Обществото на кумранитите или Обществото на новия съюз

автор:Петър Граматиков

Откриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.

Намерените в пещерите край Мъртво море, при Айн-ел-Фешка и Хирбет-Кумран, скривалища с ръкописи са били скрити от членовете на Новия съюз (древноевр. “Хаберит Хадаша"), както са се наричали живеещите в обособена и особена религиозна община, изградена на принципите, съществуващи в древно-юдейската секта на есеите. Когато римските легиони на император Тит потушавали израилските бунтове в Палестина (ок. 66-70 г.), кумранитите напуснали своите убежища и скрили библиотеката си в близките пещери. Плиний Старши (23-79 г.), който бил висш офицер при император Тит, описал в своята “Естествена история" географията на Палестина и някои културно-исторически факти и прояви на тази страна; той ни съобщава, че по негово време на запад от Мъртвото море живели чудни еврейски аскети:

"...на запад от Асфалтовото езеро са есеите... Това са хора, единствени по рода си; без жена, в отричане на всичко онова, което е плод на Венера; без пари... От ден на ден те се възраждат в еднакво число благодарение на множеството, което идва; защото много са онези, които изморени от живота (искат) да възприемат техния начин на живот" (Historia naturalis V, 17).

Членовете на тази отделена от света еврейска колония, процъфтявала през първи век сл.Хр., са наречени есеи и от Дион Хризостом (ок. 40-120 г.) - гръцки ритор ифилософ с уклон към стоиците и циниците. Епископ Синесий (370-413 г.), който бил и ритор, философ и поет, цитира Златоустия Дион по следния начин:

“...хвали есеите за щастието, на което се радвал целият техен град, който е разположен близо до Мъртвото море, в средата на Палестина, недалеч от Содом".

Есеите живеели главно в Юдея, но влиянието им се разпростирало извън тесните й граници. Филон Александрийски ни съобщава за отзвука от есеизма в Месопотамия и особено в Египет (Александрия). Вдъхновител на това мистично еврейско братство с питагорейска подкладка е вдъхновено от Учителя на справедливостта (основателя на Новия съюз или кумранското общество), който интегрирал неопитагорейството в есейството, защото не могъл да остане чужд на възраждащия се питагореизъм, обхванал почти целия тогавашен Изток. Последователите му за три века (II в. пр.Хр. – I в. сл.Хр.) наброявали повече от 4000 и то само истински посветените, съвършените, “обществото на свещениците", без да броим членовете на общността, които се присъединявали към съюза по примера на “благочестивите".

Наименованието “есеи" идва от източно-арамейската дума “хассе" = благочестив, свят, посветен; st. abs. pl. “хассен"; st. cоnstr. pl. – hassaja", откъдето се получава и гръцкото “essei". “Фактът, че посочената еврейска дума не се среща в западно-арамейския език, e един показател, че идейното начало на тази секта трябва да се търси в юдейските колонии на Месопотамия, откъдето ирано-вавилонските влияния са пренесени в Палестина". (Проф. Боян Пиперов. Правилникът на Новия съюз. СИ, София, 1956. Отпечатък от Годишник на Духовната академия, т. V (XXXI), 8, 1955-56).