Hot Chip - Over And Over

read more

цитат от Библията

„Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама по човешко предание, по първоначалните учения на света, а НЕ по Христа!!!"

read more

цитати на Ванга

човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.

Там, дека е текло, пак ке тече — един народ-една държава. — На въпроса дали България и Македония пак ще бъдат заедно

Сини, червени, зелени — заедно ако се обединят, страната веднъж завинаги ще се оправи

Не се карайте, всички сте Божии деца. България ще се оправи — чакат я добри дни.

Гордейте се, че сте българи! Не отстъпвайте от род и родина! Не се продавайте на Америка за пари!

България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света!

Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне.

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Българското писмо е едно от най-старите на земята.

Македония е българска земя. Тя не е държава, а част от българската територия.

Българите са силни — вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците — те са средство за оцеляване.

В Бога не вярвате, а искате да ви помага. Без вяра при мен да не идвате, защото не аз, Той ви помага.

Да не се развеждате, да не се делите, че децата страдат, а и вие хаир от Бога няма да видите.

Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!

В събота не се женете — този ден е на мъртвите. Като ще правите веселба, нека е в неделя — в деня на Бога.

Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените — не!

Не вярвайте на американците, дето си изпращат у нас развалената царевица, а на руснаците, които ще купят нашата царевица.

А хорото е магичен ритуал — символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц.

България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук.

Българите ще станат духовни водачи на човечеството, защото са съхранили качества, които другите народи нямат. Ние сме много стар народ и това един ден ще разберат всички.

Нужен ни е един БОГ, един владетел и единен български народ.

Деца, в България ке стане добре … Ке се живее добре!

Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат … народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.

Не е нужно да трупаме богатства. На земята има слънце и блага за всеки.

Във всеки човек има добро и зло. Така е устроен човека. За мене щастието се корени в търпението на човека.

За всеки човек идват периоди на трудности — дори и за най-богатите, и за най-силните, затова човек трябва да бъде смирен, за да ги преодолее.

Не е важно какъв си — важното е да си добър човек!

Обичайте се, защото всички сте мои деца.

Истината за света и космоса, трябва да се търси в старите свещени книги.

Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, по-точно амбицията и егоизмът, ще са стимули за отношения.

В природата има хармония и всички ние сме част от нея. Няма «нежива» природа. Всичко «живее» и се подчинява на висша организация и разум.

Що го тражите това — ни маж, ни жена — жъта маймуна, защо Ви е? — За дупката в Царичина

read more

Swami Ramdev по-известен като Baba Ramdev?

Swami Ramdev (хинди: स्वामी रामदेव Роден през 1965 г. на 25 декември в Haryana, India.
Също известен като Baba Ram Dev е индийски, индуски мистик и пламенен почитател на Swami Dayananda Saraswati, Swami Vivekananda и Netaji Subhas Chandra Bose.
Той е особено добре известен с усилията си в популяризирането на йога и е един от основателите на Divya Йога Mandir Trust, която цели да популяризира йога и прилага лечебна йога.
Неговите йога упражнения помагат за излекуването на голям списък болести.
В неговият лагери са участвали голям брой хора. Над 85 милиона души са посещавали неговите йога лагери чрез телевизионни канали, както и видео. Неговите йога учебни сесии са безплатни за всички маси хора и принципа му в живота е да бъде от помощ за всички. Заседанията се провеждат с минимално до прекомерни разходи, в зависимост от мястото, където се намира лагера.
Той също така настоява, че правилният начин да се произнася йога е на санскрит.
Като дете той страда от парализа, посещава училище до осми клас, след което учи санскрит и йога и поема монашески начин на живот. след като достига пределът на учението започва да обучава безплатно всички, които имат желание.
Неговата ТВ програма се излъчва в няколко континента, включително Африка, Австралия, Азия, Европа и Америка. Изпълнителните директори на телевизионните канали, където Свами Ramdev предлага програмата си, са споделили огромното търсене на шоуто. Телевизионната аудитория е 20 милиона редовни зрители.
Последователите на тези програми твърдят, че има облекчение от различни заболявания като кръвно налягане, повишена кръвна захар, спондилит, хепатит, затлъстяване и мн. други.
Според Baba Ramdev йога маже да излекува фатални заболявания давайки пример със себе си.

read more

надомно

детайли за започване н надомна работа с ваши средства

каталог мъниста

заявка по интернет на мъниста и др. аксесоари
още едно местенце, където намерих интересни неща
Останалото е фантазия, сръчност и умения да правите от нищо - нещо :)
Последна стъпка - интернет магазин с продажби по интернет

read more

чай мента

Освен, че действа успокояващо на нервната система, чаят от мента предлага още два бонуса за дамите.

Първият – ментовият чай може да помогне на дамите, които имат прекомерно окосмяване по тялото. Излишното окосмяване по лицето, гърдите и стомаха се дължи на високите нива на мъжките хормони, наречени още андрогени. Учени от Турция твърдят, че само две чаши ментов чай на ден са достатъчни за да намалят влиянието на тези хормони.

Второто много голямо преимущество на чаят от мента пред останалите билкови чайове е, че потиска апетита, помага при подут корем и стимулира храносмилането. В този смисъл ето ви нов помощник в борбата с килограмите. Дори ментовият чай да не направи кой знае какви чудеса с фигурата ви, то поне няма да ви навреди, а и ще окаже благоприятно влияние върху нервната ви система.
Пиенето на ментов чай два пъти дневно намалява нивото на мъжкия полов хормон, причиняващ прекомерно окосмяване /хирзутизъм/ по корема, гърдите и лицето.
Хирзутизмът може да причини сериозни проблеми от психологично естество при жените.
Лечението на хирзутизма обикновено включва медикаменти, които намаляват нивото на андрогените (мъжките полови хормони в тялото).
В някои случаи, прекомерното окосмяване е резултат от подлежащо медицинско заболяване като например синдром на поликистозни яйчници.
Жените произвеждат малки количества от мъжките полови хормони, като тестостерон, но по-високите нива на тези хормони водят до прекомерно окосмяване.
За да се проучи ефекта върху жените, 21 доброволки с хирзутизъм, 12 от които са били с поликистозни яйчници, са получавали по чаша ментов чай два пъти дневно в 5 дневен период по време на фоликуларната фаза от цикъла си.
Учените са установили сигнификантно намаление на свободния тестостерон в кръвта и увеличение на някои женски хормони, включително на фоликулостимулиращия хормон.
Ментовият чай може да повлияе метаболизма на хормоните като тестостерона или синтезирането на андрогенни хормони, обясняват изследователите.

read more

тайната на Бога

Откровение 10:7
но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.


Откровение 11:15
И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

Откровение 16:17
И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

read more

николаити

Изненадващо малко се знае за Николаитите и същността на тяхното учение. Те само са споменати в Писанията, в книгата Откровение. Господ хвали църквата в Ефес за това, че тя мрази делата им, като се има предвид, че в посланието си до църквата в Пергам казва, че Той е против тези, които държат учението на Николаитите, което мрази.

Съществуват два възгледа относно същността на Николаитите. Според първия, те са привърженици на ранен култ, следващи или изопачаващи учението на Николай, единият от седемте мъже, избрани от събранието на вярващите (Деяния 6:5). Вторият възглед не вярва на това историческо свидетелство1 и под името „Николаити” разбира и показва измамата на тяхната практика, която неестествено разделя вярващите на духовенство и миряни и така отстоява учението за властта на едните върху другите (в наши дни това извращаване на библейското учение продължава).2

В подкрепа на първия възглед е споменаването на култ, който както се предполага и от ранни членове на църквата, е свързан с Николай.



Ириней (Haer. 1.26.3) по същество повтаря казаното в Библията и прибавя твърдението, че Николаитите са еретици – последователи на Николай, прозелитът от Антиохия, който е бил един от седемте избрани (Деяния 6:5). Иполит (Haer. 7.24) подкрепя Ириней и добавя, че Николай тръгва от правилното учение. Климент от Александрия (Str. 2.20) твърди, че Николай е бил аскет и това означава, че тогавашните Николаити не са били негови истински последователи, защото са изопачили неговото учение за необходимостта да убиваме плътта.3



Значението на тези цитати е било поставено под съмнение, тъй като те не съдържат почти никакви други данни за тази секта. Все пак, няма факти в ранната църква за друго тълкуване на твърденията на тези мъже или възражение срещу тях. Само можем да кажем, че Николаитите представят погрешно учението на Николай.4 Може би те изопачават учението му, така както сектата на антиномианите изопачава през вековете учението на Павел за свободата?5

Възможността за връзка между Николаитите и тези, които държат учението на Валаам, поради споменаването им толкова близо в Откровение, също е била отбелязана. (Откровение 2:14,15). Двете наименования (Николаити и Валаамити) имат много сходно значение в съответните езици. „Валаам произлиза от две еврейски думи: (בָּלַע) вала – поглъща и (עָם) ам – хора. Колкото и да е странно, според производните значения на имената, двете групи, които са смущавали църквата в Пергам, са били „поглъщачи на хора” (валаамити) и „завоеватели на хора” (николаити)6. Ако сходното значение на техните имена е важно и споменаването им в съседни стихове в писмото до църквата в Пергам е предназначено да покаже, че са свързани, правилно е и трябва да разбираме безнравствените, отклоняващи се от правилата стремежи на Николаитите в светлината на учението на Валаам.



На първо място, когато тези думи са били произнесени, съществувала ли е секта, която е носела това име? Мисля, че не … ключът към правилното разбиране ни е даден в Откровение 2:14,15 където тези, „които държат учението на Валаам” очевидно са същите като онези, „които държат учението на Николаитите”. Ние сме по истинската следа … можем да забележим, че името Валаам, според произхода на думата, означава „разрушител (унищожител) на народи”, което не е нищо повече от погърчване на тази дума…Николаитите … са Валамити…тези, които в новата диспенсация повтарят греха на Валаам от старата и искат да победят или да унищожат Божия народ чрез същите изкушения, с които Валаам искаше да го победи преди това.7



След като Валаам, нает от Валак, царя на Моав (Числа 22:5; Второз. 23:4), не успя да прокълне Израел, очевидно е дал съвет (препоръчал) за да изпаднат Божиите хора в немилост пред Бога, да бъдат примамени към връзки с жените на Моав (Числа 25:1; 31:16). Това би могло да ги доведе и до поклонение на чужди богове (Числа 25:2). Ако учението на Николаитите е отражение на учението на Валаам, ключови тук могат да бъдат браковете с езичници, водещи до отстъпки и поклонение пред идоли8. Петър споменава „лъжливи учители”, които „следват пътя на Валаам” (2 Петър 2:15). Казано е, че „чрез лакомията си” тези учители ще се възползват от църквата (2 Петър 2:3); че „следват с нечисто пожелание плътските страсти” (2 Петър 2:10) и „очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях” (2 Петър 2:14). Това съответства на либертинската („свободомислещата”) същност на Николаитите, споменати в ранните свидетелства.

Казано е, че Валаам е научил Валак как да повлияе на израиляните „за да ядат идоложертвено и да блудстват” (Откровение 2:14 б). Това прилича много на предупреждението, дадено от църковния събор в Ерусалим на повярвалите между езичниците:



„Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези между езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.” (Деяния 15:19,20)



И в двата пасажа е направена връзка между яденето на месо, посветено на идоли и сексуален грях:



Съборът в Ерусалим в постановлението си съпоставя яденето на идоложертвено [eidōlothyta] с угаждането в сексуална нечистота (Деяния 15: 20,27). Йоан, без да е живял в гръцки град е наясно, че двете неща всъщност са неразривно свързани. Езическите празненства много често са били повод за проява на неморалност, от която е било изключително трудно да бъдат спасени обърналите се езичници.9



Ако Николаитите са преподавали учение, подобно на Валаамовото, навярно са подтиквали вярващите да правят практически компромиси в обществата, в които са живеели. „Те учели, че християните са длъжни да продължат да членуват в клубовете на езичниците и могат да правят това, без да предават вярата си.”10 Подобен компромис със заобикалящата ги култура е два пъти по-опасен: Разяждайки святостта на вярващия, едновременно с това позори и свидетелството на църквата.11

Възгледът, че това е учението на Николаитите, предполага, че споменаването им в съседство с Валаам показва сходството на ученията (Откровение 2:14,15). Ако не е вярно, тогава всъщност ние не знаем нищо определено от Писанията за вярата и делата на Николаитите.

Тези, които не вярват на историческите свидетелства за съществуването на секта с име Николаити,12 виждат в това име ключ за разбирането на измамното им учение.



Значението на гръцки е „господари (управители) на народите (хората)”. Това значение може да включва предположението, че това е бил опит да се направи неестествено разделение на вярващите на свещенство и миряни като първите са господствали над вторите. Без съмнение, стареите са имали библейска власт да определят линията на поведение на местната църква. Властта, описана в този случай обаче, може би е отивала по-далеч, като е излизала от проблемите на местната църква и се е простирала върху личния живот на членовете.13



Ако това е била измамата на Николаитите, необходимо е само да погледнем към водещите църковни структури, които са характерни за голяма част от християнството в цялата му история, за да видим разваления плод на това учение. Това е една от многото причини свещеничеството на вярващия (2 Кор. 3:6;6:4; 1 Петър 2:5,9; Откр. 1:6; 5:10; 20:6) да бъде толкова важно за светиите от всички поколения.14
Бележки:
1. В църковната история не е записана или споменавана такава група, затова е необходимо да се търси някаква следа другаде – Арнолд Г. Фрухтенбаум, Стъпките на Месията, ( Тустин, СА Ариел Министрис, 2003) 51.
2. Някои са тълкували името им като „побеждаващи хората” от nikaō, което означава „побеждавам” и laos, означаващо „хора”. Според това виждане, Николаитите са предшественици на църковната йерархия, която са наложили на миряните и са им отнели духовната свобода. Джон Ф. Уолуурд, Откровението на Исус Христос, (Чикаго, Илиноис, Мууди прес, 1966), 58.
3. Дуейн Ф. Уотсън, „Николаити”, Дейвид Ноел Фрийман изд., Библейски речник Анкор, (Ню йорк, Дабълдей, 1996, 1992), 4:1106.
4. Тълкуването, което приема, че Николаитите са последователи на Николай от Антиохия намира силна подкрепа в ранната църква. Към свидетелствата на Ириней се прибавят тези на Тертулиан, Иполит, Доротей от Тир, Йероним, Августин, Еузебий и др. Те всички казват, че това е била секта от безнравствени антимониански гностици. Те са изпаднали в порочното си състояние поради аскетична преумора. Иполит добавя, че Николаитите са предшественици на Именей и Филет, които са осъдени в 2 Тимотей 2:17. Малцината древни гласове, защитаващи Николай от товара на вероотстъпничеството, поставят някои въпроси, но не са достатъчни да опровергаят традиционното мнение, че сектата е свързана с Николай. Робърт Л. Томас, Откровение 1-7 (Чикаго, Мууди прес, 1993), 148-149.

5. „Ние заключаваме, че Николаитите са били антиномианско движение, чиито предшественици могат да бъдат открити между тези, които са изопачавали библейското учение за свободата на Павел, чието разпространение може да бъде свързано с особения натиск за задължително поклонение пред императора в езическото общество. Колин Ж. Хемър, Писмата до седемте църкви от Азия при местната обстановка. (Гранд Рапидс, МИ: Уилям Б. Ердманс Пъблишинг къмпани, 1989), 94.

6. Томас, Откровение 1-7, 189.

7. Ричард Ченевикс Тренч, „Коментари върху посланията към седемте църкви в Азия” (Юджийн, ОР: Уипф и Сток Пъблишърс, 1861), 82-83.

8. Учението, свързано с поражението, предизвикано от съвета на Валаам, проповядва, че Божиите хора извършват сексуален грях или женитба с езичници и злепоставят Бога като се покланят на идоли. (Уолвуурд, Откровението на Исус Христос), 68.

9. Хенри Баркли Суити, Откровението на свети Йоан, (Юджийн, ОР: Уипф и Сток Пъблишърс, 1998, 1906)

10. Суит, „Откровението от свети Йоан”.

11. Подобен пример за злепоставяне и в наши дни намираме при християните, които продължават да членуват в масонски ордени.

12. Стойността на характеристиките, които Ириней дава на Николаитите е съмнителна. Главните пасажи (adv. Haer. 1.26.3) ни съобщават, че те са следвали Николай, един от седемте дякона от Деяния 6:5, но не добавя нищо, което да не може да заключим от Откровение. В забележка 3.11.7 той говори за тях като за най-ранните представители на Церинт и им приписва гностична космология. Това може да бъде заключение, изведено от традиция, свързваща противниците на Йоан с така нареченото лъжовно знание (1 Тимотей 6:20), към което Ириней като че ли ни насочва. Хемър, „Писмата до седемте църкви в Азия при местната обстановка”, “Irenaeus Questionable on Nicolaitans.”

13. Фрухтенбаум, Стъпките на Месията, 51.

14. Свещениците от Стария Завет бяха Левити. Новозаветните свещеници носят дънки ливайс (а не хитони, бел. прев.).



Източник: http://www.spiritandtruth.org/teaching/Book_of_Revelation/commentary/htm/topics/nicolaitans.html

read more

пътят на Гоите

Според съществуващи сведения, представени в книгите на руския писател Сергей Алексеев в неговите книги “Съкровищата на Валкирия”, там, където сега са разположени Студеното, Карското** и Бялото морета е имало земя и страна, наречена Хиперборея, или още – Атлантида. Настъпва тогава на Земята едно силно заледеняване, и ледникът е унищожил съществуващата в рамките на Хиперборея страна, наречена Вера. Там са живели Гоите, наричани Верци. Те са живели тогава много години на Земята, а именно четиридесет пъти по четиридесет години – 1600 години. Това е срокът за пълно опознаване на Веществото – за пълно познание на мъдростта, произтичаща от знанието.
Планината Урал в Източна Русия е Центърът на Гоите. Тук живее Владиката на всички гои 1000-годишния Атенон – Святогор. Планината Сатва в Сърбия, Планината Рила в България, Чувилкин бугор в Русия и много други места на Земята са с Особена Енергетичност. Около тези места, примерно, се намират Пътищата на Гоите. Пътищата на гоите са разположени в едно особено пространство и време, където само гоите имат достъп.
Пътищата на Гоите са не-магнитни области тези пътища се пресичат със съответните географски области от нашето пространство и време. Затова гоите могат бързо, невидимо, /незабелязано за обикновените хора/, да се придвижват по Земята.
Обитаването на тези места, където гоите имат обиталища, домове, движенето по тези пътища, носенето на Солта на знанието - това е част от живота и дейността на Гоите. /Гоите наричат същественото знание СОЛ./ Има и много редови гои, които просто живеят и изпълняват своите длъжности в живота на нашето географско пространство и време. Те могат да са бащи и майки, земеделци, работници, учени, художници, музиканти, полицаи, военни, банкери, министри, царе и крале и т.н.

**

Образът на гоя и неговият път
Сега ще дам обща характеристика на човека, наречен Гой. Ще покажа неговия път.
Гоят е човек на Светлината, човек на Слънцето, човек на Деня. Той човек на Съвестта. Първоначален човек, благословен. Гоят почита особено Слънцето. То му дава жизнена адекватност и жизнелюбие. Той следи през деня от време на време пътя на Слънцето. Сутрин го поздравява с възгласа: “УРА”. /“У” значи “При”. “РА” – значи Слънчевия Дух, самото Слънце./ Като каже човек “УРА”, това значи, че между него и Слънцето има вече Връзка – има преливане на Енергии, на разумност и чувства.
Гоят почита знанието – солта. Той проследява живота си, контролира го така, че той да съвпада с идеите и мислите му. Да има съответствие между съзнанието му и това, което става в обективния Свят. Да има съизмеримост и непротиворечивост между знанието на гоя и неговият разум.
Гоят е човек с твърд мозък – човек на Разума. Не на горещенето. Не на ненужните емоции. Той често гледа сурово и хладно. Това му внушава идея за отговорност. Това му позволява да върши работата си – да изпълнява дълга си. Той живее по страст, но особена страст да бъде в живота си съдържателен в делата си, конкретните обикновени дела от неговия път. Страстта на гоя е “безстрастна” страст. Разумът е господар при гоя.
Гоят се пази от втечняването на мозъка, което може да се получи от самоцелни удоволствия, постъпване не по съвест, причиняване на вреда на другите, непоследователност в постъпките, измамност, користолюбие и др. Тогава Гоят може да загуби благословеността си, светлината си и да стане Изгой.
“Изгой” – това значи човек с намалена благословеност – с по-малко светлина, знания и с по-непълноценен живот.
В това състояние може да изпадне гоят като следствие даже от една единствена грешка или грях. То обаче не е вечно. Изгоят един ден става пак гой – трябва осъзнаване на грешката, корекция в поведението и време. Гоят вярва във времето, както и в земното притегляне, в смисъл на изпълнение на конкретни дела, които живота, разума и рокът му ПРЕДОПРЕДЕЛЯТ.
Гоят строи своя живот върху строгия Периметър на възможните граници. И също върху границите на необходимото и неизбежното. Гоят се подчинява на Своя Рок. Той вярва в прокараните вече пътища – пътищата, които произтичат от Род, Родители, Родина и др. Щастието за него е да се движи по тези пътища.
Гоят признава Земното притегляне, като заинтересованост от живота, от Разумния живот, която да не позволи втечняването на мозъка му.
Гоят цени знанието за досегашната история. Твърдият мозък на гоя, неговият определен земен път, жизнелюбието, почитането на Светоносеца /Слънцето/ - това са за Гоя все Свързани неща. Свързани чрез Идеята за Живот – ДА ЖИВЕЕ ГОЯТ И ДА НАУЧИ И ДРУГИТЕ НА ТОВА.
Девизът на Гоя е: “ПОДЧИНЯВАМ СЕ НА СВОЯ РОК.” Тук, в това подчинение той намира всичко: спокойствие, радост, тъга и насищане на своята душа, възвисяване на своя дух. Гоят не се бои за бъдещето си, защото той е безсмъртен. Рано или късно той достига всичко, за което неговата душа копнее. Всъщност той живее именно за Бъдещето. Пътят на Гоя не източният път на съзерцателността и на прекомерната обрядност. Не е пътя на самоцелния аскетизъм, не е и на самоцелните наслади. Не е западният път на прекомерната активност в материалните преобразования, която загърбва вечните стремежи на душата. Пътят на гоя е северо – южния път, между севера и юга. птичият път. Това е пътят на полуденността – юга, и на полунощността – севера. Този път отговаря на 12 часа през деня и на 24 часа през ноща. Това е пътят на умерената дейност и необходимата почивка, на обмислянето на нещата и на действието, на устрема и примирението едновременно.
Да познава човек поне един от пътищата на гоите, да има връзка поне с едно от кръстовищата, където това особено пространство се пресича с познатото сега географското земно пространство и където живее гой – Драга, това е вече благословение.

ГОИТЕ СА ЧОВЕЦИ, В КОИТО БОЖЕСТВЕНОСТТА СЕ ИЗЯВЯВА! ТЕ СА ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО. НИЕ СЕ НАМИРАМЕ СЕГА В ТЯХНАТА ЕПОХА!

read more

Madonna — The Confessions Tour (Live)1:27:20

read more

билки

материалът е копиран от тук - моля, посетете сайта

Билки Гъби Бяла акация Къпина Орех Булница Бял пелин Конски кестен Подбел Манатарка Бръшлян Коприва Репей Пачи крак Бял равнец Лайка Риган Сърнела Глухарче Липа Свирчовина Горска печурка Глог Мащерка Синя жлъчка Полска печурка Дрян Мента Смрадлика Масловка (Боровка) Живовляк Мечо грозде Трънка Гигантска пърхутка Жълт кантарион Маточина Черна боровинка Челядинка Змийско мляко Здравец Шипка Иглика Овчарска торбичка Ягода

read more

топ

още тук

read more

тайната на глинените съдовете

Александър Шик

Завинаги ще остане загадка защо през пролетта на 1947 г. Мохамед ад-Диб от бедуинското племе таамира се спуска по отвесната скала на западния бряг на Мъртво море. Действително ли търси своята избягала коза, както разказва по-късно, или по-скоро подходящо усамотено място за контрабандни стоки, пренасяни от бедуините по това време от Йордания в Палестина? Какъвто и да е отговорът, това “случайно” събитие открива за света една от археологическите сензации през вече изминалия двадесети век.
На километър и половина от руините в Кумран, Мохамед попада на тесен вход към пещера и когато хвърля в нея камък, се чува звук от счупена печена глина. В пещерата той намира 45 глинени съда, прилежно подредени до стената. Разочарованието на откривателя е почти пълно, когато от делвите изважда само няколко почернели и слепени кожени свитъци. По-късно, в стана, заедно с неговите събратя ги разглеждат внимателно, но никой не успява да разчете написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат за 250 долара своята находка на Атанасий Ешуе Самуил – архиепископ на Сирийската православна църква. В продължение на месеци, без да може да разчете древните писмени знаци, архиепископът се опитва да определи какво всъщност е придобил. Той разбира действителната стойност на свитъците през 1948 г. на среща с младия американски библиграф – д-р  Тревър. По-късно те са откупени от израилското правителство за един милион долара.

Най-дългият намерен свитък от долината на Мъртво море е ръкопис на Книгата на пророк Исая. Професор Тревър от Калифорния, сега надхвърлил 80 те, все още си спомня този вълнуващ момент: “Без съмнение пред мен лежеше еврейският текст на Книгата на пророк Исая. Писмото беше толкова древно, че свитъкът най-вероятно датираше от първото или второто столетие преди Христос. Развълнуван разгърнах целия свитък с дължина около седем метра. В неговия край се виждаше последният стих на 66 глава. Този свитък се оказа най-старият пълен ръкопис на библейска книга на иврид – сбъднатата мечта на всички изследователи текстолози.”
До кумранските находки най-старите пълни ръкописи датират от Х в. Това обяснява съмнението на изследователите в надеждността на отпечатаният текст на Стария завет, основан на средновековните т.нар. масоретски текстове. Други фактори в полза на съмнението са различните обстоятелства при неговото разпространение през хилядолетията, както и големия брой преписвачи Свитъкът на Исая е от ІІ в. пр. Хр. , т.е. с около хиляда години по-стар от средновековните ръкописи. Откак през 1991-1994 г. това се потвърди с радиоактивния метод на изследване този свитък се превърна в показател за достоверното предаване на библейския текст. Днес се знае със сигурност, че свитъците, с малки изключения, са писани през последните три столетия преди и първите две столетия след раждането на Исус. Повечето от учените са на мнение, че огромната част от тях са от времето преди разрушението на Йерусалим през 70 г.сл. Хр. Появява се възможност да се проследи историята на текста, която тогавашната преса тълкува така: “Сега ще стане ясно, че библейският текст е изопачен и основата на християнството ще се разклати.” Научните изследвания обаче опровергават подобно предположение, като доказват, че достигналият до нас библейски текст се е запазил отлично. Установява се, че причина за незначителните отклонения от текста, които не засягат основите на вярата, не са в преводачите, а малко по-различният вариант на еврейският масоретски текст. Исаевият свитък от Кумран отразява значително вярно масоретската печатна еврейска Библия. Други кумрански ръкописи са сродни със Септуагинтата (гръцкият превод на Стария Завет). Те са доказателство, че съставителите на Септуагинта, на места следват съществуващото тогава еврейско текстово съставяне, което в някой детайли се различава от това, предадено ни от мазоретите.
До 1956 г. в долината на Мъртво море са намерени още десет пещери с повече от 900 свитъка в 80 000 отделни фрагмента. Най-старите от тях датират от VII в.пр.Хр., а най-новите – от II в.сл.Хр. За съжаление, в сравнение с книгата на пророк Исая те са в твърде лошо състояние. В Йерусалим бе построена модерна сграда хранилище, наречена “Светилище на Книгата”, в която кумранските свитъци да бъдат съхранявани при подходящи условия. Пак през 50–те години Комитетът за антична култура в Йордания сформира международен екип, чиито експерти представят ръкописи на всички старозаветни книги, освен Естир. Открити са еврейски текстове, непознати на науката дотогава. Повечето учени смятат, че те са наследство от есеите, една от големите еврейски религиозни общности през междузаветния период. Есеите са по стриктни от фарисеите в спазването на Тората, особено на съботата.
По време на проточилите се с години изследвания за откриването на всички свитъци от долината на Мъртво море, на книжния пазар се появяват много заглавия по темата Исус и Кумран, като за съжаление голяма част от тях могат да се причислят към т.нар. булеварден жанр, въпреки професорските титли на някои от авторите. От 1967г. с издаването на кумранските текстове се заема Израелският комитет за антична култура. Днес всички намерени и разчетени текстове за достъпни на електронни носители (CD-rom) и микрофилми (Microfiche).
Нито един от кумранските свитъци не съдържа напълно нова или тайна информация за Исус Христос, апостол Павел и първите християни. Тяхното значение е във факта, че те представляват най-древната достигнала до нас еврейска литература, която осветлява времето, в което живее Христос. От кумранските текстове се вижда колко актуално още тогава е учението на Месията за спасяващата Божия любов. То остава такова и до днес.




ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ШИК
ОМАЙВАЩИЯТ КУМРАН
По време на разкопките през 1954 г. Де Фокс намира кръгъл варовит предмет с резки, под формата на блюдо, чието предназначение е трудно да се установи. Десетки години той е затворен в сейфа на музея на Рокфелер. През 1994 г. М. Албани и У. Глесмер – немски учени, специалисти по календарите и членове на международната група за изучаване на свитъците, изказват предположението, че това е древен слънчев часовник. Скоро във вестниците се появява статия под надслов: Намерен е слънчевият часовник на есеите.
Доктор Глесмер, който като член на международната група отговаря и за издаването на т.нар. календарни текстове, обяснява значението на находката: Тази общност от хора живее по особен календар. Често го описват като слънчев календар, на какъвто прилича този малък предмет. Находката е уникална. Ако съдим по възможностите за използването му, приборът наистина може да се смята за слънчев. Той е лесно преносим. Когато се постави в хоризонтално положение, вдлъбнатините в него се пълнят с вода, така че да бъде нивелиран. Вертикално в централния отвор се поставя щифт, чиято сянка служи за часовникова стрелка. Циферблатът представлява три разграфени кръга, които и сега могат да бъдат разпознати. За четирите годишни времена, според различната дължина на деня, има различни циферблати. Вътрешният кръг се използва за измерване на лятното време, средният – за есенното и пролетното, а външният – за зимното. В Библията отделните отрязъци време се отбелязват със смяната на различни стражи. В Стария Завет те са по три през деня и през нощта. В периода на Римската империя дневното и нощното време се разделя на четири стражи. В Евангелието от Марк четем: ... около четвъртата стража през нощта приближи се до тях(6:48). В Кумран е прието по-старото разпределение на деня, на три стражи. Този детайл е от голямо значение за есеите, според чиито устав една трета от нощта се посветена на библейско изучаване. Историкът Йосиф Флавий пише, че до пет часа те работят усърдно, а после се събират на обща трапеза.
С помощта на слънчевия часовник времето може да се определи с точност до една трета от часа. Във всеки момент от годината сянката преминава през някое от 36–те деления на скалата, при което на една дванайсета част от деня се равняват три деления, които от своя страна съставят един час. Четири часа съставляват една стража или обратно – една четвърт от стражата е един час. В зависимост от годишното време стражата и часът имат различна продължителност. Днес ние бихме казали, че през лятото един час трае приблизително 70 минути, а през зимата – 50 минути. Но независимо от сезона една стража винаги продължава четири часа.
За 50–годишния юбилей на израелската държава тази удивителна находка е представена на тематичната изложба Един ден в Кумран в книжния отдел на израелския музей. Посетителят има възможност мислено да се пренесе в онези далечни времена, да се запознае с живота на есеите, с техните специфични религиозни задължения. Той може и да види часовника, използван за разпределение на времето, разпределение, което е било невероятно точно – работа, хранене, молитва, ритуално умиване и т.н.

Превод: Петя Зарева

read more