ринит

Симтомите придружаващи възпалението на носа (ринит) са кихане, обилно отделяне на секрет, запушен нос, дразнене в гърлото.
Билките, които повлият блогаприятно ринита са:
женшен,
бъзов цвят,
лайка,
очанка,
маточина
и коприва.
Рецепта 1.

1ч.л. коприва
1ч.л. очанка
1ч.л. маточина
приготвя се чай, от който се консумират по 2-3 чаши дневно.


Рецепта 2.

1ч.л. лайка
1ч.л. бъзов цвят

(по желание се добавя мед)
изпива се докато е още топло поне з пъти на ден.


хроничен ринит


1. Какво е лечението на алергичния ринит?
Лечението трябва да започне с мерки за избягване контакта с алергена. При сезонния алергичен ринит това включва следните мероприятия:

да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място
да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация, най-вече сутрин
климатична инсталация в дома и на работното място
Кърлежите на домашния прах са основен причинител на целогодишния алергичен ринит. Развиват се добре при висока влажност, и при температура 18-28 градуса. Фекалните им частици са по-антигенни от самите кърлежи. Загиват при висока температура (при пране над 60 градуса) и замразяване на -20 градуса (във фризер). Мерките, които могат да се вземат срещу тях са следните:

намаляване влажността в дома
махане на килимите
затваряне на дюшеците в непроницаеми калъфи с цип
пране на спалното бельо – над 60 градуса веднъж на 1-2 седмици
грижливо почистване на спалното бельо всяка седмица с прахосмукачка
децата не трябва да спят с плюшените си играчки; те трябва редовно да се почистват с прахосмукачка и да се държат във фризер през нощта
Епидермалните алергени от домашните любимци (котка с най-голямо значение, куче, морско свинче, домашни птици) са косми, пърхот и пера. Мерките срещу тях са следните:

отстраняване на животните от дома - дори при тази сурова мярка са необходими още около 6 седмици за отстраняване на космите от жилищните помещения
котката да няма достъп до спалнята
ако не може да се отстрани по емоционални причини, котката да се къпе поне 1 път седмично
Мерките срещу плесените са:

да се намали влажността в дома
обработка с белина на съдържащите плесен места – плочките в банята, дограмата на прозорците, влажните стени

Медикаментозното лечение е симптоматично, но с него се постига най-добър резултат в острата фаза на алергичен ринит. В лечението на алергичен ринит се прилагат следните фармакологични средства:

антихистамини
алфа-адренергични агонисти
кромони
антихолинергични средства
глюкокортикостероиди – локални и системни
Адекватното лечение на алергичен ринит трябва да се разглежда като важен елемент от лечението и контрола на бронхиалната астма и е част от профилактиката.


Алергечен ринит


Алергичният ринит е често срещано възпалително заболяване на носа. Запушването на носа, отделянето на воднист секрет, сърбежът и кихането са най-чести- те симптоми, но при някои хора те може да бъдат придружени от главоболие, нарушено обоняние, както и симптоми от страна на очите (например сърбеж, зачервяване и сълзене). Симптомите обикновено се предизвикват от “външни алергени”, като тревни полени, които вдишваме или “вътрешни алергени”, като тези от домашните животни или микрокърлежите в домашния прах. Много от пациентите имат нарушение на съня, поради невъзможност за дишане през носа, което заедно с останалите симптоми, прави трудно осъществяването на ежедневните дейности и нормалния социален живот. Ринитът може да бъде свързан или да доведе до появата на други състояния като астма, възпаление на средното ухо или назални полипи. Между 20,000 литра въздух дневно преминават през носа по пътя си. към белите дробове и това, че носът играе изключително важна роля за поддържане на здравето. Възду- хът, който вдишваме може да съдържа потенциално вредни частици, като поленови зрънца или други алергени, прашинки или микроби, като всички те могат да увредят лигавицата на бронхите, в случай че достигнат до белите дробове. Студеният или сух въздух също може да има вредни последствия, особено при хората с астма. Филтрирането, затоплянето и овлажняването на въздуха, който вдишваме, са основни функции на носа. Той е един от най-важните пазители (стражи) на нашето тяло. Той е и нашият естествен въздушен проход като дишането през него, в сравнение с това през устата е изключително важно за предпазването на белите дробове. Всеки път, когато функцията на носа е нарушена, както е например при алергичен ринит, това води до отрицателни последствия върху останалата част от дихателната система, особено при наличието на астма.
Еднакви симптоми може да се провокират от различни алергени, включително полени, микрокърлежи в домашния прах, плесени или алергени от животни (например кучета и котки). В условията на умерен климат полените са най-честата причина за алергичен ринит. Отделните полени се срещат през определени сезони, зависещи от вида на растението и географската ширина, което придава на симптомите сезонен характер, като през останалата част на годината пациентите нямат симптоми. Микрокърлежите в домашния прах са другите чести алергени. Те се развиват най-добре в топла и влажна среда (20-25°С и относителна влажност 70-80%). Тъй като при- състват през цялата година, симптомите са целогодишни, но някои от пациентите се чувстват по-зле през пролетта и есента, когато влажността и температурата са идеални за развитието на микрокърлежите. Частиците от микрокърлежите са доста по-малки от полено- вите зърна. Филтрират се по-слабо от носа и попадат в бронхите, което от своя страна може да причини както развитието на алергичен ринит, така и на астма.
три основни стъпки при диагностиката на ринита:
въпроси за наличието на симптоми, преглед на носа и идентифициране на алергена. Запушеният нос, воднистият секрет, сърбежът и кихането са сред най-честите симптоми, но те не винаги присъстват заедно при един и същи пациент. За да се установи дали има други съпътстващи заболявания като алергичен конюнктивит, астма или кожни алергични проблеми и да се изключат други диагнози, е необходим внимателен преглед на носа, очите, ушите, гърдите и кожата. Наличието на специфичен алерген трябва да бъде потвърдено. При се- зонен алергичен ринит, алергенът обикновено е явен от анамнезата, но при целогодишния алергичен ринит се налага търсенето на причината за тази повишена чувствителност. Това се постига с помощта на кожен тест (skin prick test), при който се из- ползва набор от определени алерге- ни или чрез измерване на алерген-спе- цифичните IgE (алергични антитела) в серума.
най-чести форми на ринита са инфекциозният и алергичният ринит. Инфекциозният ринит се причинява от вируси или бактерии. Вирусната форма е по-честа и се среща предимно при децата (до 8 епизода годишно). Клиничната картина на инфекциозния и алерги- чен ринит може да бъде много сходна, поради което много от хората бъркат епизодите на алергичен ринит с “обикновена простуда”, но съществуват и определени различия: при вирусната инфекция пациентите обикновено имат и възпалено гърло, главоболие, мускулни болки и дори треска (първите два симптома са по-чести при децата). Освен това, след първите няколко дни прозрачният, воднист секрет може да стане гноевиден, което е признак на насложена бактериална инфекция. Носът може да бъде само първата спирка на микробната инвазия, като възпалението на носа може да бъде съпроводено с ларингит, трахеит или бронхит, в резултат на разпрос- транението на инфекцията към долните дихателни пътища. Инфекцията може също да засегне ушите, синусите и очите, предизвиквайки отит, синузит и конюнктивит. Дру- га отличителна черта е фактът, че инфекциозният ринит обикновено продължава само 5-7 дни. Съществуват и множество други причини за появата на ринит: храни,лекарства (особено тези от групата на аспирина и локалните назални деконгестанти), хормонални причи- ни (бременност и хипотиреоидизъм) и др. Освен това, съществуват случаи на така наречения идиопатичен ринит, при които причината не може да бъде ясно установена .
хора със сезонен алергичен ринит имат кашлица, хрипове и затруднено дишане, когато количеството на полените е голямо. Товае така, защото по време на пристъп на алергичен ринит, носът се запушва и пациентите дишат през устата. Ето защо, поленовите зрънца не се улавят от лигавицата на носа и са свободни да достигнат бронхиалното дърво, където отключват един алергичен отговор, проявяващ се с подобни на астмата симптоми. Въпреки това, това не е истинска астма, защото, независимо от признаците на възпаление на лигавицата на бронхите, ремоделиране на бронхите, което е основна характеристика на астмата, обикновено липсва, а симптомите отшумяват в края на поленовия сезон. При пациентите с леки оплаквания, добавянето на бронходилататор към обичай-ното лечение на ринита, обикновеноовладява симптомите, но при тези с чести и по-тежки пристъпи, може да се наложи инхалаторното приложение на кортикостероиди. При около 80% от пациентите с астма е налице и алергичен ринит. При тях, нелекуването на алергичния ринит може да влоши симптомите от страна на долните дихателни пътища. Ето защо, когато астмата и ринитът са налице при един и същ пациент, и на двете заболявания трябва да се назначи лечение, което да доведе до овладяване и на двете състояния.
Алергичният конюнктивит, който често съпътства алергичния ринит, може да има различни форми, като най-често се среща под формата на сезонен алергичен конюнктивит и целогодишен алергичен конюнктивит, свързани съответно със сезонния и целогодишен алергичен ринит. И в двата случая очите са зачервени, сърбят и съл- зят, като понякога това е свързано и с оток на клепачите. И двете състояния успешно се лекуват с перорални антихистамини, а ако е необходимо се добавят антихистамини под формата на очни капки или стабилизиращи мастоцитите лекарства .Пролетният катар или пролетен кератоконюнктивит е по-тежката, заплашваща зрението форма на алергичния конюнктивит. Лечението е трудно и включва комбинирането на системни и локални антихистамини, локални кортикостероиди и антибиотици, и дори хирургична намеса. Алергичният ринит води до възпаление и конгестия в лигавицата на носа стеснявайки отворите, което от своя страна пречи на вентилацията и дренажа на синусите. В резултат на това настъпва застой на секрета на синусите, неговото сгъстяване, което още повече влошава обструкцията и възпалението на лигавицата. В крайна сметка, си- нусите се превръщат в едни изолирани кухини, които стават идеална среда за размножаването на редица бактерии и гъбички, което е причи- на за една остра инфекция. Пациентите изпитват тежест (напрежение) и остра болка в областта на засегнатите синуси, към носоглът- ката се стича гъст, лепкав секрет, което може да доведе до възпаление на гърлото, кашлица, засилваща се през нощта, а в случай на насложена бактериална инфекция и до появата на треска. Подобни процеси настъпват и в областта на средното ухо и са причина за честата поява на възпале- ние на средното ухо при децата с алергичен ринит. Възпалението и конгестията на назалната лигави- ца могат да достигнат лигавицата на средното ухо през Евстахиевата тръба, което да доведе до застой на секрета и бактериална колонизация на средното ухо. Полипите на носа често съпътстват алергичния ринит и астмата. Те не са признак на атопия, а хронично възпаление на дихателните пътища. Те се срещат често при пациенти с ринит, астма и алергия към аспирин, като може да имат отрицателно въздействие, както върху симптомите на ринита, така и върху тези на астмата.
Това се случва, когато чувствителността на носа нарасне спрямо стимули, които обикновено не причиняват проблеми, като промяна в температурата или положението на тялото, прах, дим, бои, замърсен въздух, печатно мастило, прах за пране, горещи пикантни храни, алкохолни напитки и др. Запушването на носа тогава се влошава. Назалната хиперреактивност се причинява от алергичното възпаление. Прилагането на подходящо противовъзпалително лечение с мощни антихистамини или назални кортикостероидни спрейове редуцира алергичното възпаление и намалява хиперреактивността. При по-тежки и продължителни форми на алергичен ринит, алергично възпаление на носа може да е налице дори при липсата на симптоми. Това налага смяна на старата класификация на алергичния ринит на се- зонен и целогодишен ринит, с по-новата, според която той се разделя на интермитентен и персистиращ алергичен ринит като тази класификация е направена въз основа на продължителността и тежестта на симптомите и нарушението на качеството на живот на пациентите. При пациентите с персистиращ алергичен ринит е необходимо едно продължително лечение с антихистамини (официално регистрирани с индикация персистиращ ринит) или кортикостероиди, които имат способността да контролират както острите симптоми, така и алергичното възпаление.
Това изглежда се дължи на промяната в условията ни на живот. Предполагат се редица фактори като промяната в начина на живот, повишеното излагане на алергени, замърсяването на околната среда и различни дразнители на дихателната система (например пушек, газове и др.), промяната в диетата, стре- са и намаляването на инфекциите. Според хигиенната хипотеза в резултат на намаляване излагането на действието на различни инфекции (по-малкия брой на членовете в семейството като цяло), ограничения контакт с животните и по-високияхигиенен стандарт, децата стават склонни към появата на алергия.
Не съществува пълно излекуване на това заболяване, но благодарение на модерните средства за лечение, повечето от пациентите могат да водят напълно нормален живот. Това заболяване е хронично и за да се постигне трайно намаляване на симптомите, трябва да се спазват всички препоръки на лекаря. Избягването на алергените и другите възможни провокиращи фактори е много важен елемент в общия план на лечението. За получаването на успешни резултати в дългосрочен план, е необходимо лечение на съпътстващите или свързани с алергичния ринит състояния, като алергичен конюнктивит, синузит или астма.
Най-честите оплаквания при алергичен ринит - кихането, сърбежът и отделянето на секрет от носа, се стимулират основно от хистамина. Ето защо, тези симптоми се повлияват в голяма степен от антихистаминовото лечение. Запушването на носа (назална обструкция), четвъртият основен симптом на алергичния ринит, се повлиява в по-малка степентъй като този симптом има по-сложен механизъм. Антихистамините са също много ефективни и по отношение на намаляването на сърбежа, отока и сълзенето на очите при пациентите със съпътстващ алергичен конюнктивит, като това потвърждава рационалността при предписването на антихистамините като средство на първи избор при тези пациенти. Една важна характеристика на новото поколение антихистамини е това, че те имат и противовъзпалително действие. Въпреки, че противовъзпалителният ефект на антихистамините не е толкова мощен, колкото този на кортикостероидите, те също могат да овладеят възпалението при пациентите с лека до умерена форма на алергичен ринит, при условие, че пациентите имат редовно, ежедневно лечение. За проявяването на този противо- възпалителен ефект е необходимо повече време, поради което продължителното непрекъснатото лече- ние с антихистамини има повече предимства и е по-ефективно, от- колкото вземането им “при нужда”. В практиката е много важно да се използват антихистамини с установени противовъзпалитени свойства in vivo в терапевтични дози при хора и доказана ефективност и безопасност при продължителенприем (поне 6 месеца) Противовъзпалителният ефект на антихистамините също е медииран от Н1-рецепторите. В резултат на това, между отделните антихистамини е налице една разлика в силата на тази противовъзпалителна активност, като най-мощните са и най-ефективни.
Кортикостероидите са средства, които притежават широк спектър от противовъзпалителни свойства, които се използват за на- маляване на алергичното възпаление. За лечение на алергичния ринит се използват предимно локални назални кортикостероиди, поради факта, че при тази форма страничните им ефекти са най-малко. Кортикостероидите обикновено не се използват като първа линия лечение, а са една резерва предимно за пациентите, чиито симптоми, особено запушването на носа и назалната хиперреактивност към дразнещи агенти, са по-тежки. Противовъзпалителните свойства на кортикостероидите са дължат на тяхната способност да намаляват образуването на редица меди атори на възпалението, но те не инхибират мастоцитната дегранулация. Техният положителен ефект върху хистамин-медиираните симп- томи е вторичната редукция на броя на мастоцитите, настъпваща едва след няколко седмици лечение. Ето защо кортикостроидите не се използват като първа линия лечение на остра алергична атака.
Запушването на носа може да бъде най-обезпокоителният от всички симптоми на алергичния ринит, отговорен за нарушението на съня, нарушеното насищане с кислород на вдишания въздух, което от своя страна води до понижение на вниманието и способността за кон- центрация, затрудненото хранене и нарушено обоняние. Ето защо назалните деконгестанти се използват широко при пациентите, страдащи от алергичен ринит като средства, носещи бързо облекчение. Назалните деконгестанти са вазоконстриктори (свиват кръвоносните съдове), действащи предимно чрез съкращение на гладката мускулатура на назалните артериоли и колекторните венозни съдове, които са главната причина за запушването на носа. Съществуват две форми на приложение – назална (локална) и перорална. Локалните назални вазокон- стриктори водят до значимо и бързо подобрение на назалната обструкция. Въпреки това те не осигуряват дълготрайно облекчение, тъй като действат само върху симптомите, без да имат въздействие върху алергичното възпаление, което е основна причина за запушването на носа. При продължителното им приложение те водят до така наречения “ребаунд” ефект, който се характеризира с вазодилатация (разширяване на съдовете) и засилване на обструкцията (медикаментозен ринит). Поради тази причина назалните деконгестанти се препоръчват само като допълнително лечение при пациенти с тежка назална обструкция. Препоръчва се кратък курс (7-10 дни) на лечение с локални вазоконстриктори в началото на терапията, до постигането на противовъзпалителния ефект на антихистамините или кортикосте- роидите. Пероралните деконгестанти имат по-слаб ефект върху обструкцията, в сравнение с интраназалните форми, не предизвикват „ребаунд” ефект, но имат повече нежелани ефекти като безсъние, нервност, главоболие, сърцебиене и повиша- ване на кръвното налягане. Това ги прави неподходящи за пациентите със сърдечни заболявания, глаукома, психиатрични разстройства, възрастните, бременните жени и децата под 1 година.
Алергенната имунотерапия се състои в прилагането на постепенно повишаващо се количество от даден алергенен екстракт на пациент, при който е установено, че е алергичен и симптомите се развиват именно в резултат на този алерген. Пациентите, подложени на имунотерапия, развиват толерантност към алергена и впоследствие алергичното възпаление в засегнатия орган значително намалява. Тъй като е насочена към първично нарушения имунен отговор, който е в основата за развитието на алергиите, имунотерапията се различава по своята уникална възможност да въздейства върху естествения ход на заболяването. Доказано е, че имунотерапията е много ефективно лечение и при двете форми на алергичен ринит. Тя обикновено е свързана с едно значимо редуциране на симптомите и необходимостта от лекарства. При много от пациентите тя предотвратява появата на чувствителност към нови алергени, както и прогресията на заболяването към астма, и двете много чести при страдащите от алергичен ринит. Имунотерапията поставя спорни проблеми за ефективността и безопасността. Ниските дози алергени са неефективни, докато високите дози алергенни ваксини може да доведат до неприемливо ниво на системни реакции, като тежък бронхоспазъм при пациентите със съпътстваща астма или тежка анафилаксия. В допълнение на това, за постигането на значими, трайни ре-зултати е необходимо едно продължителното лечение, което от своя страна е свързано с неудобството от честите посещения при лекаря и поставянето на инжекции в продължение на най-малко 3 години. Вече е въведено и сублингвално (под езика) приложение на алергени.
Доброто обучение на пациентите по отношение на всички аспекти на тяхното заболяване, е точно толкова важно, колкото и доброто лечение, с оглед получаването на значително и трайно подобрение на заболяването. Избягването на алергените, дори това не винаги да е лесно, може да подобри симптомите и да повиши ефективността на лекарствата. Дразнителите на дихателната система като студен въздух, цигарен дим, силни миризми и химически субстанции също могат да влошат състоянието на пациента и трябва да се избягват ако е възможно. По отношение на лекарствената терапия, редовното ежедневно, про- дължително лечение ще овладее симптомите по-добре от приложе- нието на лекарствата “при нужда”, независимо от това дали пациен- тът се лекува с антихистамини или кортикостероиди. Съществуват три най-чести при- чини за неуспех на лечението. Пър- вата се изразява в това, че пациен- тите спират да приемат техните лекарства, тъй като не усещат веднага подобрение. За появата на противовъзпалителните свойства на антихистамините и кортикос- тероидите е необходимо време. Второ, много от пациентите прес- тават да приемат лекарствата си веднага след като почувстват подобрение, като в повече от случаи- те симптомите се възобновяват в рамките на няколко дни. За намаля- ване на хроничното алергично възпаление е необходимо едно продължи- телно лечение, дори при липсата на симптоми. Трето, при пациентите, използващи локални кортикостероиди, правилната употреба на устрой- ствата е от особена важност за успеха на лечението.