церемонията "триумф"

Триумфаторът бил посрещан с царски, почти божествени почести. Тържественото шествие навлизало през триумфалната порта по посока на Капитолия. Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали пленниците, понякога носени на рамо върху платформи, заедно с трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи белия вол за жертвоприношението и по-знатните военнопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница окичена с гирлянди цветя, теглена от четири бели коня. Триумфаторът бил облечен в пурпурна (царска) туника (tunika palmata) и пурпурна, украсена със златни звезди тога (toga picta). В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал:

„ ((la)) Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te! Hominem te esse memento! “
„ Помн̀и, че си смъртен! Помн̀и, че си само човек! Огледай се наоколо! Не забрявай този момент! “
Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" („Ето Триумфа!“) или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник".

По време триумфа на Цезар бил екзекутиран Версенжеторикс. По случай победата в първата римско-юдейска война, завършила с превземането на Ерусалим (70 година), в Рим бил организиран най-блестящия в историята триумф, като по време на процесията бил екзекутиран Симон Бар Гиор. Симон Бар Гиор (арамейски: שמעון בר גיורא) е лидер на зилотите и командващ отбраната на стената при защитата на Ерусалим през 70 година в първата юдейско-римска война.
След завладяването на Ерусалим и разрушаването на втория храм от римляните, той се укрива в една пещера под храмовия хълм, откъдето се опитва заедно със своите последователи да прокопае тунел под обсадната линия. Начинанието е неуспешно поради скалистия терен и в крайна сметка Симон Бар Гиор е заловен, разпознат и закаран с още 700 видни юдейски военнопленници на борда на римски кораб от Египет в Рим, където на Тарпейската скала в най-грандиозната триумфална церемония в историята е тържествено екзекутиран.

Друг виден военнопленник - Персей избегнал тази злощастна участ, т.к. бил царска особа, поради и което завършил земните си дни в римския затвор
Триумфалната корона (Corona Triumphalis) е най-високата награда за военни в Римската империя.
Тя е лавров венец и се носи при Триумфално-шествие с Tunica Palmata (пурпурна туника с палмети), с Toga picta (със златни звезди пошита пурпурна тога) и с жезъл от слонова кост с един златен орел. Носителите имат право да я носят при обществени прояви.
Триумфаторът носи от пресни лаврови клони (corona laurea) направения венец на главата, докато един държавен роб едновременно държи над главата му един масивен златен венец от дъбови листа (corona Etrusca). Етруската корона е на капитолийския Бог Юпитер (Jupiter Optimus Maximus) и не може да се слага директно на главата на никакъв човек.
Арката на Тит е построена в чест на победата (триумфа) на император Тит в Юдея и завладяването на Ерусалим. Арката е еднопроходна и е висока 15,4 м. Тя е обсипана богато с релефи. Под арката минава главната улица на Римския форум - Виа Сакра. Построена е от Домициан скоро след смъртта на Тит през 81 г. от н.е. в чест на превземането на Йерусалим през 70 г. от н.е. Послужила е за модел на много триумфални арки в по-ново време.