тайната на глинените съдовете

Александър Шик

Завинаги ще остане загадка защо през пролетта на 1947 г. Мохамед ад-Диб от бедуинското племе таамира се спуска по отвесната скала на западния бряг на Мъртво море. Действително ли търси своята избягала коза, както разказва по-късно, или по-скоро подходящо усамотено място за контрабандни стоки, пренасяни от бедуините по това време от Йордания в Палестина? Какъвто и да е отговорът, това “случайно” събитие открива за света една от археологическите сензации през вече изминалия двадесети век.
На километър и половина от руините в Кумран, Мохамед попада на тесен вход към пещера и когато хвърля в нея камък, се чува звук от счупена печена глина. В пещерата той намира 45 глинени съда, прилежно подредени до стената. Разочарованието на откривателя е почти пълно, когато от делвите изважда само няколко почернели и слепени кожени свитъци. По-късно, в стана, заедно с неговите събратя ги разглеждат внимателно, но никой не успява да разчете написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат за 250 долара своята находка на Атанасий Ешуе Самуил – архиепископ на Сирийската православна църква. В продължение на месеци, без да може да разчете древните писмени знаци, архиепископът се опитва да определи какво всъщност е придобил. Той разбира действителната стойност на свитъците през 1948 г. на среща с младия американски библиграф – д-р  Тревър. По-късно те са откупени от израилското правителство за един милион долара.

Най-дългият намерен свитък от долината на Мъртво море е ръкопис на Книгата на пророк Исая. Професор Тревър от Калифорния, сега надхвърлил 80 те, все още си спомня този вълнуващ момент: “Без съмнение пред мен лежеше еврейският текст на Книгата на пророк Исая. Писмото беше толкова древно, че свитъкът най-вероятно датираше от първото или второто столетие преди Христос. Развълнуван разгърнах целия свитък с дължина около седем метра. В неговия край се виждаше последният стих на 66 глава. Този свитък се оказа най-старият пълен ръкопис на библейска книга на иврид – сбъднатата мечта на всички изследователи текстолози.”
До кумранските находки най-старите пълни ръкописи датират от Х в. Това обяснява съмнението на изследователите в надеждността на отпечатаният текст на Стария завет, основан на средновековните т.нар. масоретски текстове. Други фактори в полза на съмнението са различните обстоятелства при неговото разпространение през хилядолетията, както и големия брой преписвачи Свитъкът на Исая е от ІІ в. пр. Хр. , т.е. с около хиляда години по-стар от средновековните ръкописи. Откак през 1991-1994 г. това се потвърди с радиоактивния метод на изследване този свитък се превърна в показател за достоверното предаване на библейския текст. Днес се знае със сигурност, че свитъците, с малки изключения, са писани през последните три столетия преди и първите две столетия след раждането на Исус. Повечето от учените са на мнение, че огромната част от тях са от времето преди разрушението на Йерусалим през 70 г.сл. Хр. Появява се възможност да се проследи историята на текста, която тогавашната преса тълкува така: “Сега ще стане ясно, че библейският текст е изопачен и основата на християнството ще се разклати.” Научните изследвания обаче опровергават подобно предположение, като доказват, че достигналият до нас библейски текст се е запазил отлично. Установява се, че причина за незначителните отклонения от текста, които не засягат основите на вярата, не са в преводачите, а малко по-различният вариант на еврейският масоретски текст. Исаевият свитък от Кумран отразява значително вярно масоретската печатна еврейска Библия. Други кумрански ръкописи са сродни със Септуагинтата (гръцкият превод на Стария Завет). Те са доказателство, че съставителите на Септуагинта, на места следват съществуващото тогава еврейско текстово съставяне, което в някой детайли се различава от това, предадено ни от мазоретите.
До 1956 г. в долината на Мъртво море са намерени още десет пещери с повече от 900 свитъка в 80 000 отделни фрагмента. Най-старите от тях датират от VII в.пр.Хр., а най-новите – от II в.сл.Хр. За съжаление, в сравнение с книгата на пророк Исая те са в твърде лошо състояние. В Йерусалим бе построена модерна сграда хранилище, наречена “Светилище на Книгата”, в която кумранските свитъци да бъдат съхранявани при подходящи условия. Пак през 50–те години Комитетът за антична култура в Йордания сформира международен екип, чиито експерти представят ръкописи на всички старозаветни книги, освен Естир. Открити са еврейски текстове, непознати на науката дотогава. Повечето учени смятат, че те са наследство от есеите, една от големите еврейски религиозни общности през междузаветния период. Есеите са по стриктни от фарисеите в спазването на Тората, особено на съботата.
По време на проточилите се с години изследвания за откриването на всички свитъци от долината на Мъртво море, на книжния пазар се появяват много заглавия по темата Исус и Кумран, като за съжаление голяма част от тях могат да се причислят към т.нар. булеварден жанр, въпреки професорските титли на някои от авторите. От 1967г. с издаването на кумранските текстове се заема Израелският комитет за антична култура. Днес всички намерени и разчетени текстове за достъпни на електронни носители (CD-rom) и микрофилми (Microfiche).
Нито един от кумранските свитъци не съдържа напълно нова или тайна информация за Исус Христос, апостол Павел и първите християни. Тяхното значение е във факта, че те представляват най-древната достигнала до нас еврейска литература, която осветлява времето, в което живее Христос. От кумранските текстове се вижда колко актуално още тогава е учението на Месията за спасяващата Божия любов. То остава такова и до днес.




ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ШИК
ОМАЙВАЩИЯТ КУМРАН
По време на разкопките през 1954 г. Де Фокс намира кръгъл варовит предмет с резки, под формата на блюдо, чието предназначение е трудно да се установи. Десетки години той е затворен в сейфа на музея на Рокфелер. През 1994 г. М. Албани и У. Глесмер – немски учени, специалисти по календарите и членове на международната група за изучаване на свитъците, изказват предположението, че това е древен слънчев часовник. Скоро във вестниците се появява статия под надслов: Намерен е слънчевият часовник на есеите.
Доктор Глесмер, който като член на международната група отговаря и за издаването на т.нар. календарни текстове, обяснява значението на находката: Тази общност от хора живее по особен календар. Често го описват като слънчев календар, на какъвто прилича този малък предмет. Находката е уникална. Ако съдим по възможностите за използването му, приборът наистина може да се смята за слънчев. Той е лесно преносим. Когато се постави в хоризонтално положение, вдлъбнатините в него се пълнят с вода, така че да бъде нивелиран. Вертикално в централния отвор се поставя щифт, чиято сянка служи за часовникова стрелка. Циферблатът представлява три разграфени кръга, които и сега могат да бъдат разпознати. За четирите годишни времена, според различната дължина на деня, има различни циферблати. Вътрешният кръг се използва за измерване на лятното време, средният – за есенното и пролетното, а външният – за зимното. В Библията отделните отрязъци време се отбелязват със смяната на различни стражи. В Стария Завет те са по три през деня и през нощта. В периода на Римската империя дневното и нощното време се разделя на четири стражи. В Евангелието от Марк четем: ... около четвъртата стража през нощта приближи се до тях(6:48). В Кумран е прието по-старото разпределение на деня, на три стражи. Този детайл е от голямо значение за есеите, според чиито устав една трета от нощта се посветена на библейско изучаване. Историкът Йосиф Флавий пише, че до пет часа те работят усърдно, а после се събират на обща трапеза.
С помощта на слънчевия часовник времето може да се определи с точност до една трета от часа. Във всеки момент от годината сянката преминава през някое от 36–те деления на скалата, при което на една дванайсета част от деня се равняват три деления, които от своя страна съставят един час. Четири часа съставляват една стража или обратно – една четвърт от стражата е един час. В зависимост от годишното време стражата и часът имат различна продължителност. Днес ние бихме казали, че през лятото един час трае приблизително 70 минути, а през зимата – 50 минути. Но независимо от сезона една стража винаги продължава четири часа.
За 50–годишния юбилей на израелската държава тази удивителна находка е представена на тематичната изложба Един ден в Кумран в книжния отдел на израелския музей. Посетителят има възможност мислено да се пренесе в онези далечни времена, да се запознае с живота на есеите, с техните специфични религиозни задължения. Той може и да види часовника, използван за разпределение на времето, разпределение, което е било невероятно точно – работа, хранене, молитва, ритуално умиване и т.н.

Превод: Петя Зарева