Лаврентий Берия (45минути)

или

read more

Списък на лечебни растения

материалът е копиран от тук:

A

• Айважива


• Аир блатен


• Алое

Б

• Бабини зъби


• Бенедиктински трън


• Блатен аир


• Блатно кокиче


• Блян


• Божур


• Босилек


• Боровинка червена


• Боровинка черна


• Боянка


• Бреза


• Брей


• Брош


• Бръшлян


• Бударица


• Бутурак


• Бучиниш


• Бъз, черен


• Бъзак

В

• Великденче


• Ветрогон


• Волски език


• Вратига


• Вълча ябълка


• Върба, бяла

Г

• Гингер


• Глог, обикновен


• Глог, черен


• Глухарче


• Гороцвет


• Горчивче


• Гръмотрън

Д

• Дебрянка


• Девесил, сибирски


• Детелина, пълзяща


• Детелина, червена


• Дива тиква


• Динка


• Драка


• Дрян, обикновен


• Дяволска уста

Дилянка

П

• Пелин, див


• Пелин, морски


• Пелин, обикновен


• Пелин, понтийски

Р

• Ружа лечебна

read more

Owl City - Vanilla Twilight

read more

октомврийска революция - една от многото версии

още

read more

торнадо

Торнадото (смерчът) е едно от най-внушителните и мощни явления в природата. Скоростта му достига до 480-520км/ч. За секунди се превръща в разрушителна стихия, която сама определя пътя си. Опасната фуния може да се появи навсякъде по света, където топлите влажни ветрове минават над континенталната суша.

Торнадото се формира от 1-та от общо 6 суперклетки, които се образуват от 1000 гръмотевични бури, където студеният и влажен въздух се сблъсква с топъл и сух, идващ от юг. Торнадото се заражда там, където е зоната между завихрянето на течението и силната градушка, известна още като "мечата клетка". Обикновено торнадото се движи на изток. При поява на торнадо небето е тъмно зелено, чува се ръмжене; звукът, издаван от торнадо, е с голяма честотна амплитуда. Сезонът на торнадата е месец май - това е най-наситеният месец (пример:броят на опустошителните бури в Централните равнини на Северна Америка е ненадминат - над 1000 годишно), но торнадо е възможно да се появи и през месеците: април, юни и август. Градушката, придружаваща торнадото, е от замразени прашинки, достигащи размерите на топка за голф. Градушка се образува, когато се засмукват дъждовни капки, които се охлаждат в облака и като достигнат определена големина падат, тъй като облакът не може да ги носи. Съществува още един вид торнадо - МОРСКО ТОРНАДО(циклон) - цветът му е бял. Разликата между торнадото и циклона е, че циклонът не може да вдига предмети, но може да се появи силна градушка. Начините на засмукване са два. Торнадото засмуква големи предмети като: коли, трактори и др. като ги захвърля на разстояние до 60 метра, а понякога засмуква и по-леки-като:снимки, чекови книжки, рецепти и др. които захвърля на разстояние до 360км. Митът за отворените прозорци и врати вече е опроверган, тъй като когато те са отворени , торнадото по-бързо разрушава къщите.

Най-безопасното място е в помещение извън къщата или в мазето. Вътре трябва да има:фенерче, радио, храна и вода. Ако няма мазе под земята, човек може да се скрие във ваната в банята,където трябва да се сложат възглавници и човек да се покрие с одеало,отново трябва да има фенер, радио, храна и вода, а ако няма вана в къщата, човек може да легне на пода като отново трябва да си подложи възглавница и да се завие с одеало, но най-важно е човек да бъде далеч от прозорците и вратите. Подвижните домове(каравани)не са подходящи за предпазване от торнадо, тъй като могат да бъдат отнесени.

read more

избор на автора:

Photograph by Steven Greaves

read more

храни, богати на желязо

Човек има нужда от 18мг желязо дневно. Те могат да се набавят, комбинирайки различни храни през целия ден. За по-добро усвояване на желязото, е добре да се приемат храни, богати на витамин С.

Какво пречи на усвояването на желязото:

Чаят и кафето. Те трябва да се приемат 30 минути преди хранене или два часа след хранене.
Хранителните добавки, съдържащи калций. Препоръчва се да се приемат вечер.
Медикаментите, които намаляват киселинността на стомашния сок. Да се предпочитат, съдържащите магнезий или алуминиев хидрооксид.

храна	съдържание на желязо
бели миди (100гр)	28мг
свински дроб (100гр)	18мг
агнешки бъбреци (100гр)	12мг
пилешки дробчета (100гр)	8мг
телешки дроб (100гр) телешки бъбреци (100гр) леща (250мл) стриди (100гр) черни миди (100гр)	7мг
черна меласа (30мл)	7мг
конско (100гр)	5мг
фасул (250мл)	4,2мг
елда (175мл)	4мг
спанак (125гр)	3мг
телешко (100гр) свинско (100гр) агнешко (100гр) пуешко (100гр)	2,8мг
пресни картофи (1 картоф)	2,8
соева напитка (250мл) сирене тофу (100гр)	1,5мг
пълнозърнест ориз (1 купичка) пълнозърнест хляб (2 филийки)	1,4мг
зелени зеленчуци (половин купичка) доматен сок (125мл)	1,4мг
пилешко (100гр) риба (100гр) яйца (2бр)	1,3мг
бадеми, шам фъстък, слънчоглед, тиквени семки (30гр)	0,7мг
плодове (1 плод или половин купичка)	0,4мг

read more

глаголица

Глаго̀лицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862 — 863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на старобългарски, наричан още славяноболгарски, старославянски или староцърковнославянски език). За разлика от Кирилицата, тя е известна със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована, графика.


Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука — фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само взаимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Според друга теория глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рѣзи), които подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ на прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука с елементи на смислово гнездо.

Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви.

През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през 10 век и 11 век.

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век.

С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.н. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.

От 9 век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 — 14 век в славянските книги се налагат три стила:

заставки — украсени композиции преди началото на блок;

инициали — украсена начална буква;

концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на 14 век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватия глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

По-рано схващането, че глаголицата е създадена от монасите Кирил и Методий, не е било напълно възприемано, особено на територията на Съветския съюз.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.

Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

read more

за Blogger

Ако желаета да добавите под вашата публикация в Blogger какво още ви допада - следвайте линка

read more

Эдуардо Диаз Бурге (фотограф)

read more

Дейвид Сосела

Илюстратор, художник, графичен дизайнер. Един талантлив италианец, роден през 1976г. във Венеция.

read more

Арарат или открит ли е Ноевия ковчег

Според Библията световният потоп продължава една година и през това време загива всяко живо същество освен тези в „ковчега” на Ной. Предполага се , че ковчегът на Ной засяда при върховете на планината Арарат. Тогава Ной пуска от своя кораб врана , а след 40 дена гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката, Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва. Накрая Ной, семейството му и двойките животни, намиращи се в ковчега, излизат в света точно една година след започването на потопа и дават неговото ново начало.

read more