Първа юдейско-римска война

Юдейски войни е терминологично понятие обозначаващо борбата на евреите срещу персийско, гръцко и римско господство и власт.
Първата юдейско-римска война избухва по повод извършената кражба на 17 таланта злато от един римски войник от Втория храм. Сумата е нищожна в сравнение със съхраняваните богатства в храма, но еврейската тълпа подигравателно организира събирането на средства за римския прокуратор на Юдея Гесий Флор. Прокураторът изпраща войска, а сикариите избиват римските гарнизони на Масада и Йерусалим, което е сигнал за началото на първото еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.
Обсада и превземане на Ерусалим

Хронологически борбата в книгата завършва с потушаването на еврейското въстание на зилотите (66 - 71 година), довело до подпалването и разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 година. Еврейските ценности и пари от храма са секвестирани от Римската държава. Античните автори твърдят, че при превземането на града загиват 115 880 човека, а в цялата война (66 - 71) около 600 000 души.
Отбраната на Масада

Последна опора на най-крайните еврейски поборници, след превземането на Йерусалим и храма, е крепостта Масада в еврейската пустиня, която пада в ръцете на римляните през 73 година с което окончателно приключва поредната война. Въстаналите срещу римската власт и управление евреи в крепостта се хвърлят от стените ѝ в пропастта, за да не попаднат живи в ръцете на римляните.
Триумфа на Тит
След победата в Рим в чест на императора Веспасиан, и пълководеца във войната срещу евреите негов син Тит, е устроен най-грандиозния в историята триумф. В тяхна чест и по повод на победата във войната над евреите е издигната арката на Тит. Римляните до такава степен са презирали победените във войната юдеи, че нито Веспасиан, нито Тит пожелават да приемат (т.е. отказват) традиционната в такива случаи титла (на латински) Judaicus /Победител на юдеите/.

Политико-административни преобразувания в Юдея

След победата във войната, римляните прустройват Леванта в административно отношение. Палестина е откъсната от Сирия, парцелирана е, а земята ѝ продадена на заселници, като юдеите са изгонени от Йерусалим. Управлението на новообразуваната римска провинция Палестина е по правило насетне поверявано на особен и със специален статут римски легат - предводителя на преторианците.
Заради организираното и проведено въстание срещу Римска държава и правов ред, евреите са обложени с акт на Сената с извънреден данък fiscus judaicus, средставата от който отиват за издигането на мястото на Втория храм на Храм на Юпитер Капитолийски.
Последствия

Еврейството не се примирява със загубата във войната и организира втори метеж (131 - 135 година) начело с Симон Бар Кохба, който е известен в историографията като Второ еврейско въстание. Второто въстание е още по-жестоко потушено от римляните, Йерусалим е сринат със земята от император Адриан, а за означение на мястото му е поставена указателна табела с изрисувана свиня на нея. В съседство с мястото на някогашния град е построен нов римски - Елия Капитолина. Следствие от тези събития всички евреи са експулсирани от древна Юдея наречена Палестинска Сирия.
След близо 20 века скитничество и живот на евреите в изгнание на 14 май 1948 година е образувана държавата Израел, чиято столица по конституция е Йерусалим, а според международната общност столица ѝ е Тел Авив.

Юдейската война е първото историографско съчинение на еврейския историк Йосиф Флавий. Написано е на старогръцки език и се състои от 9 тома.
Книгата представлява описание на военния поход на легионите под предводителството на Тит Флавий за потушаване на избухналото юдейско въстание срещу римското господство и управление на Юдея.
Първите четири тома предават предхождащите въстанието исторически събития в римските азиятски провинции и Египет в периода около началото на новата ера. Те са ценен исторически източник за възникването на християнската религия в Юдея, както и за причините обусловили пораждането на ранното християнство.
Последните пет тома на съчинението разказват за избухването и хода на самото въстание, както и за неговото потушаване завършило с опожаряването и превземането на храма.