да е елинистично влияние върху Юдея и събаряне на римското владичество, с оглед на които цели се одобрява използването на всякакви средства за отпор и война. До средата на 1 век пр.н.е. зилотите се групират в политическа партия, която се бори с царя на Юдея - Ирод Велики. Тъй като през 70 г. пр.н.е. Юдея изпада в зависимост от Рим, то на фасадата на Храма в Йерусалим е поставен от Ирод римски орел, който е свален от зилотите, освен като символ на римската власт в Юдея, но и като обект на идолопоклонничество.
Изискването на Калигула да се поставят навсякъде във владенията на Римската империя символите-идоли на властта на Рим, в съчетание с грубото отношение на римските войници към юдейския храм и вяра, води след себе си до радикализация на еврейското население и, съответно, до попълване числото на евреите привърженици на зилотите-фанатици. След като римският прокуратор на Юдея секвестира голяма част от среброто в храма, зилотите организират т.нар. първо еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.
Зилотите са фанатици и непримирими врагове на римляните, които решават да се борят с тях до победен край, твърдейки, че Израел може да се управлява само от месия - потомък на Давид. Най-радикализираните и смели зилоти се обособяват в отделна фракция, и са назовавани от римляните с прозвището сикарии (на латински: sicari), т.е. убийци. Това радикално крило с неговите действия води до войната с Рим. Под командването на един сикарий на име Менахем, син на Юда, е избит римският гарнизон на крепостта Масада, която остава последния свободен еврейски град в хода на първата юдейско-римска война.