Най-стари преводи на Библията

Библейските книги са написани на еврейски, арамейски и гръцки език.
Най-старите преводи от древността са: Септуагинта или Превод на Седемдесетте, готският и Вулгата.
Септуагинтата (Преводът на Седемдесетте) възниква около 3 — 2 век пр.н.е.. Самото име на този превод се основава на легендата, възникнала въз основа на писмо на Псевдо-Аристей: по молба на Деметрий Фалерей, библиотекар на прочутата Александрийска библиотека в Египет, Птолемей II Филаделф (285-246 год. пр.н.е.) поканва от Палестина седемдесет и двама евреи, които владеят гръцки език, за да преведат Стария завет от еврейски на гръцки. Целият превод не възниква по едно и също време, но е ценно свидетелство за стария еврейски текст.
Готска Библия. Готският епископ Вулфила осъществява първия превод на Библията в Европа. Преводът е завършен през 343 г. в днешните български земи, край Дунава.
Страница от Библията на Вулфила в Codex Argenteus
Вулгатата (Vulgata) е латинският превод, който е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас. Този превод е основна ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. Повечето старозаветни книги са преведени наново от еврейски и гръцки оригинали, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията). През 1516 г. Еразъм Ротердамски публикува анотиран превод от гръцки на Новия завет и поставя под въпрос авторитета на Вулгатата. През 1546 г., противопоставяйки се на протестантските преводи, контрареформисткият събор в Триент обявява Вулгатата за автентичния превод на Библията за Католическата църква. Ватиканският събор през 1979 одобрява т.нар. Nova Vulgata - нов превод на Библията на латински, основаващ се на старата Вулгата и древните ръкописи.
Славянска Библия. Най-старият превод на част от Библията на старобългарски език е този на братята Кирил и Методий от 9-ти век.
Библията от Лутер. През 15-ти век в Германия се появяват различни немски преводи на Библията, но техният език е архаичен и те не стават популярни. През 1522 г. Мартин Лутер публикува немския превод на Новия завет, т.нар. "Септемврийски завет", а през 1534 г. Ханс Луфт отпечатва във Витемберг пълното немскоезично издание на Библията от Лутер.
Най-стари преписи на Библията
Оригиналите или т.нар. автографи на отделните библейски книги са изгубени: били са написани на нетраен материал (пергамент, хартия), а от времето на възникването им са изминали хилядолетия. До нас са достигнали само по-късни преписи (апографи): много гръцки и по-малко еврейски. До средата на 20 век изданията на еврейската библия са били въз основа на препис от 11 век (т.нар Codex Leningradensis).
През 1947 и по-късно в Кумран край Мъртво море е открит богат библейски материал, датиращ от 2 – 1 век пр.н.е. и 1 – 2 век.
Съвременен текст на Библията С въпроса за отношението на съвременния текст на Библията (на еврейски, арамейски и гръцки) към текста на оригинала се занимава библейската текстуална критика. Оригиналните текстове са достигнали до нас чрез различни преписи, които до голяма степен са сходни помежду си. Текстовете от Кумран също не се различават съществено от познатите преди това. До това заключение се стига след научно сравняване на най-старите преводи и запазени преписи – т.нар. библейски кодекси и папируси. В отделни текстове съществуват минимални разлики – т.нар. варианти или разночетения, каквито се срещат не само в библейските, но и във всички древни книги, каквито са например книгите от класическите гръцки и римски писатели. В това отношение Библията дори е в по-добро положение от класиците, достигнали до нас в сравнително ограничен брой преписи, повечето от които от 9 век и по-късно: има запазени гръцки преписи на Библията от 4 век. След откритията в Кумран науката разполага с още по-древни преписи – за някои дори се смята че са от 3 век пр.н.е..